Елате в Созопол – перлата на Южното Черноморие, градът на блаженството (ВИДЕО)

Автор: Радостина ГЕОРГИЕВА



Флагман.бг Ви представя най-красивите и спиращи дъха места в община Созопол, които всеки трябва да посети. Това е поредната община, която се включи в съвместната ни инициатива с Организацията за управление на туристическия район „Южно Черноморие”.

Ако някога изпиташ неудържимото желание да се обърнеш към себе си, да потърсиш скритата хармония между дух, тяло и съзнание, то ела в Стария Созопол. Няма как силата на шестхилядолетната история на този град да не те грабне още с първите стъпки по калдъръмените улички. Първите емоции идват от аромата на старото дърво на дъските, обгърнали созополските къщи - коя на 100, коя на 200 и повече изстрадали години. И продължаваш нататък, без да знаеш накъде отиваш... Изумяваш се на десетките параклиси, които сякаш никнат, като гъби зад всеки ъгъл. Попиташ ли някоя старица и тя ще ти разкаже за тях като за хора – с техните истории...

Параклисите в Созопол са белег на несъкрушимата християнска вяра на местните хора. Там където в миналото е имало православен храм, но посечен от турски ятаган, на мястото му се е появявал мъничък параклис – по-нисък от човешки ръст, но напомнящ за силата на вярата. Днес параклисите наброяват повече от двайсет. Но се съграждат и нови – превърнало се е в традиция на местните семейства, за да измолват от своите светци-покровители здраве и благополучие за ближните си.

Созопол пази и една света обител, свидетел на християнското духовно надмощие още от 15 век. Това е църквата „Света Богородица”. На пръв поглед не по-висока от самия теб, но много по-извисена от други съвременни църкви. Тази църква е от типа вкопана, по нареждане на османската власт от онова време – като минава покрай нея турският паша, да не бъде тя по-висока от феса му. Дори и по този начин своеобразно „унижена”, църквата „Света Богородица” не прекланя глава и оставя своето послание чрез неповторим иконостас на майстори от добърската школа.

В Стария Созопол има и друга църква „Свети Георги” – най-старата, строена, върху ранно християнска базилика, а тя на мястото на езически култов комплекс, посветен на Тракийския конник. Няма как да не се замислиш върху връзката на двата образа – Тракийския конник и Свети Георги. Невероятното сходство в тяхната иконография показва едно явление на приемственост между езическите божества и християнските светци. Този храм винаги е бил централна енория, но когато в града е имало владика, се е превръщал в катедрален.

Няма как встрани от твоята разходка да остане и църквата „Свети Зосим” – градена каменна църква, носеща името на местен светец – от Созопол. Нейно богатство си остават неминуемо иконите от най-даровития местен възрожденски художник – Димитър Созополчанина.

Разходката ти в Созопол става нещо като романтичен сън с накацалите като ангелчета художници по тротоари, пейки и скали и всеки един от тях рисуващ своя град Созопол. Краката сами те водят - към дъхави смокинови градини, крайбрежни улички, местенца за въздишки и за мечтано влюбване... И току виж се озоваваш на алеята под южната крепостна стена. На античните си плещи днес тя носи стари къщи, ресторантчета и една бойна кула – последният страж на Стария град. Но само глупави вълни блъскат главите си в каменната гръд, която пази с векове душата на Созопол.

Созопол е непретенциозният, небрежен и чаровен град на търсеното блаженство, в който идваш много пъти, губиш се нарочно, за да не си тръгнеш скоро... или никога...

Магията "Созопол"

Рибарското градче Созопол, разположено в прегръдките на два чудесни плажа, от дълго време е любимо място за лятна почивка на българската артистична общност. Тълпата на туристите се смесва с местните жители по улиците на стария и новия град, формирайки неповторимата космополитна атмосфера на Созопол. Забележителностите на курортното селище са много и варират от археологическите и архитектурните паметници, артистичните изяви и събития, ресторантите и увеселителните заведения до пристанищните услуги и яхт-клубовете, до възможностите за екологичен туризъм и до подводните феномени. Но нито едно от тези предложения не може да бъде отделено от останалите, а всички заедно впечатляват посетителите като един красив ансамбъл.

Археологическо и архитектурно наследство на Созопол

Атмосферата на Созопол е древна и артистична. Впечатлението идва от улиците, покрити с каменна настилка и високите огради на къщите, пред които възрастни жени стоят на приказка, плетат дантели и продават конфитюри. Сред архитектурните паметници – повече от 45, са и две стари църкви от епохата на Възраждането (14 век) – Свети Зосим и Света Богородица, както и много постройки от 17 век, някои от които днес са със социално предназначение.

Параклисите в Созопол са белег на несъкрушимата християнска вяра на местните хора. Там където в миналото е имало православен храм, но посечен от турски ятаган, на мястото му се е появявал мъничък параклис – по-нисък от човешки ръст, но напомнящ за силата на вярата. Днес параклисите наброяват повече оттрийсет. Но се съграждат и нови – превърнало се е в традиция на местните семейства, за да измолват от своите светци-покровители здраве и благополучие за ближните си.

Други интересни места за посетителите са  Южната крепостна стена и кула,Археологическия музей и Художествената галерия, които се намират в стария град, а още и разкопките на античния некропол на плажа Харманите.

Тъй като има повече от 2 800-годишна история, градът е запечатал спомена за различни периоди и култури: останки от гръко-римски сгради, които датират от античността и архитектурни паметници от Българското възраждане. Стратегическото местоположение на Созопол – между Черно море и Странджа планина, която през отминалите векове била богата на суровини, позволило на неговите жители да посредничат в търговията между древните гръцки колонии и тракийските племена. Културата и изкуството претърпели разцвет: издигнати били храмове, публични сгради и скулптури, носещи белезите на класическия период на гръцкото изкуство.

Артистични изяви и събития

Всяка година, в началото на септември в Созопол се провежда големия международен фестивал на изкуствата – Аполония, който привлича артисти и хора на изкуството от цялата страна и чужбина. Това събитие е първия и все още едно от най-добрите предложения за културен туризъм у нас. Фестивалната програма е богата на събития и включва международни театрални представления, джаз-концерти, модни ревюта, камерна музика и премиери на книги.

През цялото лято богата културна програма, привлича хиляди туристи. През последните години в Созопол се провеждат 12 международни фестивала.
Културният туризъм се допълва и с нови музейни експозиции. Сама за тази година в Созопол бе открит обновен Етнографски музей и новопостроен Център за изкуства и традиционни занаяти.Освен Археологическият музей, съхранил най- голямата сбирка на котви, уникални артефакти от античността и средновековието, другият притегателен център е обновената по европейски проект Художествена галерия.

Туризъм

Южно от Созопол могат да се наблюдават многобройни формации, които наподобяват фиорди: високият скалист бряг е "нарязан" от вълните. На това място има и много усамотени пещери.. Оттук минава и Via Pontica – пътят за миграция на птиците, когато отлитат на юг. Всяка година в края на лятото хиляди щъркели, пеликани и над 30 вида птици се събират тук преди да се отправят към бреговете на Африка.

В района на Созопол има безброй места за риболов, които са в състояние да заинтригуват и най-добрите професионалисти. Предлагат се индивидуални риболовни програми в радиус до 15 км и 3 морси мили. Можете да ловите от лодка, от скалистия бряг или под вода, морска или сладководна, дънна или пасажна риба.

Условията за уиндсърфинг в района на Созопол са много добри. В Созополския залив се провежда и една от националните регати ежегодно. В този залив, около къмпингите Ченоморец, Градина и Златна рибка са и най-добрите места за сърфисти. Има добре уредени сърф-училища и сърфове под наем.
Всички водни спортове можете да практикувате по индивидуални програми или според предложеното на всеки един от охраняваните плажове на Созопол.

Подводни забележителности

Друга атракция в близост до Созопол е островът Св. Иван, който се намира на около 2 км. северно от стария град. Това е най-големият остров в българските териториални води на Черно море. На острова е построен сонарен фар (подава звукови сигнали), който заедно с фара на нос Емине показва пътя на плавателните съдове към Бургаския залив. В далечни времена островът е бил скривалище на пирати, а по-късно там бил построен манастир на името на Света Богородица, който впоследствие бил преименуван на Свети Иван Продомос. Във водите около острова има един уникален подводен феномен, известен като Каменната гора.

Пристанищни услуги

Пристанището на Созопол се използва за пътнически и товарни превози. Разполага със седем места за паркиране на кораби и терминал за пътници с контролно-пропускателен пункт. В допълнение, Созопол предлага яхтени пристанища и кейове за рибарски лодки. Предлагат се екскурзии до близкия град Черноморец и курорта Дюни и остров Св. Иван.

История

Созопол е един от най-старите градове в България съчетаващ в себе си древно античната култура и удобствата на модерния курорт. Созопол носи дъх на героизъм и щастие от една отминала епоха.
В 610 г. преди Христа около 800 малоазиатски гърци от Милет и Фокея, основават на днешния Созополски полуостров нов полис, който наричат Аполония на името на бог Аполон, почитан като Лечител.

Всяко решение за основаването на нов град е било строго регламентирано от общогръцката жрица Пития, живееща в храм недалеч от Атина. Освен изискването за минимален брой преселници (800 и не повече от 3000), имало изискване новото място да осигурява възможности за изхранване и развитие на полиса.
Заселниците започват създаването на новия полис с изграждането на крепостна стена около града си, за да се бранят от врагове.

Съвременните археологически разкопки откриват част от античната крепостна стена (нейните основи), която е под средновековната крепостна стена. Също така те разкриват, че уличната мрежа и в Античността и в Средновековието съвпада сравнително със съвременната. Археолози откриват в земята различни предмети на бита - керамични амфори, керамични кратери с рисувани изображения по тях, антични котви, теглилки, керемиди и др. При тогавашната висока раждаемост населението в полиса бързо надхвърлило 5000 души, което направило Созополския полуостров тесен за населението му. Тогава започнало ново преселение на аполонийци по крайбрежието. Аполония създава нови селища, които нямали независим статут, а били част от града-държава. Това са Анхиало (днес Поморие), Антея (Атия), Херсонес (Маслен нос), Урдовиза (Китен), Авлеутейхос (Ахтопол) и други. Твърди се, че населението на Аполония ( VI в. пр.н.е.) надхвърляло 30000 души. Толкова било и населението на Атина. Затова Аполония е наричана Аполония Магна, което означава голяма, велика. Основния закон на градът-държава е създаден през 560 г. преди н.е. от гръцкия философ Анаксимандър. В 330 г. от н.е. Аполония сменила името си и се назовала Созопол. Промяната на името се свързва с обявяването на християнството за единствена позволена религия в Римската империя. С разпадането на Римската империя Созопол oстава в територията на новосъздадената империя - Византия. Градът се включва в границите на България през 812 г., когато хан Крум с войските си го превзема, воювайки с Византия. Созопол става главно българско пристанище на Черно море, през което са се движили търговските отношения между България и италианските републики Венеция и Генуа.

През Средновековието около Созопол се построяват и няколко манастири. Един от тях е "Свети Иван Предтеча ", разположен на едноименния остров до града, разрушен презXIV и XV век. За владеенето на Созопол са се водили много битки между България и Византия. Градът многократно е бил ту в територията на едната, ту на другата държава.

След падането на България под турска власт през 1396 г. Созопол остава свободен до 1453 г.
В града не са се заселвали мюсюлмани и затова той запази християнския си характер. Мюсюлмани били само управителят на града и неговото семейство. Морската търговия продължавала да бъде източник на добри доходи за Турската империя. Населението е трябвало да срине средновековните си църкви и да се подчинят на законите в империята, които не позволявали християнските църкви да са по-високи от мюсюлманин яхнал кон. Върху мястото им християнското население вдигало малки параклиси, като повечето от тях съществуват и днес.

В началото на XIX в. Созопол загубил ролята си на голямо търговско пристанище на южното черноморие. Риболовът остава единствения поминък на созополчани, и те става най-добрите рибари в Черно море.

В града дори се открива Рибарско училище, което подготвя кадри за модерен риболов с кораби.
През годините войните водени между България и останалите балкански държави (1912 - 1918 г.), гръцкото население, живеещо в Созопол се изселва постепенно, като остават само няколко семейства. В същия този период в града се заселват български семейства - бежанци от части на Тракия, които след войните останали в границите на Турция и Гърция.

"Градът на спасението" пази следите на хилядолетната история на Черноморското крайбрежие - множество археологически находки и паметници.Останки от крепостни стени са открити в с.Вършилово - късноантична и трако - римска крепост; средновековната крепост Калето в с.Крушевец както и множество останки от крепости в близост до крайбрежната ивица и по нея. Открити са също така некрополи в с. Веселие и праисторически гробници в с. Росен, м. Садъково кладенче и югозападно от м. Бакърлъка.

В градския археологически музей се съхраняват редки гръцки съдове от ІV до VІв. Пр.н.е., каменни котли от ІІ хилядолетие пр.н.е., колекция от 120 цели амфори и др.

Богато е и наследството от култови сгради - черкви, манастири, параклиси: църквата "Св. Богородица" от VІІв. /под закрилата на ЮНЕСКО/, параклисът "Св.Зосим" от XIXв., тесните улички и живописните еркерни къщи от Възраждането носят белезите и характера на черноморската ни архитектура.
Срещу стария град, на север и запад в морето, са разположени три острова - Св.Иван, Св.Петър и Св.Кирил, които му придават особена красота.

На островите Св.Иван и Св.Петър се намират останките на манастира "Св.Йоан Предтеча", разрушен през XIV и XV век, древногръцки храм на Аполон, античен фар и пещи от антични времена за железодобив.