Окончателно! Златко Баретата получи 6,5 години затвор за наркотици

Златомир Иванов-Баретата е осъден окончателно на шест и половина години затвор като лидер на организирана престъпна група за разпространение на наркотици. Това постанови Върховният касационен съд (ВКС).
Върховните магистрати оставиха в сила решението от 21.08.2014 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което частично е изменена присъдата от 13.02.2012 г. на Софийския градски съд (СГС). Решението не подлежи на обжалване и протест, съобщиха от ВКС.

С присъдата на СГС част от подсъдимите са признати за невиновни, а останалата част за виновни по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 от НК (образуване, ръководене и участие в организирана престъпна група), чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 9 от НК (убийство, извършено по начин или със средства, опасни за живота на мнозина и предумишлено убийство), чл. 131, ал. 1, т. 8 от НК (причиняване на телесна повреда), чл. 354а от НК (държане без надлежно разрешение на високорискови наркотични вещества), за които на осъдените са им наложени наказания.

С въззивното решение присъдата е изменена, като САС е намалил размера на наложените наказания на Златомир Иванов от осем години лишаване от свобода на шест години и шест месеца лишаване от свобода; на Марин Вълчев от три години и шест месеца лишаване от свобода на три години лишаване от свобода; на Росен Иванов на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК за престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК от една година лишаване от свобода на девет месеца лишаване от свобода. По отношение на Стоян Дичев съдът е изменил присъдата относно първоначалния режим и тип затворническо заведение за изтърпяване на наложеното му наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.

Съдебният състав на ВКС приема, че касационният протест и всички жалби са допустими, но неоснователни. След систематизиране и обобщение на възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения съдът констатира, че те са неоснователни. Твърдението за допуснато процесуално нарушение при изготвяне на обвинителния акт и по-точно наличие на противоречие между диспозитив и обстоятелствена част е неоснователно. Такова е и оплакването за липса на мотиви на атакуваното решение на САС и нарушения, свързани с аналитичната дейност на въззивния съд.

В решението на ВКС пише: „Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на предходните инстанции да установят по надлежен ред фактите, подлежащите на доказване. Приетата от решаващите съдилища фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните, установени с годни доказателствени средства”. По отношение на доводите за допуснати нарушения на материалния закон като резултат от невярна оценка на доказателствената съвкупност съдебният състав на ВКС пише, че след като не са констатирани съществени процесуални нарушения, свързани с интерпретацията на доказателствата и доказателствените източници, вярното установяване на правно релевантните факти е довело и до правилни изводи по приложението на материалния закон. Подсъдимите Златомир Иванов, Иван Величков, Даниел Кръстев, Мариан Вълчев, Евгени Евгениев, Стоян Дичев, Росен Иванов, Кирил Атанасов, Коста Трифонов, Борислав Секулов и Мартин Димитров са били признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 321 от НК – подсъдимият Златомир Иванов като ръководител на групата, а останалите като нейни участници.

Според върховните съдии изводите за обективна и субективна съставомерност на действията на посочените подсъдими, покриващи съставите по ал. 1 и 2 на чл. 321 от НК, са резултат от вярно тълкуване от страна на предходните инстанции на съставомерните елементи на горепосоченото престъпление (образуване, ръководене и участие в организирана престъпна група), предвид съдебната практика по тези въпроси и съотнасянето им към конкретните фактически положения, установени по делото. В решението на ВКС се напомня, че законодателят в разпоредбата на чл. 321 от НК е инкриминирал своеобразна форма на предварителна престъпна дейност, при която е достатъчно създаването на престъпно сдружение при наличие на признаците, посочени в НК, за да може да се ангажира наказателната отговорност на организатора, ръководителя или участниците в групата.

В мотивите на ВКС пише: „По отношение на признатите за виновни подсъдими за престъпление по чл. 321, ал. 1 и 2 от НК съдът е установил доказаност на елементите от обективна и субективна страна. Правилно са индивидуализирани и периодите на участие на всеки един от признатите за виновни подсъдими. Напълно вярно е разбирането на съда, че за съставомерността на деянието не е необходимо всички да са участвали в групата през целия период на нейното съществуване, като деянието се явява започнато в момента на присъединяването на дадения подсъдим към ОПГ и е довършено също така конкретно за всеки подсъдим към момента, в който е преустановил своето участие. Установена и ясно разграничена е ролята на всеки един от гореизброените подсъдими както по райони, в който са се разпространявали наркотичните вещества, така и по видове наркотици, а и по конкретно осъществявани функции и йерархично място в групата”.

Върховните съдии констатират, че въз основа на събраната и проверена доказателствена маса решаващите съдилища са извели и липсата на доказаност относно участието на подсъдимите Валентин Луков, Ивайлов Борисов, Юлиян Зашев, Георги Йорданов, Филип Христов, Георги Петров, Богдан Василев, Мартин Горески, Петър Йорданов и Васил Колев в състава на организираната престъпна група. „Независимо от изтъкнатите съображения в рамките на доказателствения анализ, първата инстанция при правните си изводи отново е изложила своите съображения, за да приеме недоказаност на обвинителната теза за всеки един от посочените подсъдими, които изцяло са възприети от въззивния съд” – пише в решението на ВКС, като се уточнява, че касационната инстанция също споделя правилността на тези изводи – за липсата или недостатъчност на доказателствата, които да обусловят по изискуемия се несъмнен начин съпричастност на тези подсъдими към установената престъпна група.

По отношение на доводите за явна несправедливост на наложените наказания в мотивите на ВКС пише, че са неоснователни, като са изложени подробни аргументи за правилността на отчетените от решаващите съдилища смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, намерили отражение при индивидуализацията на наказанията.