На Конгреса БСП трябва да реши дали ще е партия на идеите или ще надделеят схеми и сделки

Автор: Иван КОЛЕВ

Янаки Стоилов е зам.-председател на БСП и едно от знаковите лица в партията в последните 15 години. Той е сред най-активните червени депутати в парламента. Разпознаваем е като лице на опозицията, заради което в последните няколко седмици името му упорито се спряга за евентуален кандидат-президент на БСП и група леви партии. На 1 май Янаки Стоилов поведе митинг-шествието на социалистите в Бургас, след което в интервю пред Флагман.б коментира най-актуланите вътрешно-партийни въпроси, както и промените в Изборния кодекс, гласувани от парламента в края на миналата работна седмица.

-Г-н Стоилов, предложихме някои много смислени идеи на дебата за промяната на Изборния кодекс, но те бяха отхвърлени. Не смятате ли, че трябваше да потърсите по-широка подкрепа от партиите в управляващата коалиция?

-Обобщението, което накрая направи министър-председателят Бойко Борисов бе, че промяната в Изборния кодекс се прави, за да не се промени почти нищо. Тогава се пита: Каква е била
първоначалната цел? Мога да кажа, че имаше стремеж да бъдат пригодени изборните правила към интересите на управляващата коалиция. След указаната съпротива, част от тях бяха смекчени и това породи още по-голяма последователност да се правят поправки на поправките. В тази връзка може да посочим примери като задължителното гласуване, което ние в този му вид отхвърляме. Нашата политическа система е в дълбока криза и такава стъпка може да бъде оправдана само, ако тя дойде след решение на мнозинството от българските граждани – чрез референдум. Пита се защо преди този въпрос преди да е получил отговор от гражданите, се включва като в Изборния кодекс. Така конституционното им право на избор се превръща в задължение.

-Изглежда колегите ви от мнозинството се изплашиха от предложение Ви– гласовете от „не подкрепям никого“ да се обръщат в мандати и така да остават незаети места в следващия парламент. По този начин можеше да се окаже, че броя на депутатите ще падне по естествен начин до 120-130.

-Още, когато предложиха в бюлетините да има подобна графа им казах, че това е най-логичният вариант – не да се отчитат гласовете, а местата да остават незапълнени в парламента, поради липса на подкрепа за партиите. Но не го приеха. Първоначалната идея очевидно бе да се даде някакъв отдушник на недоволството на граждани,  които да не насочват своя протестен вот към някоя от съществуващите или нови партии. Знаете, че тези гласове трябваше да се пресмятат като действително, но в крайна сметка се взе решение да бъдат дисквалифицирани. Това беше част от сделката с малките парламентарни групи, за да не се окаже, че се вдига броя на гласовете за 4-процентовата бариера. Останахме разочаровани и от това, че референдумът ще се проведе заедно с президентските избори. В конкретния случай съчетаването на президентската кампания с това допитване ще отклони внимание от други не по-малко съществените въпроси. Сред тях са промяната на социалноикономическия модел, състоянието на днешното управление и рисковете пред българската национални избори.

-Ваши колеги казаха, че ще сезират Конституционния съд. Каква е позицията на БСП?

-Този въпрос трябва да бъде обсъден внимателно. Действително има такава възможност, но има и други институции, които могат да сезират Конституционния съд. Заради това очаквам тази дискусия да продължи на конституционно ниво.

-Наближава Конгресът на БСП. Какво е нужно на партията – промяна или мобилизиране?

-За партията този конгрес има изключително значение. Мога да кажа, че ще бъде преломен, за да покаже дали стремежът за провеждане на лява национална политика ще се утвърди и развие, или ще бъде поставен под въпрос. В момента този курс на партията не се оспорва открито. Дори от тези, които в предишните години имаха резерви към него. Но не трябва да подценяваме под тази повърхност съществуващите различия. БСП трябва да реши дали ще бъде партията на идеите, политиката и оттам на конкретните решения, или ще надделеят схеми и сделки, които неведнъж са отчуждавали и отблъсквали нашите привърженици. Заради това, ако говорим за промяна, то тази промяна е започнала и трябва да продължи и след Конгреса, дори и по-категорично и по-бързо. Но промяната не означава връщане в изходно положение. И в политически, и в персонален план да продължава

-Вашето име все по-често се спряга като евентуален кандидат-президент на БСП. Готов ли сте да влезете в тежка битка срещу ГЕРБ?

-Не бих желал да коментирам тази тема, но мога да кажа, че в това отношение няма някакви лични или политически сделки за предстоящия конгрес. Това е въпрос, който ще трябва да решаваме в седмиците след Конгреса. Ролята на основните партии е да излъчат държавници, които да поставят ясно и да отстояват българските национални интереси. За съжаление президентската институция в настоящия си състав не осъществява тази роля.

-Ще търси ли БСП партньори сред другите партии в ляво-цетринския спектър?

-Партньорството е желателно, но то трябва да започва от основата и да съответства на общите цели и действия. В това отношение виждам много резерви в сътрудничеството със синдикати и граждански организации и със тези партии, които не да подкрепят сегашното дясно управление. Ако надделее стремежът да се потърси силна лява алтернатива, ние нямаме резерви за подобно партньорство.

-Как тълкувате фактът, че ГЕРБ прекалено дълго се бави с издигането на кандидат-президентска двойка. В обществото остава усещането, че те или не знаят кого да издигнат, или нямат кандидат.

-Трябва да имаме предвид, че българската политика в последните години е в плен на зависимости – пари, власт, външни такива. В това отношение не съм сигурен, че лидерът на ГЕРБ е достатъчно свободен, за да вземе решение, което би съответствало на очакванията на техните избиратели.