Див и яростен: Крушата оправял зъбите на потърпевшите от юмруците му, след като изтрезнеел

Див, яростен, невъздържан, като подивяло животно, което иска да разкъса клетката си. Така се държал и изглеждал почти всеки път републиканския и вице световен шампион по борба Стефан Мирославов – Крушата, когато се напие, а от буйния му нрав треперел цял Ловеч, пише „Телеграф”.

В неделя се навършват 23 години от първия показен разстрел на прехода, който повлече след себе си серия от покушения, останали неразкрити точно като екзекуцията на бореца, роден в ловешкото село Кирчево.

Поръчителят може да спи спокойно, тъй като уликите, събрани срещу него (подслушани телефонни разговори), през 1993 година все още не са били доказателствено средство по българското законодателство.

Тогава събраните данни отвеждат разследващите към бизнесмен, с когото Мирославов е имал отношения, и в известен период от време двамата са били съдружници. Те въртели контрабанда на гориво към тогавашна Югославия.

Освен до информацията от приложените специални разузнавателни средства криминалистите не стигат до други факти и обстоятелства, поради което подозираният като поръчител контрабандист и съдружник на Крушата днес е обществена фигура.

За близките на таланта по борба датата 4 септември 1993 г. надява тъга, защото внезапоно им отнема син, брат, чичо. След тази дата обаче Ловеч си отдъхва.
„Дори полицаите трепереха от Крушата, такъв човек беше. Една вечер отново беше пиян, копунясвал в кафе „Бръшляни”, което го има и днес, и започва да троши и бие бармана. Някой се обажда на полицаите и те тръгват. Но вместо да спрат пред заведението, минават покрай него и продължават на сирени към кръговото на Ловеч с цел там да обърнат, а през това време Крушата да чуе сирените и да си тръгне, защото знаят, че влязат ли, той не признава авторитети и те също може да летят”, връщат лентата част от свидетелите.

„Харесва си момиче, с което иска да бъде, като е пиян и го дърпа, няма искам, не искам”, добавят още местни.
А иначе, когато изтрезнеел, ставал „пич”. Ще дойде при теб и ще каже: „Ела сега да почерпя едно и да ми разкажеш какво съм правил снощи”. Имало случай, когато водил жертвите си, на които предния ден им е избил зъбите, на зъболекар, за да оправи щетите, доколкото това е възможно.
Музикантите по заведенията свирели чалга, докато не им се обърнат устните. При отказ да бъде пусната песен или изпълнено парче, следвал юмрук по апаратурата.

„Не можеш да разбереш в такива моменти пиян ли е, надрусан ли е, но става животно”, описват го свидетели. По тази причина разследващият екип, който идва от София, за да търси кой и как е застрелял Стефан, се хваща за главата. Всеки ден ченгетата разбирали за нов човек, който можел да има мотив за убийството.

Включително след разстрела се заговорило в града, че бивш военен, чиято дъщеря е била изнасилена от него, е натиснал спусъка – версия, която си остава в сферата на предположенията, тъй като обикновените хора дори не смеели да се оплачат от Крушата в полицията.