Настъпи ли кабинетът банковата мотика? Историята вече е показвала колко боли

Настъпиха ли мотиката от „Прогресивна България“ с предложението да обложат със свръхданък печалбите на банките? Идеята на пръв поглед звучи чудесно за масовата публика - взимаш повече от най-печелившите и насочваш парите към семейства, деца или публични разходи.

Предложеният механизъм е ясен - да се обложат с по-голям данък всички застрахователи, телекоми, големи хранителни вериги, обменни бюра и фирми за бързи кредити, които за последната година имат с 20 % по-високи приходи от миналата година. Министерството на финансите смята, че ефекта от данъчния пакет ще е около 1,4 млрд. евро.

Тук обаче започва трудната част. Правителството влиза в спор не с произволен сектор, а с един от най-капитализираните, ликвидни и важни за цялата икономика, където всеки натиск върху цената на банковия ресурс може много бързо да стигне до стотици хиляди семейства и фирми. 

Заради това посланието от БНБ е пределно ясно - думат ти, дъще, сещай се, снахо. Управителят Димитър Радев не казва, че банките не могат да понесат данъка - напротив, той изрично подчертава, че системата е добре капитализирана, ликвидна и рентабилна. Предупреждението му е друго: данъкът формално ще бъде платен от банките, но икономическата му тежест може да не остане там. Тя може да мине през по-високи лихви, по-строги кредитни стандарти, по-неизгодни депозитни условия и по-малък апетит за финансиране на бизнеса.

Във Флагман.БГ: Димитър Радев предупреди, че данъкът върху свръхпечалбите може да вдигне лихвите

Европейската централна банка отчита, че когато банките са принудени да увеличават капитал или са изправени пред допълнителен регулаторен натиск, те често реагират с по-строги условия и по-високи маржове по кредитите. Международният валутен фонд също посочва, че извънредното облагане на банковите печалби трябва да се конструира внимателно именно заради ефекта върху капитала, кредитирането и поведението на самите банки. 

При България моментът е особено деликатен, защото и без това жилишните кредити засега са най-ниски в Европа - средно 2,42 % и това помпа икономиката. Те тъй или иначе трябва да се актуализират, а новият данък ще даде идеално оправдание на банките да го направят. И те без съмнение ще го направят, след което ще обвинят правителството, а това със сигурност ще извади хората по улиците.

Затова въпросът не е дали банковото лоби е силно и дали ще тръгне на война с кабинета, а кога ще го направи, ако бъде обложено с новия данък. Именно за този риск предупреждава и БНБ.Димитър Радев напомня, че печалбата на банката не е просто дивидент за собственика, а основен източник за натрупване на капиталови буфери, които после позволяват системата да продължава да кредитира и осигурява ниски лихви.

Икономистът Николай Василев днес отиде още по-далеч. „Според мен не трябва да вдигат никакви данъци, а трябва да намалят разходите с 7 милиарда евро“, заяви той пред bTV. По думите му държавата първо трябва да реже администрация и неефективни разходи, вместо да търси нови приходи, а за конкретния банков налог прогнозата му беше директна: „Банките сигурно ще вдигнат лихвите по кредитите.“ :

Историята вече е показвала колко бързо един кабинет може да се окаже в сблъсък с икономически играч, който контролира ключова инфраструктура. През лятото на 2011 г. първото правителство на Бойко Борисов и финансовият министър Симеон Дянков влязоха в открит конфликт с „Лукойл Нефтохим Бургас“. Причината не беше спор за ставката на данъка, а липсата на задължителни измервателни уреди, чрез които митниците да получават постоянна информация за количествата суров петрол и готови горива. След изтичането на срока Агенция „Митници“, оглавявана от Ваньо Танов, отне лицензите за данъчни складове на рафинерията и терминал „Росенец“. 

Архивът на Флагман.БГ: Иван Костов тогава предупреди - да запечаташ Лукойл, това е война

Танов беше превърнал измерването на горивата в една от основните си битки начело на митниците. Именно при него производителите и търговците бяха задължени да свържат измервателните си системи с митническата администрация, за да се следят реалните количества, които влизат и излизат от данъчните складове. В конкретния спор с рафинерията митниците твърдяха, че изискването не е изпълнено в срок, а държавата стигна до най-тежката възможна санкция - отнемане на лиценза. :

От „Лукойл“ реагираха с предупреждение, че производството трябва да бъде спряно. Тогавашният директор Валентин Златев заяви, че рафинерията ще преустанови работа в рамките на 20-30 часа и че повторното й пускане може да отнеме около месец и половина.

Правителството от своя страна показваше зъби и уверяваше, че няма да има криза с горивата, тъй като на пазара има стотици лицензирани търговци и вносът може да компенсира липсващите количества.  Само че логистиката се оказа далеч по-сложна от политическото послание. Анализите тогава показваха, че заместването на производството на бургаската рафинерия само с внос би изисквало огромен транспортен капацитет - железопътни композиции, цистерни, складове и терминали. Имаше предупреждения, че подобен сценарий може да доведе до поскъпване на горивата. В крайна сметка съдът спря предварителното изпълнение на решението за лицензите, пломбите бяха махнати и рафинерията възстанови нормалната си работа. 

Истинският тест пред „Прогресивна България“ няма да бъде колко шумно ще обяви новия данък, а дали преди да го въведе ще покаже подробна сметка за ефекта му върху кредита и икономиката. Иначе историята от 2011 г. напомня един прост урок - когато държавата отваря фронт с ключов сектор, най-опасната част започва не с първата заповед или първия данък, а когато стане ясно кой всъщност ще плати сметката.