Вижте тъжната история на жертва на "Ало" - измамници, която се превърна и в жертва на съдебната система

Автор: Илонка ИВАНОВА

Това е една история, която показва безсилието на българското правораздаване и страданията на жертвите на мошениците години след престъплението. Бургазлийката Мара Христова* /името е сменено по нейно желание/ горчиво съжалява, че изобщо се е оплакала на полицията, че са я измамили.
Какво да ти кажа, леля, знаеш колко убедително лъжат. Срам ме е, но се хванах. Един късен следобед ми се обадиха, че дъщеря ми е блъсната от кола и кракът й е счупен. Паникьосах се.Мъжът звучеше много убедително, караше ми се, че не съм разбрала какво се е случило с детето, крещеше, че нямам съвест и не съм никаква майка.
На домашния ми  телефон говореше "лекарят", а на другия посредникът, който щеше да му занесе парите за златни пирони. През ум не ми мина да проверявам дали е вярно. Двамата така ме караха да бързам, дъщеря ми пък през това време беше болна от друго и аз им повярвах и се панирах. Имах вкъщи само 1500 лева, бях си ги приготвила да ги дам на децата.
Изтичах навън с домашните дрехи, дадох парите  на едно младо момче, а то ми каза, че нямало да стигнат. Попита имам ли още в банката, аз имах още толкова и той ме накара да ги изтегля. Завтекох се към банката, а той каза, че ще ме чака край трафопоста близо до блока ни. Попитах защо не дойде с мен, за да стане по-бързо, но ме успокои, че ще даде свои пари за пирона и ще ме чака да му ги върна.
Забавих се доста в банката, имаше опашка. По пътя ми направи впечатление, че зад гърба ми върви друго момче. Изплаших се, че ще ме обере и забързах към къщи, вместо към трафопоста. Исках някой съсед да дойде да ме пази, за да не ме оберат.
Чак вкъщи с омекнали крака и бумтящо от ужас сърце се сетих да позвъня на внука си. А той се разсмя и каза - на мама нищо й няма, а теб са те прекарали.
Няма да описвам какво изживях, как се обвинявах, колко плаках. Само който не го е преживявал, той не знае.
Като съвестна гражданка се оплаках на полицията, описах ги как изглеждат и след година ги хванаха.
Оттогава започна истинското ми ходене по мъките. От стреса ли, от годините ли, а аз съм на 74, ме хванаха куп болести. Сърцето ми не работи както трябва, имам високо кръвно, загуба на равновесието. Както вървя и понякога  падам.
Първо ме викаха да ги разпозная. Веднага посочих този, който ме измами.
После започнаха дела. И така три години. Първо бяха в Бургас и всеки път ме викаха за свидетел - мен и другите жертви. Само един 80-годишен дядо го освободиха от свидетелство, но и той беше измамен.
После престъпниците обжалваха и делото се премести в Софийския апелативен съд.
Всеки месец получавам призовка да отида и заплаха с 500 лева глоба, ако не отида.
Веднъж отидох, едва стигнах, едва намерих съда, плащах хотел, свидетелствах, но делото се отложи. Сега ме викаха март, а после на ново заседание през май, защото пак се отложи делото.
Трета година ме разкарват по институции.
Аз съм болна жена. На връщане от София едва не паднах от влака. Помагат ми хора да се кача, помагат ми да сляза. Чантата ми тежи, от вълнение съвсем вдигам кръвното, в София се загубвам, не мога да се ориентирам.
Всеки месец треперя, че ще ме глобят, защото здравето ми се влоши и не мога да се кача пак на влака. Пратих молба в Апелативния съд, приложих всички медицински документи, че не мога да пътувам, но отново получих призовка за делото за средата на май. И пак ме плашат, че ще ми вземат 500 лева, ако не отида.
Хванала съм се за главата, не зная какво да правя. Нали вече два пъти съм давала показания пред съда? Защо просто не ги използват отново? Аз нямам какво друго да добавя.
Не стига, че този измамник ми взе 1500 лева, ами досега съм пръснала още толкова да се явявам по съдилища. Нито ще ми върнат откраднатите, нито някой ми поема разходите до София, спането, билетите, нито има изгледи делото скоро да приключи.
Аз съм жертвата. Първо на мошеника, сега пък на съдебната система, която от три години ме заплашва с глоби.
Направо съжалявам, че се оплаках. 
По-добре да си бях мълчала. Така щях да си спестя останалите пари и да не треперя всеки път като се звънне на вратата и ми връчат поредната призовка.
Не маймуна ме обърнаха, въздиша Мария и показва куп медицински и призовки. Но и ние не знаем какво да й отговорим.