Тиха любов или край на чувствата? Психолог обясни защо някои бягат точно когато връзката стане сигурна

Желанието да напуснеш грижовен и надежден партньор невинаги означава, че любовта е приключила - понякога човекът просто не разпознава спокойствието като близост. Това обяснява КПТ терапевтът и семеен психолог Вероника Ахметова пред „Известия“, като посочва, че подобна реакция често се появява именно когато отношенията станат сигурни и предвидими. Ако предишният емоционален опит е свързвал любовта с ревност, несигурност, конфликти и бурни помирения, липсата на напрежение лесно се възприема като липса на чувства. „Всичко е прекалено спокойно, вероятно вече не го обичам“ е една от мислите, които според специалиста се появяват в подобни моменти.

Един от механизмите зад това поведение е свързан със стила на привързаност. При хора с по-силно изразено избягване емоционалната близост понякога поражда дискомфорт и стремеж към дистанция, особено когато отношенията изискват повече откритост и взаимна зависимост. Научен обзор, публикуван в базата на Националната медицинска библиотека на САЩ, описва именно склонността на хората с висока степен на избягваща привързаност да поддържат по-голяма емоционална дистанция при ситуации, изискващи интимност. Това не означава, че всеки човек, който се отдръпва от партньора си, има конкретен психологически модел.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Модел на гонене и бягане и други нередности в любовта

Миналите връзки също могат да променят представата за това как трябва да изглежда любовта, посочва Ахметова. Когато вниманието постоянно е трябвало да бъде заслужавано, партньорът е изчезвал, връщал се е или отношенията са преминавали от скандал към силно помирение, емоционалното напрежение започва да се свързва със страстта. При следваща връзка стабилността вече изглежда необичайна, а предвидимият партньор не предизвиква същия силен емоционален заряд. Тогава човек рискува да обърка отсъствието на тревожност с отсъствие на любов.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Страх от интимност? Ето как да го преодолеем

Друг повратен момент настъпва, когато връзката премине към решения с дългосрочни последици. Разговорите за брак, деца, общ дом или преместване изискват повече ангажираност и могат да активират страх от загуба на независимост или от бъдещо отхвърляне. Според Ахметова част от хората предпочитат сами да прекратят отношенията, преди да се окажат в позицията на изоставения партньор. Подобно дистанциране може да се прояви и чрез внезапно търсене на недостатъци, създаване на спорове или поставяне под съмнение на чувства, които допреди това не са изглеждали проблемни.

Ниското самочувствие също може да влияе върху начина, по който човек приема грижата от партньора си. Ако вътрешното убеждение е, че подобно отношение не е заслужено или няма да продължи дълго, сигурната връзка понякога започва да поражда подозрение вместо спокойствие. При други хора най-силната емоция е съсредоточена в преследването на труднодостъпен партньор и постепенно отслабва, когато необходимостта от постоянно доказване отпадне. Тогава тръпката от завоюването може погрешно да бъде поставена на едно ниво със самата любов.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Разбитото сърце боли и тялото - експерт разкри 5-те фази след тежка раздяла

Ахметова подчертава, че всяко желание за раздяла не трябва автоматично да се обяснява със страх от близост или с преживяна травма. Чувствата могат действително да отслабнат, партньорите могат да открият несъвместими житейски цели, а незавършена емоционална връзка с бивш партньор също може да влияе върху настоящите отношения. Научните изследвания върху привързаността също разглеждат тревожността и избягването като измерения, които се проявяват различно при отделните хора и в различни ситуации, а не като готова диагноза за всяка проблемна връзка. Според специалиста спокойствието само по себе си не е доказателство нито за силна любов, нито за нейния край - значение има цялостното качество на отношенията между двамата.