Спомени от соца: Когато морето още беше чисто и евтино

Източник: в. Стандарт

Ще ви водим на плаж, но ще се върнем с 30 и повече години назад, за да си припомним, а по-младите да научат, какво представляваше една типична ваканция по онова време. Времето, когато картите за море бяха 14 дни (на военните - по 20), цените бяха идеални, морето - чисто, курортите - семпли и незастроени.

Времето, когато героинята на Катето Евро от "Оркестър без име" си хвана италианец и заряза колегите. А те, вместо да хукнат по чехкини и германки, се чудеха как да изкарат по някой лев из крайбрежните кръчми. Имаше девствени плажове, залези, спиращи дъха ни, нежни влюбени нощи и прословутото "още нещо", което разпалваше въображението на социалистическия човек.
Банските

Стилни едноцветни в жълто, синьо и червено. Това бяха основните акценти, открояващи се по пясъците на Албена, Созопол, Несебър, Златни-те и Слънчев бряг. В повечето случаи - собственоръчно ушити или серийно производство от оскъдните платове по онова време. По края с кантове - за разкош! Материите бяха леко грубовати и без бързосъхнещ ефект. Затова се носеха по два комплекта, че да могат едните да съхнат. Занимавка сериозна.

Банските на точки станаха хит в края на 60-те. Те, заедно с моделите с висока талия, превземаха тенденциите на плажната мода тогава. Масовото "разкрепостяване", в което бяха замесени култовите хипи банди с дълги коси, направи талиите по-ниски, а точките отстъпиха на много "минита" от всякакъв род. Целите бански, най-често с флорални мотиви и доста затворени, бяха предпочитани от майките - те издаваха признак на добър вкус и благоприличие, задължителни за тогавашното социалистическо общество.

Присъствието по българските курорти на рускини, германки, полякини и всякакъв род интересни жени от чужди страни обаче всяваше адски смут в душите на българките. Нови и невиждани дотогава материи, кройки и разкрепостеност докарваха до луда завист
родните домакини и караха съпрузите им да мечтаят за далечни изживявания. Модели, които никой не е можел да види дори в немската "Бурда" (еталон за гедерейска мода, популярна и у нас), правеха чужденките по Черноморието истинските музи на соц времето.

Жени и гларуси

Един от най-легендарните летни типажи на соца, гларусът бе вечния морски сваляч. От този класически персонаж вероятно е тръгнал митът за българското гостоприемство. Той бе живата реклама на черноморските ни курорти, мил спомен за хиляди чужденки, днес на преклонна възраст, но богати на качествени изживявания. Главните представители на гларусите бяха спасителите. Наближеше ли лятото, всички що годе снажни красавци от цяла България хукваха да търсят връзки, за да се уредят с пост на брега. Според варненския дългогодишен спасител Божидар Банков, който започва кариерата си през 1963 г. на "Златните", прозвището "гларус" тръгва от приключение на свалячи, общи работници в курорта.

"По цял ден се облизваха и вечер скачаха в леглото на някоя чужденка, макар да е забранено. Милицията обаче не спеше. Бяха пратили две момичета под прикритие в хотел "Гларус". Че са агентки ни каза барманът. Общаците обаче не знаеха. И една августовска вечер през 1964-а милицията хвана няколко нашенци на калъп с чехкинчета. На другия ден в. "Народно дело" написа, че в "Гларус" изловили "гларуси". И така се роди новото име на свалячите на плажа", разказва той.

Типичният гларус, добре сложен и изпечен, е с прилепнали бански и с екзистенц-минимум от свалячески реплики на няколко езика. Тези, които не можеха да се уредят с работа на морето, спяха по палатки и квартири в околните села. Вечер посресваха косички и пеша през нивите тръгваха към светлините на големия курорт. Много често с 2 лева в джоба.

Най-атрактивни бяха чехкините и немкините. С рускините, според класическия виц, било най-трудно, понеже ходели по групи. Анекдотът гласи: "Колко време трябва, за да свалиш една рускиня? Пет минути и два часа преди това, за да я отделиш от групата", шегуваха се тогава морските зевзеци. Наричаха рускините Наташки, а за самите тях допълнителната трудност на свалката с нашенец, правеше романтиката още по-силна. Докато останалите гостенки на нашите курорти се отдаваха на родните мъжкарчета без притеснения, за рускините това си беше някакво забранено приключение, все едно попадаха в някакъв друг непознат свят, пълен със забранени плодове. В групите им винаги имаше прикрепени бдителни съгледвачи, които пазеха честта на СССР. За руските жени обаче тук беше Западът.

Полякините пък бяха изключителни добри търговки на парфюмчета "Бич може", "Пани Валевска" и кремове "Нивеа" - изключително дефицитни продукти по времето на соца. А номер едно в класацията бяха шведките - малко на брой, сякаш случайно попаднали, но класни като външност и произход. Не само защото ще платят сметката в ресторанта вечерта, но може и да те пооженят за себе си и да те отведат далеч на Запад.

Българките, милите, бяха последни в класацията. По много причини, но вероятно и заради поговорката - "Чуждата кокошка - патка". Налагаше се нашенките много да се потрудят, за да хванат окото на местните мачовци. Цветя в косите, шапки, бижута, сандали на висок ток и червило на плажа - това бяха най-честите аксесоари-оръжия за успех на русалките по българското Черноморие. Някои от спасителите обаче, казват, че били на "двойна езда" - измежду задълженията им да наблюдават чуждестранните туристи на плажа, спадала и отговорността да докладват определени ситуации, където трябва.

Станциите приютяваха масите

Председателят на профкомитета беше особено важно лице преди 1989-а. Той раздаваше картите за почивка и ако сте му по-близки, можеше да получите 14 дни на море със семейството. Красота! Една карта струваше 45 лв. на човек. До реалната й стойност от 110 - 120 лева доплащаше предприятието. Детските бяха по 36 лева. Общо за семейството масрафът излизаше 162 лева при средна заплата 270. Имаш топла вода и жената не готви - столът работи. Неудобства - всичко е по график. Закуската е рано сутрин, обяд по точно определено време и вечеря сравнително рано, за да може персоналът да не окъснява. Имаше предвидени и "културномасови мероприятия". А вратата се заключваше след 24 часа. Към военните станции имаше дори и детски градини. Оставяш малчугана там и е строго забранено 20 дни да го виждаш - да не вземе да ревне, че после няма отърване - иска да е с мама и татко.

Къмпингът бе изборът на стоиците с романтични нагласи. Първо - задължително набавяш оборудване от туристи от Чехия и ГДР, в България такова не се продаваше. Нощувката на вечер за двама с палатка и кола излизаше 4 лева. Топла вода нямаше, чакаше се на опашки пред тоалетната, мивките, магазините за храни, плодове и зеленчуци. И, за да сме сигурни, че няма да останем гладни, повечето от нас пълнеха багажниците на москвичите си с пъпеши, дини и зарзават. В ресторанта бе скъпо, а менюто щедро предлагаше кюфтета, кебапчета, пържола или мешана скара, с гарнитура от шопска салата и пържени картофи. Дробчетата, наденичките, гювечетата, рибата и постните манджи са лукс, който ще се появи масово чак след 90-та година. Сметка през 80-те за 1 човек се движеше между 5-10 лева за обилна вечеря.

Можеше да отидеш и на квартира. Наемаш стая за 2 лв. на легло, топлата вода не е гарантирана и ядеш където намериш. Планираш почивката си поне няколко месеца преди това Ч отпуските на съпрузите трябва да съвпаднат.

Понякога и "Балкантурист" ни водеше на море, но само ако имаш късмет някой чужденец да не си спази резервацията. Висваш пред туристическото бюро в съответния курорт и чакаш като мъченик. Късметлиите се сдобиваха със стая в хотел "Хризантема", например, на Слънчев бряг. Цената беше 2.50 на легло. Двуетажно семпло хотелче близо до плажа, заобиколено от зеленина, далеч от модерния мутробарок. Това, че след 2-3 вечери те местят в друга стая, с изглед към парка, защото отново са дошли чужденци, беше част от преживяването. Колите се движеха свободно из алеите на комплекса. Но не трябва да си позволяваш волности. Другарите милиционери бдяха и при прекалени волности - да кажем шумен весел немски кабриолет - спираха, проверяваха и правеха забележки за лошо поведение. Дори през деня.

Елитът - лукс зад огради

Елитът, обаче, (ЦК, партията и правителството) освен построената още по царско време резиденция в "Евксиновград", си вдигна луксозни бази за отдих край "Златни пясъци" и "Дружба" (днес "Св.св. Константин и Елена"). Бляскавият сега хотел "Империал" част от ваканционния клуб "Ривиера", някога беше почивна база на правителството на НРБ "Дом № 7". Ваканционната постройка, приютяваща най-висшият ешелон на властта, е завършена през 1976-а. Там почиваха само най-висшите служители на Министерския съвет и техните семейства, както и високопоставени чуждестранни гости на БКП. До 1989 г. достъпът до него бе забранен за простосмъртни, за да се диференцират класите в социалистическото общество.

"Слънчев ден", в най-северната част на "Св.св. Константин и Елена", през социализма се водеше като Дом № 6 и също бе само за другарите гости на БКП. Почивните станции за комунистическата номенклатура бяха по-добре оборудвани, в сравнение с тези за плебеите, разполагаха със собствени заведения и дискотеки с особено ниски цени, поради което на почиващите не им се разрешаваше да водят външни хора там.

Мечки, камили и танцьорки във вариетето

Танцуващи мечки, разходки с магарета и камили по плажа и мини голф игрища. Това бяха част от дневните забавления за туристите в Слънчев бряг и Златни пясъци по времето на бай Тошо. Музиката в ресторантите бе на живо. А вечер, ех, вечер - мечтата на курортиста нашенец бе да надникне във вариетето на "Слънчев бряг". Там бе скъпо и главно си го позволяваха чужденците, но и за нашего брата оставаха огризки. А казината и игралните зали бяха само за вносните туристи. За зелените ни паспорти входът бе забранен. Дискотеките обаче, колкото и малко да бяха, оставяха луди спомени в някогашните тийнейджъри и до днес. Защото почти всички младежи и девойки след 18 годишна възраст ходеха на море ежегодно със свои приятели или приятелки. На морето ставаха курортните флиртове - на плажа, по дискотеките и кафенетата, та дори в градския транспорт. Плахо и с оглеждане се завързваха и връзките с мечтаните чужди туристи.

При запознанства девойките при социализма питаха "къде следваш?", за разлика от демокрацията след 90-та, когато при курортно запознанство въпроса е "в кой ресторант работиш?".