Драмата с един строеж в „Славейков“ – защита на законността или предизборна дъвка на бургаски адвокат

Автор: Радостина ГЕОРГИЕВА снимки: Авторът


Как строежът в един частен имот в Бургас се превърна в оръжие за трупане на дивиденти? Как един адвокат с политически амбиции – Евгений Мосинов – направи едно човешко страдание част от предизборната си кампания за кмет на града? Как се стигна до масираната съдебна и медийна атака по всички фронтове срещу законните собственици на земята, до твърденията, че някой се е облагодетелствал, че един зам.-кмет на Бургас лично покровителствал строежа и че благодарение на него собствениците получили даром от общината 160 кв. м апетитна земя в ж. к. „Славейков”?

Един от собствениците на имота – инж. Райна Илиева – Нецова дойде в редакцията на „Флагман“, за да разкрие грандиозната манипулация и да разкаже за дългото ходене по мъките, докато успее да получи майчината си земя. Истината се оказва коренно различна от тиражираната досега в медиите, а фактите - преиначени. Ето цялата история:

Инж. Райна Илиева - Нецова заедно с брат си Георги Илиев придобиват имота по наследство. Още от далечната 1947 г. земята там – цели 4,5 дка, е собственост на техния дядо, баща на майка им Афродита Илиева. Двамата законни наследници обаче не получават парцела лесно –в продължение на 10 години те са принудени да водят съдебни дела, за да си възстановят собствеността.

Историята е типична за близкото ни минало.

През 1993 г., когато започва реституцията, майката Афродита изважда необходимите документи, но Поземлената комисия отказва да възстанови парцела в реалните му граници. Мотивите – на мястото бил построен бл. 73. Наследниците са готови да се примирят с отказа, но бащата на Райна, макар и вече възрастен по това време, решава да провери на място каква е ситуацията и с изумление установява, че въпросният блок 73 изобщо не е построен.

След като са разкрили измамата, семейството завежда дело, което се точи на всички инстанции, докато накрая Върховният съд на Република България се произнася, че на това място могат да бъдат възстановени 950 кв. м от общо 4,5-те дка.  Така, притисната от решението на Върховния съд, Поземлената комисия на Бургас възстановява през 1996 г. правото им на собственост върху посочения парцел.

Дълги години той стои свободен и хората от съседните три блока – 86, 87 и 88 – паркират там автомобилите си и постепенно свикват с мисълта, че едва ли не чуждата собственост им е бащиния, която могат да използват безплатно.

През 2007 г. обаче собствениците решават, че там ще бъде построена сграда. Строежът ще се ограничи само върху върнатите 950 кв. м и няма да излиза извън тази площ. Проектите тръгват да се изработват през май 2007 г.

„Изведнъж се оказа, че част от улицата е навлязла в нашия парцел – общо 31 кв.м, и ние дори плащаме данък на общината за земята, която тя е завзела от нас. Стана ясно, че няма как да си върнем тези 31 кв. м и се принудихме да ги дарим на общината. Затова по-късно бяхме изумени, когато започна да се тиражира твърдението, че не сме дарили част от нашата земя на общината, а сме получили даром от нея цели 160 кв.м. Това е кощунство“, обяснява Райна Илиева-Нецова. Тя показва и заповедта на кмета, с която са оформени двата парцела, където ще се строи. От нея се вижда, че площта от 950 кв. м наистина е намалена с въпросните 31 кв.м до 919 кв.м.

Щом научават, че свободният терен ще се застроява и „безплатният обяд“ с паркирането свършва,

съседи от близките три блока решават, че са недоволни и завеждат дело в Административния съд - Бургас. Подателите на жалбата и всички засегнати от трите блока са призовани в съда. Вещото лице, което те са наели, обаче им нанася звучен шамар – то констатира, че  няма нарушения в проекта.

„118 души са се подписали, че са съгласни с експертизата. Защо не протестираха тогава – през 2009 г., когато излезе съдебното решение. Имаше дело, в хода на което е казано всичко. Ако не са съгласни, защо не оспориха експертизата на вещото лице, че няма нарушения. Можеха да поискат тройна, дори петорна експертиза, но те не го направиха”, казва Райна Илиева-Нецова.

„Въпросните три блока с протестиращи жители са строени от „Мастерс“. Тогава моята майка е подписала разрешение те да бъдат изградени и е трябвало да получи насрещно разрешение и за своята земя. Но не е имало кой да я посъветва. Тя е дала благословията си за техните домове, но ние тяхната явно не сме я заслужили”, добавя с горчивина тя.

Въпреки решението на Административния съд, сагата продължава още няколко години. Едва на 26. 06. 2014 г. Община Бургас издава разрешения за строеж на физическите лица Райна и Георги Илиеви на база одобрени проекти.

„Имаме всички документи и всичко ни е законно. Не разбирам как някой спори само за това, че нещо не му харесва. Няколко пъти минаваха проверки, всички предизвикани от жалби на съседите. Идваха от РДНСК и геодезисти, но не намериха никакви нарушения”, казва Райна.

Въпреки спънките, строителството най-после започва и фирмата излива основите, което ожесточава до крайност съседите.

И тук на сцената се появява адвокат Евгений Мосинов. Той е решил да се кандидатира за кмет на Бургас, но го е закъсал откъм каузи, с които да увлече избирателите да гласуват за него. Флашмобът в чест на пешеходната пътека до ТОХ-а минава вяло, рязането на храсти на стадион "Черноморец" не е достатъчно, за да се внуши на публиката любов към града. И изведнъж му се удава удобен случай да се представи като защитник на цели 118 души в тяхната „борба“ срещу строежа.

„Една среща (по време на предизборна кампания - Б.р.), на която много държа. Един проблем, който е показателен за Бургас - за презастрояването на жилищните комплекси. Една ситуация, която е също типична за Бургас - на десетина метра от жилищата на тези хора ще строи, познайте кой? По проект на познайте кой? И накрая едно неспазено обещание от кмета. С две думи гражданите против общината“, пише Мосинов с апломб на личната си страница във ФБ на 12 октомври. 

Той обещава да поиска изменението на плана или замяна на частния с общински парцел. И не отронва нито дума за това, че земята е върната на собствениците с решение на Върховния съд още през далечната 1996 година, че поискана от самите протестиращи експертиза не е установила никакви нарушения и че разстоянието между двата блока е 15 метра. Не го интересува и това колко пари досега са похарчени за проектиране, укрепване, изливане на основи и т.н.

„Дъщеря ми преживява много тежко цялата тази драма, заради която тя и зет ми продължават с две големи деца да живеят в дома ни. Тя непрекъснато пита: „Каква държава сме ние, след като аз не мога да устроя децата си при наличието на този имот?”  За 1,3 г. работа на моя зет в Австрия Община Залцбург му предостави общинско жилище. Изумена съм! А дъщеря ми всеки ден пита: „Мамо, защо да стоя в България?!” Това е единственото ми дете, представете си колко съм наранена! Не мога да го преглътна”, казва през сълзи жената, омерзена от непочтената атака срещу нея.

„Била съм инженер в два големи завода и никога името ми не е оклеветявано или опетнявано с каквото и да е. Откакто тръгна тази сага, нечувана помия е изсипана по мой адрес. Все едно съм най-големият престъпник”, добавя Райна.

Какви са манипулациите, използвани срещу собствениците на земята, името на кой зам.-кмет е замесено в строежа и каква е истината – очаквайте само във Флагман.Бг.