Столетник мечтае за мирен свят без войни и експлоатация

В кървав свят живеем, но съгласно природните закони, обществото трябва да премине в друга система и да няма експлоатация от човек на човека, да спрат войните, въстанията и мирът да се възцари. Това каза в интервю за БНТ 102-годишният Александър Николов.
Той е най-възрастният пчелар у нас. Животът му никак не е бил лек. Преселил се е със семейството си от Македония, лежал е в затвори, работил е дори в шкембеджийница в Бургас, но остатъкът от живота си отдава на пчелите и меда. Сега възрастният мъж живее в Пловдив.
Той е роден в началото на юли през далечната 1914 година в Македония. Когато е на 4 годинки, семейството му бяга оттам и се преселва в България. Оцеляват при поредица стрелби, а след това се установяват в карнобатско село.
Пред камерата на националната телевизия той каза, че баща му е бил говедар на селото. На 6-годишна възраст бил с него на полето да му помага. „На 8 години когато станах, майка ми ме поведе да ме записва в училище. Аз не знаех и като минаваме край сградата, каза “дай да те запиша ученик“, но аз се уплаших и побягнах", разказва столетникът.
По-късно животът го отвежда в Бургас, Сливен и София. В морския град е чиракувал в шкембеджийница, работил е и в казино. В София подхваща сладкарския занаят. Лежал е в  затвори по политически причини. После става подполковник в Сливен. Столетникът познава Никола Вапцаров. Рецитира всичките му стихотворения наизуст.
„Никога не съм боледувал сериозно. Страдах 30 години от стомах. Аз си го бях развалил през 38-ма. Имах 30 години гастрит, язва. На 20 места ме гледаха, но без да ме оперират. И оздравях – със сода бикарбонат“, разказва дядо Сандо.
След като се пенсионирал млад, той се захванал с пчеларство. Отглеждал е 80 кошера с пчели, които сега са наследени от внука му. 20 години е бил председател на пловдивското пчеларско дружество „Акация“.  Медът е еликсирът на природата, добавя столетникът.
Той има няколко златни правила за дълъг живот. Никога не е опитвал алкохол и не е пушил. Казва също, че не трябва да се преяжда.
„Закуската ми е мед с ябълка, сирене и орехова ядка. И след това може да изпия едно млечно кафе с 3 бисквити. Готвено ям само на обед. Вечерно време може да приема 5-6 хапки тахан халва и една кофичка сутляш“, споделя дядо Сандо.
Благодарение на режима, който сам си е създал, дълголетникът изкачва без проблем стъпалата до четвъртия етаж на блока си. Всеки ден чете вестник и се среща с приятели.