Честито на Нешка! Пак спечели злато за България, този път на терена на честта

Автор: Ива НИКОЛОВА, пик

Родината за пореден път унижи един достоен свой гражданин, издигал националното знаме най-високо от всички останали, не защото е завоювал някого или нещо с оръжие, не защото е овладял нещо със сила и натиск, не защото е нахлул и превзел, а защото го е направил с таланта и моженето си. Направил го е с неподражаемо изящество и стил, на които са способни само избрани.

„Красотата ще спаси света", беше казал Достоевски. Нешка Робева завладя света с красотата. Очевидно някои хора в родното правителство не само не са чували за Достоевски, но дори и да са чували, изобщо не са в състояние да проумеят какво е казал.

За Нешка Робева обаче сто процента са чували. Включително и това, че е изправяла света на крака и е карала българите да тръпнат от гордост и радост, че поне в нещо са най-добрите на този свят. Не, че нашите управници също не ги карат да се чувстват НАЙ, само че точно в обратната посока - най-бедните, най-отритнатите, най-критикуваните, най-унизените.

А към това може да се добави и държавата с най-нагли управници. Само така могат да бъдат наречени хора, които си позволяват да отхвърлят държавно отличие за човек със световно признати засуги към държавата. Не е ясно какво паметно за отечеството са сътворили лицата Румяна Бъчварова, Владислав Горанов, Божидар Лукарски, Николай Ненчев, Меглена Кунева, Екатерина Захариева, които оспориха достойнството на една от най-достойните българки на нашето време.

Не е ясно къде и кои щяха да са тези хора, ако не беше ракетата им носител в лицето на премиера. Не е ясно и колко дни не само след смъртта им, а след излизането им от властта някой ще си спомня за тях. И ако си спомня, какво точно ще си спомня.

Но след тази история имената им със сигурност трябва да бъдат изсечени на позорния стълб на нашенските човешки падения.

Беглият преглед по реда на надзора на същите тези персони показва, че това са някакви си демократстващи. Но дори най-повърхностното вглеждане в биографиите им сочи, че демократичното им днес е избуяло на торната почна на яркото тоталитарно минало на родители и съпрузи и в момента демократизмът им не е нищо друго, освен геройска поза и пране на гузна съвест.

Точно заради онова време, в което именно Нешка Робева заедно със Светлин Русев бяха единствените, които се осмелиха да гласуват "против" "историческите решения" в парламента на Тодор Живков, когато властта хапеше най-лошо, като всяка змия, която умира. Докато техните бащи, свекъри и съпрузи слушкаха и папкаха като за последно, скътвайки залъци за мимикриращите си отрочета.

Просташката постъпка на гореизброените лица от вторник, когато отхвърлиха държавното отличие за Нешка Робева, е най-голямото доказателство, че на тях демократичните нрави са им като на свинче - звънче и че те са верни последователи на номенклатурната си комунистическа рода в най-извратената им форма. Те деляха хората на свои и чужди, на верни на режима и врагове на народа, те дамгосваха и клеймяха, те посочваха кои са правилни и кои грешници.

И с какво лицата Румяна Бъчварова, Владислав Горанов, Божидар Лукарски, Николай Ненчев, Меглена Кунева, Екатерина Захариева са по-различни от своите роднини партийни велможи? И след всичко това имат ли право да се наричат български министри? Или им беше малко националният резил пред света покрай издигането на кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, причина за който беше не само вътрешнонационалното ни интригантство, но и мракобесническите възгледи на хора като гласувалите срещу Робева?

Те никога няма да проумеят до какво падение са се сринали. Те никога няма да разберат колко нищожни са в сравнение с големите. Защото така са възпитани, в такава среда са расли и такива "ценности" са попили. И никога няма да са в състояние да прояват доблестта, достойнството и самочувствието на самосъздадени и успели хора и сами да се оттеглят откъдедто и от каквото да било, както направи Нешка Робева, защото никога не са били такива и няма да бъдат.

Или най-малкото няма доказателства за тяхната състоятелност като самостойни и достойни хора, за разлика от безбройните доказателства, че те не са нищо друго, освен административни мишоци, вкусили от своите 15 минути слава с опита да унижат един недостъпен за нивото им талант и личност.

Но в цялата тази срамна ситуация има и нещо добро - нещата едно по едно си отиват по местата. И българинът все по-ясно разбира, че красотата винаги го е спасявала, дори когато я газят с номеклатурни ботуши.

Тъй че честито на Нешка! Тя пак спечели злато за България. Този път на терена на достойнството и честта!