Покемон: Изтрещяване!

Автор: Добромир БАНЕВ

Всеки има своята лудост и никой не е застрахован кога ще се прояви. Масовата психоза винаги е била факт, от който светът не може да се спаси. Отвличане на съзнанието, неглижиране на обществените проблеми и подхранване на собственото ни его са част от най-опияняващата измама. След кубчето на Рубик и мудните анимирани компютърни игри, дойде ред и на новото поколение зомби – покемонът. Той е безмилостен, той е неподражаем (засега). Води интензивен виртуален живот, който зависи от натискането на бутон върху все по-умните ни телефони.

В джобчето вече не дрънкат семки и бонбонки. Книгите отдавна престанаха да будят интерес, а сериозните филми са сигурно хапче за скука. Животът в интересни времена ни изпълва с чувството за абсурдност, каквато не откриваме в миналото. Убеден съм, че няма съвременник, който да не цъка с език по дните, които никога няма да се повторят.

Всичко би било прекрасно, ако на вид улегнали и интелигентни хора, достигнали средната възраст, не са толкова видиотени по летящите рисувани дяволи. Те толкова умело бъркат в мозъка ни, че често вероятността да се самоубием е значително по-голяма от тази някога да ги догоним. Както написах онзи ден в социалната мрежа – гоним Михаля, чакаме Годо... Само че Годо няма да дойде със сигурност. Това го знаят онези, които са гледали пиесата или са си направили труда да се запознаят със сюжета ѝ в Уикипедия.

Не можем да стигнем вятъра. Покемоните умират от смях с нашето усърдие да ставаме все по-глупави и смешни в рисуваните им очи.

ИЗТОЧНИК: BIG5.BG

Сега, обаче, има повече поводи за снимки във фейсбук. Причините за раздяла в любовта ще станат с една отгоре или пък обратното – може някой ярко жълт покемон да се превърне в повод да паднем в нечии крака и да припознаем нов сигурен съозник в преследването на анимационната армия летящи идиотчета. Отива ни онова, което става част от нас. Никой няма право да се сърди, ако отстрани изглежда нелепо. Отговаряме за своите постъпки точно толкова, колкото и вчера. Важи и за вкуса – ти си това, което си. Нито повече, нито по-малко.

Светът изтрещя отдавна, просто някои го разбират малко по-късно. Забавленията и игрите опияняват от римски времена. Но ако някога лъвовете са разкъсвали гладиатори на арената, сега ни разиграват покемоните. Още минава за интересно. За плач време винаги има.