Да застреляш нарушител на границата през соца

По времето на социализма Българската държавна граница бива опасана с бодлива тел, един вид ограда. Тя започва от черноморския ни бряг и свършва в най-северозападната точка на българската територия, река Дунав. В тази ограда от бодлива тел е имало отвори само за т. нар. ГКПП-та (Гранични контролно-пропускателни пунктове), пише socbg.com.

За да се движиш в граничната зона на НРБ  е било нужно специален открит лист, получил названието документ „образец 12”, издаван от Дирекция на милицията. Жителите на градчетата и селата в граничната зона пък са получавали щемпели на паспорта.



Всеки определен участък от границата се е охранявал от т. нар. Граничен отряд. На самата граница е била издълбана така наречената „гранична бразда”. Де факто това е линията на държавната граница. На въпросната ограда с бодлива тел са били поставени проводници. Това е кльонът – електросигнализационна система за охрана на държавната граница. При опит за нарушение на границата прилежащата гранична застава се вдига ”на оръжие” и се изпраща т.нар. „тревожна група”.

Тя се е състояла от няколко въоръжени граничари, командвани от офицер. В групата задължително влиза служебно куче, порода източноевропейска или немска овчарка. До кльона, по-точно от вътрешната му страна, бива разорана ивица земя. Това е така наречената контролно-следова полоса (КСП). Предназначението и е да „запечатва” следите на евентуалните нарушители на границата.

Групата е трябвало да провери участъка от кльона, откъдето е получен сигнал за нарушение на границата и евентуално да задържи нарушителите. Ако не е в състояние сама да се справи със задачата, на мястото на нарушението на границата пристигат и останалите граничари от заставата.

Задържането и „неутрализирането” на нарушителите се е извършвало от граничарите на наборна военна служба. В много редки случаи от офицери. Спазвала се е максимата „Нарушителят се задържа или унищожава”. За задържан нарушител граничарят е получавал домашна отпуска от 7 дни. В редки случаи са произвеждали редника в звание ефрейтор. Освен ако не ставало въпрос за „важни нарушители”. Не всички т. нар. „бегълци” от ГДР (Германската демократична република) са били „важни“.

По друг начин са стояли нещата, ако граничарят застреля нарушител „при опит за незаконно преминаване на границата”. Редниците автоматично са ставали ефрейтори. Награждавали са ги с домашна отпуска до 27 дни. Говорело се е, че първите седем дни граничарят, „неутрализирал” за първи път нарушител на държавната граница, е бил изследван в Неврологичното отделение на МВР болница – затова как му се е отразило убийството на психиката. За героичната постъпка на тези граничари се е пишело във вестниците „Граничар”, „Народен страж” – печатният орган на МВР по онова време. По-рядко се е пишело в периодичния печат. В много редки случаи са се правели телевизионни интервюта с граничарите – герои.

По онова време охраната на границата е издигната в култ. Граничар, „неутрализирал” нарушител при „защита с риск на живота си на Държавната граница”, е получавал и медал „За заслуги по охрана на границата”. Граничари, „неутрализирали” повече от 10 нарушители, е можело да бъдат повишени в звание сержант и дори да получат високото бойно отличие орден „Червено знаме”.

Тленните останки на нарушителите на границата са били откарвани в граничния отряд за идентификация. Телата на застреляните се фотографират. В заставите е имало фотоапарат за тази цел. Снимките са се предавали в граничния отряд на ВКР отдела (военно контраразузнаване). Умишлено не е била водена статистка кой граничар на коя дата е „неутрализирал” нарушител на границата.

За безнаказано нарушение на границата санкциите са били жестоки. Наказанията са започвали от командира на заставата. Според случая той се е понижавал в звание. Може ло е и да се разжалва. Разбира се, най-потърпевш е граничарят, допуснал нарушението. Ако е имал нашивки, му  са се късали демонстративно пред строя на плаца в граничния отряд. В някои случаи граничарят е можело да отнесе и присъда.

Едни от най-големите митове и легенди за границата е за огромния брой „мирни бегълци”, убити от българските граничари. Нещата обаче стоят малко другояче. От 1947 г. (тогава са създадени българските Гранични войски) до 1990 г. на българските граници са застреляни по-малко от 1000 нарушители. Една част от тях са “неутрализирани” от тогавашните Вътрешни войски, действащи в граничната зона. По-голямата част от тях – през периода 1947 г. – 1966 г. Тук влизат и членовете на така наречените „горянски групи” (групи, водещи подривна дейност и саботажи срещу властта по онова време). Освен тях в България са изпращани подготвени диверсионни групи, спускани с парашути в граничната зона или прехвърляни по суша от Гърция и Турция. Не е малък броят и на българските граничари, убити в схватка с въоръжени нарушители.

По разказ на граничар, служил на българската граница по времето на социализма*