Кървави пари! Струва ли един детски живот два часовника? Или 30 сребърника?

Автор: Илонка Иванова


Три схеми за крадене на пари  са използвали шефът на Фонда за лечене на деца в чужбина Павел Александров и подчинените му.

Това е официалната информация на разследващите.

Първата схема, по която се точел фонда  е чрез посредник,  който осигурявал транспорта и други услуги  за  лечение на деца в Турция. Макар че това е трябвало да се плаща по друг начин и да се избира фирма чрез обществена поръчка, един и същи човек е превозвал болните и семействата им до Турция и им е осигурявал квартира. За тази си дейност  той прибирал по четвърт милион на година, а сумите, които взимал,  били отчитани с фалшиви документи, като дадени за лечение на детето. Че парите не са отивали само в посредника, ще се доказва чрез свидетели, но има и доказателства, направени със СРС.

Втората схема включвала французойка, приятелка на  Александров. Той сключил договор с Мария Мунош и всички деца, изпращани във Франция, били настанявани задължително в нейния апартамент. Наемът за него се плащал от фонда и дамата получила 200 хиляди лева. В същото време клиниките предлагали квартири десет пъти по-евтини. Но никой не отсядал  там, а при Мария.

Третата схема: Александров се изтарикатил и използвал възможността  да взима решения кое дете да се лекува,  без одобрението на обществения съвет. Той прибегнал до така наречените  външни ескперти. Въпреки че имал договор с 90 лекари, но в две трети от всичките  500 становища са се произнесли само трима медици. Те пък решавали, че децата трябва да се лекуват  в лечебните заведения, в които самите те работят. И така парите от фонда отивали при тях. Каква част са си „делкали“ с шефа, ще стане ясно на процеса срещу Александров.



При обиска в неговия дом са намерени 16 хиляди евро джобни пари, скъпи часовници и колекция от монети, която струвала много пари. Дори бензинът за личния му автомобил се отчитал като служебен.

Ако пресметнем парите, които са отишли за посредници, превозвачи и скъпи квартири, излиза че, близо един милион лева са отишли някъде другаде и са източени от фонда.





















С тези пари можеше да бъде спасен животът на поне още десет деца, но те са нямали шанс. Защото средствата ги няма.

Колко струва един детски живот?

Един златен часовник?

Три юбилейни монети?

Десет туби бензин?

Низко е!

Мерзко е!

Отвратително е!

Нечовешко е!

Да си играеш на Бог и да решаваш кой ще живее и кой не.

Да си купуваш скъпи накити на фона на майчините сълзи и умиращите деца.

Всъщност няма достатъчно силен епитет в българския език да окачестви тази наглост.

И мерзост.

И…изродско безчовечие.