Обратният ефект на любовта между власт и медии

Автор: Божидар БОЖКОВ BG vois, Снимка в.Атака

Всеки път, когато властта и медиите влязат в любовен период и застанат на единно мнение, народът започва да има съмнение.

Тази стара притча е особено актуална сега, броени месеци преди президентските избори в Америка. Няма ден, в който някой овластен я от Белия дом, я от Конгреса да не обясни пламенно каква национална катастрофа се задава, какъв катаклизъм ще настане, ако победи не този кандидат, който властта подкрепя, а другият.

Всеки ден същото мнение се застъпва в коментарите и дописките на водещите медии. И ката ден разни социологически агенции обобщават, че правилният кандидат води с все повече и повече.

Тази (приличаща на почти наговорена) единност може  някога да е вършела работа, но днес - в ерата на масовите технологии, обикновено постига точно обратното. И не е нужно да дълбаем надълбоко, за да намерим примери в подкрепа на това. Само преди няколко месеца власт, медии и социолози вкупом и единогласно обясняваха, че Брекзит не е възможен. Че ако се случи, ще настанат такива лошотии, че е бедна фантазията да бъдат описани. Предсказваха се огромни инфлации, валутни кризи, масова безработица, абе, направо край на света. Дори се заявяваше, че няма план „Б". Тоест народът хубаво да му мисли - или гласува по одобрения от властта и придворните й медии начин, или изпада в небитието. Точно тогава сработи притчата. Наместо да послушат овластените и да се подчинят, хората гласуваха по обратния начин.

Днес, вече толкова дни след референдума във Великобритания, нито има огромна инфлация, нито масова безработица, нито стоките по магазините изчезнаха, нито самите магазини удариха кепенци, нито някой затвори границите, нито нищо друго от целия страшен коктейл, който се изсипваше от овластените и медиите им.

Всъщност да, промени се нещо. Онзи, който размахваше пръст и плашеше наляво и надясно, го няма вече, не е премиер. Подви опашка и сам си тръгна - гузен и негонен.

Преди няколко години на друг подобен референдум хората в България трябваше да кажат искат ли да се строи „Белене" или не. Властта им се изрепчи, че а са гласували „за", а ще ги споходят гръмотевици и бури. Ефектът от притчата отново сработи и народът гласува точно така, както онези горе не искаха. Само че това с България е друг случай. Тя е на Балканите и там хората гласуват едно, а се случва съвсем друго - въпреки резултата от референдума правителството спря проекта.

И въпреки че сега никой не е гласувал за възобновяването му, властта пък реши да го рестартира. Но е факт, че навсякъде по света, когато управляващи, медии и социолози се прегърнат, се постига обратен ефект.

Да видим какво ще се случи през ноември, на българските президентски избори.

*заглавието е на редакцията