Пирати отвлекли шефа на моряшкия клуб в Бургас

Откуп от 120 000 долара спасява българи от пленничество в Сомалия


Капитан Христо Мушков всяка сутрин си пие кафето в моряшкия клуб в Бургас точно срещу пристанището. Локацията на клуба не е случайна - фронтално срещу морето, където е минал целият живот на моряците ветерани, преживели всевъзможни истории из далечни земи и сред бурни вълни.

Важно е броят на отплаванията от родния бряг да е равен на броя на завръщанията, казват ветераните. И са прави. Капитан Мушков обаче бие всички по истински истории. През 1998 г. той и екипажът му са отвлечени от пирати в далечна Сомалия. Там в плен прекарват цял месец, а накрая корабособственикът плаща огромен откуп, за да ги пуснат, пише „Труд”.

В момента славният капитан, който цял живот е плавал на риболовни траулери, е на 75 години и е председател на управителния съвет на моряците ветерани и Клуба на моряка в Бургас. 103-ма морски вълци членуват в него.

През 1997-а година корабът „Лейди Рима”, прекръстен по-късно на „Мона С”, тръгва от Бургас към Мозамбик и там товари махагонови трупи. Собственикът на морския съд е капитан Баязид. Щом натоварва, „Лейди Рима” се отправя към Танзания. Там обаче заради намерена на борда контрабанда задържат товара и определят глоба за кораба в размер на един милион долара. Властите разпореждат, докато не се плати глобата, корабът с шестчленния екипаж да не отплава от бреговете.

Корабособственикът праща хора буквално да откраднат морския съд, но всички попадат в ареста. Тогава от Бургас капитан Мушков потегля заедно със свои хора към Танзания, за да се опита да освободи българските моряци.

Един месец пратениците стоят в Танзания и кроят план за завръщане. Корабът вече се казва „Мона С”. Планът на капитана успява: да качи тайно всички на борда и тръгват към Момбаса. „Официално ги записах в корабния списък, че са екипаж”, спомня си Мушков.

По пътя се прекръстват на „Алфа БГ”. Вече с новото име продължават за друго пристанище - Аден. За лош късмет обаче корабът се разваля. Бил много стар, а и горивото, което било некачествено, изиграло роля, разказва капитан Мушков. През цялото време на перипетиите, свързани с това велико пътуване, достойно за сюжет на филм с Джони Деп, той си води корабен дневник.

Морският съд се поврежда и моряците започват да чакат някой да ги изтегли на буксир в близко пристанище. Никой не смее да дойде, защото това е район на пирати и отвличането на кораби е честа практика. Дори наскоро пиратите погубили цял екипаж, убит с ракета е и руски капитан на траулер. След дълго чакане най-сетне един кораб, който носи помощи за Могадишу - Сомалия, идва да ги вземе на буксир. Той е „Буши”, сирийски, собственост на братовчед на капитан Баязид. Тъкмо тръгват, когато започват страховитите срещи с пиратите.

В района на селището Алюля идва лодка с няколко души. „Тогава са идвали на разузнаване, но ние не разбрахме. За да има мир с местните племена, дадохме им по 100 долара и един варел с дизелово гориво, както и по картон цигари. Напразно. Няколко часа по-късно започна да се стреля по кораба. Бяха пиратите. Това са бивши военни, които се занимават с пиратство след разпадането на Танзания. Те поискаха откуп от корабособственика - по 60 000 долара за двата кораба - нашия и този, който ни влачи на буксир. Бяхме отвлечени”, разказва капитан Мушков и продължава:

„Нащите изпратиха посланика ни Красимир Тулечки, започнаха преговори. Чак след десетия ден в България вече гърмеше, че са ни отвлекли. Посланикът водеше операцията по спасяването, много добър дипломат. След месец пленничество корабособственикът плати. През това време ни хранеше Червеният кръст. Парите бяха донесени в чанта, а ние ги разпределихме в две куфарчета и ги дадохме на пиратите. Те говореха английски. Веднъж им казах на шега да ми донесат камилско мляко. Донесоха ми наистина камилско мляко в торбичка. Сварихме го на борда, стана нещо като извара, защото камилското мляко е много гъсто, като нашето кисело.”

Пиратите имали страхотна дисциплина помежду си и стриктно спазвали йерархията. Ако някой се провини, връзвали го и го оставяли да се пържи на слънцето в 40-градусовата жега. Издевателства над българите обаче нямало. Пиратите просто си чакали откупа. Селището Алюля се управлявало от султан. Той дори често канел Христо Мушков на брега. Капитанът обаче не посмял нито веднъж да остави екипажа си без надзор.

„Когато ни освобождаваха, пиратите донесоха три кози на борда. Ние ги заклахме и направихме курбан - от радост, че си тръгваме към дома. За спомен от Алюля взех на внучката ми една бутилка, пълна с минерална вода. Тя това ми поръча, като тръгвах на опасната мисия. Щом ни освободиха, поръчах на пиратите и те ми напълниха една бутилка”, завършва капитан Христо Мушков.

Според опитните морски вълци сега в моретата има много повече пирати. Най-много са край Бразилия и Нигерия. Даже вече нападат в средата на океана, не на пристанище.