Днес празнуват всички, които правят живота ни по-сладък

Светият великомъченик Прокопий Кесарийски живее по времето на най-жестоките гонения на християните при император Диоклециан. Баща му бил християнин, но майка му вярвала в много богове и предала и на сина си вярата си.
Прокопий станал александрийски военачалник, но веднъж, по време на буря, чул глас от небето и видял кръст над себе си. Поръчал да му направят такъв кръст и го носел винаги със себе си. След една от поредните трудни победи майка му го повикала да пренесе жертва на римските богове, но този път той отказал - кръстът вече бил неговата вяра. Увещавали го - и неговата майка, и императорът - да се вразуми и да се откаже, докато е още жив. Не се отказал и го достигнала съдбата на стотиците мъченици негови събратя. През 303 г. бил затворен, мъчен и посечен с меч.

Според едно предание заедно с Прокопий измъчвали и 20 девойки, новопокръстени християнки. Светецът им дал кураж и вяра, сватбата им с Божия син била висш дар, отреден не за всяка девойка, а само за избрани. Оттогава насетне при всяка венчавка в църква се споменава и името на светеца Прокопий.

В българския народен календар денят на великомъченик Прокопий е популярен като летният празник на пчеларите. Затова го наричат още свети Прокопий Пчелар. Празнува се в чест на пчелите и техния закрилник св. Прокопий.

В народната вяра пчелите са посредници между видимия и невидимия свят и помощници на Бога. Благословени са да създават меда. Дори и злите сили не им пакостят, заради любимата си храна. Затова болестите, злосторните същества, орисниците, вилите и самодивите биват умилостивявани с мед или медени питки.

По стар обичай пчеларите стават преди изгрев слънце и отиват право при пчелините. Носят две бели погачи - боговици, в чест на св.Прокопий и Исус Христос.

Оставят хлябовете върху пъстри месали на земята, прекадяват ги по три пъти, мажат ги обилно с мед, а след това разчупват високо над главите си, като си пожелават берекет и хубав, ароматен мед.

В някои райони, където отглеждането на мед има отколешни традиции /Страджа, Сакар, Родопите, Стара планина/, старите пчелари изпълнявали обичаят подрязване. Стопаните отчупвали по залък от всяка пита с мед. Вярвали в магическата му сила да лекува неизличими болести, затова го скривали на тайно място и го пазели до следващия 8 юли.

Знахарки и баячки пък лекували с него тежки ухапвания от насекоми и всички разновидности на шарката. От него слагали на бузките на децата и в пазвите на моми и невести, за да ги пази от лоши очи и уроки.

Имен ден празнуват Прокопи и Теофил.