Новородената дъщеричка на Андрей Едрев на косъм от смъртта заради лекарска грешка

Бориса, новородената дъщеричка на плейбоя Андрей Едрев е била на косъм от смъртта заради лекарска грешка. Това разказва самият той във Фейсбук и разкрива, че се е борил до последно с лекари от Пловдив, за да получи информация за дъщеричката си. От разказа на Едрев става ясно, че той всъщност е направил това, което се полага на всеки пациент или на всеки негов близък - правото за информираност. В продължение на дни той не знае какво се случва с бебето му. Накрая стига до прокуратурата и изписва детето си предварително.

Вижте и покъртителния разказ на Андрей Едрев, който публикуваме без лекарска намеса:

На 12.07.2016 година сутринта в „Уни Хоспитал” – Панагюрище се роди по естествен начин Бориса Андрей Едрева с майка Гергана Сапунджиева и баща Андрей Едрев.



Роди се 2670 грама, 49 сантиметра, нормално дишане, в добро здраве. След като бе изкъпна бе върната на майката.
След изричното настояване да не се поставят ваксини, да не се дава адаптирано мляко, да не се предприемат никакви медицински манипулации без присъствието на единият от родителите от нас бе изискано да донесем нотариално заверена декларация за отказ от ваксини.

На 13.07.2016 г., около обяд посетих болницата и оставих майката и детето в прекрасно настроение и добро здраве. Разговарях с д-р Димитрова, която ме уведоми, е състоянието на бебето е чудесно, а след разговор в д-р Аладин Зауи разбрах, че и състоянието на майката е отлично. Донесох нотариално заверената декларация.
Заминах за Варна по работа и около 16 часа ми се обадиха от болницата да ми кажат, че състоянието на детето се е влошило рязко и се налага незабавно да се започне антибиотично лечение с широкоспектърен антибиотик, заради повишено CRP.

Опитах се да събера, колкото може повече информация за да мога да дам съгласието си за това, но информацията, която получих бе едностранчива, като се наблягаше, че е неизбежно, защото инфекции от този род се развивали много бързо и при забавяне, краят е летален.

Помолих да се изчака, да се направят поне още една контрола за да се види нивото от 78 млг/л повишава ли се или намалява. Пак ми бе обяснено, че и без това вече сме закъснели и след проведени още няколко разговора от които последният с майката на детето, която в състояние на следродилен стрес и недостатъчно информация, както и неразбиране на предоставената информация, плачейки по телефона, се принудих да дам разрешение за вливане на антибиотик.

От майката разбрах, че детето се подготвя за превеждане с реанимобил до УМБАЛ „Свети Георги”, гр. Пловдив, интензивен сектор, неонатология.

В по късен разговор по телефона и постоянна комуникация в интернет, разбрах от майката Гергана, че детето е настанена в отделението около 02 часа и е започнало лечението.

У мен остана да виси въпросът, защо след като решението зависеше от минути след 8 часа все още не беше даден антибиотик на детето.

На 15.07 около 19 часа се прибрах в Панагюрище и посетих майката на детето в болницата.
От нея разбрах, че също е на антибиотично лечение заради съмнение за инфекция и високо CRP. В същото време излязоха микробиологията на Бориса, която бе абсолютно чиста, ушен, носен, гърлен секрет не се изолира нищо.

Във връзка с времето за посещение и получаване на информация в УМБАЛ – Пловдив, предприехме пътуване на 16.07.2016 година около 11:30 часа, за да можем да спазим т. нар им „работно време”. Пристигнахме около 13:39 и звъннахме на вратата за посещение. Всичко беше организирано малко странно, защото навън чакаха доста хора и нищо не се слуваше, а времето за даване на информация беше само един час. След няколко позвънявания и 10 минути прекарани пред едно малко прозорче, невъзпитана служителка ни се скара и ни каза да чакаме. Започнах да се притеснявам дали изобщо ще можем да се включеим в този „златен” час в който дават възможност да се информираш или не. Отново позвънихме представихме се и помолихме да бъдем допуснати за да видим детето си и да получим информация за състоянието и. Още по изнервена жена започна да крещи и да обяснява, че това е неонатология и не можело така.

След заявено желание от наша страна да видим детето, ни бе обяснени, че не може и двамата родители да влязат, а само единият. Вече усещах, че започвам да губя търпение и желание да разговарям с тези хора и помолих да ме закарат по най-бързият начин при детето ми и да ми предоставят цялата медицинска информация относно състоянието, направените изследвания и предприетото лечение. Същата ми заяви, че това е невъзможно и какво съм си позволявал.

След като почти насила се добрах до стаята в която се намира детето, с ужас установих, че то е сред десетина деца в много тежко състояние, които наистина се бореха с живота.

Отново помолих дежурният лекар, която се оказа лицето приела на 14.07 Бориса в отделението и след 30 минути караница и повикването на охраната на лечебното заведение, както и допускането на майката на детето да се опита да ме „вразуми”, благоволи да ми прочете състоянието на детето ми от журнала и да ми каже какво е назначеното лечение /всичко това го имам на аудио запис/.

След като чух всичко това и видях детето си в отлично здраве малко се поуспокоих и само предупредих д-р Петлешкова, че ще намеря начин да получа медицинската документация, която така умело крият от родителите на децата.

Напуснах здравното заведение с много съмнения и убеденост, че нещо не е наред.

Същата вечер се запознах с Закона за здравето, пуснах жалба до Районна прокуратура Пловдив, до Министерството на здравеопазването, до МВР- Пловдив, до Медицинската комисия и то всички заинтересовани страни.
На следващият ден 17.07.2016 год. / неделя /, точно в 13:00 часа на бяхме отново пред вратата на така строго охраняваният интензивен сектор на отделението по неонатология в УМБАЛ „Свети Георги” – Пловдив.

Този път на вратата ни посрещна светилото в неонатологията, национален консултант проф. Кръстева. След като отново чух няколко забрани и след изричното ми настояване да бъдем допуснати все пак бях допуснат вътре и бях приканен да седна да ми обяснят какво е състоянието на детето ми.

След почти час разговор с проф. Кръстева, относно правата ми като родител и желанието ми е да получа всички необходими медицински документи за да се осведомя за състоянието на детето ми, тя ми обясни, че единственият начин да получа всичко това е само с разрешение на директорът на здравното заведение или Прокуратурата.
След като ме увери, че се полагат всички необходими медицински грижи и се прави най-доброто за детето ми и след като я уверих, че ще неправя и невъзможното да получа всички документи касаещи моето дете, напуснах здравното заведение.

На 18.07.2016 г., сутринта се обадих по телефона на Районна прокуратура – Пловдив и попитах дали има заведена жалба при тях. Служителката ми обясни, че сега я вижда и ще обади на дежурен прокурор. Обясни ми, че е предадена жалбата и най-добре е да се срещна лично.

В 10:00 часа вече бяхме в Пловдив и се срещата се осъществи.

Дежурният прокурор направи всичко необходимо и след като се запознаха със спешността на случаят ме уведомиха, че са провели разговор с юристите на болницата и нямало проблем да получа всички документи. Също така ми предоставиха прокурорско постановление 6481/18.07.2016 год., с което разпореждат на медицинските власти да спазват закона, а именно чл. 28б, ал.1 във връзка с чл. 27 от Закона за здравето.

В 13:00 часа, отново бяхме на вратата на неонатологията и звънейки на звънеца се опитахме да привлечем вниманието на работещите вътре служители.

След като представихме прокуроското постановление, бяхме любезно помолени да отидем в кабинета на проф. Кръстева. Там същата ни обясни, че не това е бил начина, но тя ужавала правата и желанията на пациентите и след няколко проведени телефонни разговора, повика служителка и я помоли да направи копия на всички медицински документи.

Проведохме около час разговор с в който се опитах да установя компетентността на медицинското лице, задавайки и въпроси относно клиничното състояние на детето, коректността на CRP маркерът, метода на изследване, какво показват ниските и високите стойности, познаването на Закона за здравето и установих, че е крайно невежа по тези въпроси.

След предоставянето на информацията, нужна ми да си съставя мнение относно състоянието на детето ми, изследванията и назначеното лечение се прибрах и започнах да чета медицинските журнали на САЩ и Англия, както и всички статии, включително и на проф. Кръстева в световната мрежа, установих че се опитват да лекуват здраво дете.

След няколко безсъннни нощи пред 18.07, както и нощта срещу 19.07, в единственият възможен час от 13:00 до 14:00 на 19.07.2016 год. /вторник/, отново бяхме пред вратата на неонатологията. Отново ни посрещна проф. Кръстева, която този път беше доста по сговорчива, поканиха ни да видим детето си, обясниха ни, че са излезли всички изследвания показващи абсолютно здраво дете без каквато и да била инфекция, в отлично клинично здраве, след което им наредих да подготвят детето за изписване.

Отделението остана доста учудено, както и проф. Кръстева и побърза да ме убеди, че ако прекъснем антибиотичното лечение ще застрашим живота на детето си, както и че трябва да заплатим престоят в болницата, защото сме подписаи декларация в която се съгласяваме на това.

Обясних на всички присъстващи, че следващата ни среща ще бъде в съда, изчаках да напишат епикризата и да подготвят детето за изписване, подписах всички необходими документи и напуснах здравното заведение.
В следващите дни, входирах няколко искания до администрациите на двете болници с които да ми обяснят действията си и чакам отговорите.