Потомци сме на Александър Велики, оптимист съм за бъдещето на България

-Новата ви книга „Сянката на Александър Велики” е „посветена на нашите прадеди траките, които победиха страха от смъртта и повярваха в безсмъртието“. Какво ви вдъхнови?
-За Александър Велики има написани над 3000 книги и да си позволя да напиша кой знае коя по ред, ме накара признанието и мисълта, че ние сме преки потомци на Александър Македонски, но всъщност знаем най-малко за него. (б.а. името на макЕДОНИТЕ подсказва тракийски произход, тъй като едоните са тракийско племе). Трябва да обърнем внимание на това, че сме негови потомци, защото в този образ и в тези времена се крие духовно богатство, което не може да бъде измерено.
-Най-старото обработено злато в света е открито във Варненския некропол. Най-древната писменост е тракийска. Вярвате ли в хипотезата, че Омир е дал на гърците буквите и ако не бяха тракийците, гръцката култура щеше да е много по-бедна?
-Нека по-добре да не говорим за тракийска писменост, защото по-голямата част от учените по света смятат, че траките са нямали писменост и затова в разговора на тази тема може да влезем в прекалено много спорове.
-Тракийски са били и музите – покровителките на изкуствата, но това е премълчавано. Защо?
-Трудно е да си представим как са изглеждали траките в очите на своите съседи. Тракия за гърците е била земята на тайните, на жриците, на небитието. Те са гледали на север със страхопочитание, защото траките са били не само вдъхновители, но и преки извършители на много от мистериите и събитията, които са ставали в Гърция.
-Ако зад Александър Велики не стоеше „сянката“ Лизимах като пълководец, дали той щеше да е базилевс на Македония, фараон на Египет, шаханшах на Персия?
-В книгата си съм се опитал да опиша тази група от мъже, които са били край Александър и до голяма степен са го създали. Ако трябва да говорим за помощниците и създателите му, трябва да спомена не само името на Лизимах, а и на Птолемей, Деметрий и много други.
-Разказвате за смели мъже, родени и отгледани от земите на Балканите, които изораха браздите на нова цивилизация до границите на познатия свят. Траките са дали на Европа богата култура. Защо обаче днешните им наследници допускат авантюристите от дивия изток като „троянски коне“ на „Ислямска държава“ да нахлуят в земите ни? Страхувате ли се за бъдещето на европейската цивилизация?
-Да започнем да говорим за събитията в днешно време и да ги свързваме с истории, които са се случили преди 2300 години, е прекалено сложно за една наша такава кратка беседа.
-Кой освен сляпата жрица Хестия, може да премине през границите на този свят и да достигне до света на звездите?
-Образът на сляпата жрица се повтаря през цялата история на Балканските земи.
-Пишете, че златото на царя Лизимах е като медът за пчелите. Днес обаче земите, където са били древните му галерии, са сякаш под „канадско робство“. Колониални компании са изнесли злато за милиарди долари, а българите остават най-бедни в Европа. Феноменът Слава Севрюкова е казала, че и след пет века робство, България не си е изкупила кармата за избиването на богомилите. Може ли да се каже, че затова Родината ни е отново в такава колониална зависимост?
-Проблемът за златото в днешни дни е проблем за цената на неговия добив. За съжаление това не се разяснява на хората и приказките за печалба и загуба на златото много пъти са непремерени.
-На Коледа казахте, че когато чуете България виждате светлина. А с какво свързвате Бургас?
-Не мога да бъда обективен в оценката си за Бургас, тъй като това е моят роден град.
-Преди две години пчеларят Ефрем Моллов, който нарича себе си потомък на персийския владетел Кир II, а Кирил и Методий – предатели, нарече романа ви „Време разделно” поръчков и тогава писателят-бард Слави Георгиев каза, че някой му плаща да говори такива небивалици. Коя е най-голямата лъжа, която се чувал за себе си?
-Много хора, не само Моллов са хвърляли кал на „Време разделно“. Слава Богу, той е оцелял!
-След скандала с Моллов, в интервю за „Компас“ покойният вече бивш главен мениджър на Съюза на българските писатели припомни, че в началото на 70-те години американската фондация „Джеймс и Ървинг Стоунс“ номинира „Време разделно“ за най-добър исторически роман в САЩ по изключение и по настояване на основателя на наградата, защото тя се дава само на американски писатели.
-Това, което казвате за предложението на Ървинг Стоунс за награда за най-добър исторически роман в САЩ, е вярно. Затова, че не спечели, не трябва да съжалявам само аз, а и всички ние българи, тъй като светът не познава достатъчно добре нашата литература. 
-В едно интервю по бТВ казахте, че „Време разделно“ е като любовна песен в сравнение с атмосферата, която е съществувала в Османската империя. Днес обаче в Анкара властва един религиозен диктатор, който иска да е султан, а турският Дианет налива милиарди евро, за да носят циганките ни бурки и мюсюлманите да се радикализират. Не живеем ли пак във време разделно?
-Да. Истината е, че аз съм описал османското владичество във „Време разделно“ с много смекчени краски, защото истината е пълна с такава жестокост, че трябва да се пазим от събуждането на нещо, което може да предизвика една реакция, която не е желана.
-Оптимист ли сте за бъдещето на България?
-Да, оптимист съм за бъдните дни, които ни очакват.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Книга за траките и безсмъртието представи Антон Дончев в Бургас, академикът целуна ръка на министър Василева