Не подценявайте болката след операция на ингвинална херния!

Автор: Емел МАХМУД

Д-р Йонко Георгиев е гастро-интестинален хирург в УМБАЛ „Дева Мария“. Клиничните му интереси включват оперативно и неоперативно лечение на доброкачествени и злокачествени заболявания на храносмилателния тракт. Член е на Българско хирургично дружество, Европейско дружество по кoлоректална хирургия и Българска асоциация по ултразвук в медицината. Рецензент е в Central European Journal of Medicine.

- Д-р Георгиев, какво представлява постоперативната ингвинодиния и от какво се причинява болката след операция от ингвинална херния?

- Постоперативната ингвинодиния включва голям спектър от състояния, които настъпват след операция на ингвинална херния и се характеризират най-вече с болка в областта на операцията, която не отшумява до третия месец.

Много са причините, които могат да предизвикат продължителна болка в областта на операция на ингвинална херния - технически грешки, рецидив, формиране на неврином на мястото на прерязани нерви и най вече прошиване на нерв по време на пластиката на херниалния дефект.
Най-често е увреда на някой от трите нерва, които преминават в тази област. Това са фини структури, които при невнимателно отношение могат лесно да бъдат травмирани, а последиците понякога да са катастрофални. Всеки от трите нерва отговаря за пренасянето на болкови сигнали от различни места в слабинната област и когато и трите са били подложени на травма, пациентите са принудени да живеят с една постоянна болка в ингвиналната област и слабините, която се засилва от всяко движение. Идвали са пациенти, които са били принудени да напуснат работа, тъй като тя е провокирала още по-силна болка. Разбирането на причините за появата на това заболяване определя и по-нататъшното му успешно лечение.

- Не е ли нормално да има болка след операция?

- Да, ако е в ранния следоперативен период, но когато болката не отшумява до третия месец след операцията, се мисли за постоперативна ингвинодиния. Това е относително ново понятие за хирургичната общност и в частност за България, но е безспорен факт, че е един от критериите, по които в Европа се съди за качеството на операцията за ингвинална херния. Наскоро Асоциацията на Американските гастроинтестинални и ендоскопски хирурзи издаде наръчник, касаещ този проблем.

- Как се лекува болката?

- Консервативният метод е с медикаментозно лечение, с обезболяващи и невротонични лекарства, като целта е да се подпомогне възстановяването на засегнатите нервни структури. Това невинаги е успешно, тъй като няма лекарство, което да скъса конеца, с който е прошит даден нерв или пък да свърже двата края на прерязан нерв. Консервативната терапия има ефект при пациенти, при които ингвинодинията е следствие на травма и грубо манипулиране на нервите, което предизвиква болка.
Един вид мост между консервативните и оперативни методи на лечение са т. нар. блокади. Представляват инжектиране на местен анестетик с или без кортикостероид около засегнатия нерв. Това почти винаги дава резултат, но блокадите имат един сериозен недостатък - временни са. Все пак имат много важна диагностична стойност, тъй като може точно да се установи кой е засегнатият нерв.
Операциите за постоперативна ингвинодиния се определят от различните причини за появата й - ако е в платното или в ингвиналния нерв, следва те да се отстранят, а рецидивната херния подлежи на корекция. Отстраняването на ингвинален нерв е различно от случайното му прерязване по време на операция.

- Отстраняването на нервите не е ли свързано с проблеми след това?

- Последствията са изтръпване на областта, която инервира дадения нерв. Това не е безобидно, пациентите трябва да направят избор - дали са съгласни да разменят постоянната болка с обезчувствяване на тази зона. За някои това е добра алтернатива.

- Как се извършват операциите за отстраняване на засегнатите нерви?

- Достъпите са два: отворен - на мястото на предходната отворена операция или безкръвен (лапароскопски). При някои пациенти е необходимо атакуване на ингвиналните нерви с комбинирани подходи. Това се дължи на анатомичната особеност, че нервите първоначално се движат зад мускулите на коремната стена, като в хода си преминават в по-горни слоеве.

- Има ли начин за профилактика на този явно сериозен проблем?

- Най-важната профилактика си остава екзактната хирургична техника и идентифицирането на нервите по време на операцията, като не се допуска увреждането им. В това отношение лапароскопското протезиране или т. нар. безкръвни операции са без еквивалент - там идентифицирането на нервите е много по-лесно и се избягват шевовете.

Лапароскопската хирургия бавно, но със сигурни темпове се налага като златен стандарт в лечението на редица хирургични заболявания. Херниалната болест не би трябвало да бъде изключение от нормалната еволюция на хирургията.