България остава сред най-евтините за горива в ЕС въпреки рязкото поскъпване

България остава сред държавите с най-ниски цени на бензина и дизела в Европейския съюз, въпреки чувствителното поскъпване през последните месеци, показват последните данни на Европейската комисия и думите на изпълнителния директор на Българската петролна и газова асоциация Андрей Делчев пред БНР. За седмицата от 21 септември средната цена на бензин А95 у нас е около 1,66 евро за литър, което нарежда страната на трето място сред най-евтините пазари в ЕС. При дизела позицията е още по-предна - средно около 1,92 евро за литър и второ място по ниска цена след Малта. Това не променя факта, че движението нагоре през последните месеци е осезаемо и вече се усеща пряко от домакинствата и бизнеса.

„Ако не гледаме процентите, които чисто математически са такива, защото увеличението тръгна от по-ниски нива, ние сме с най-ниските цени на горивата отново в Европа, с изключение на 2-3 държави“, заяви Делчев пред БНР. По думите му българският пазар следва движението на международните котировки и цената на суровия петрол, без да съществува специфичен вътрешен фактор, който самостоятелно да обяснява поскъпването. Той подчерта, че ниската изходна база прави процентния ръст у нас визуално по-голям при сравнение с държави, в които горивата са започнали от значително по-високи нива. Европейските данни в голяма степен подкрепят тази теза, тъй като крайните цени в България остават под средните за ЕС.

Вижте във Флагман.бг: България е №1 в ЕС по поскъпване на горивата, дизелът скочи рязко

Тъкмо рязкото движение на цените предизвика и нова вълна от проверки на бензиностанциите. Комисията за защита на потребителите започна засилен контрол за икономически необосновано увеличение, като проверките обхващат както големите вериги, така и по-малки търговски обекти в страната. Делчев заяви, че петролният сектор няма притеснения от действията на регулатора и ще предостави необходимата информация. „Никакви притеснения нямаме от проверките на КЗП. Винаги когато цените тръгнат нагоре, започват проверки дали има нерегламентирано повишение. КЗП влиза да проверява - добре дошли, приветстваме и ще помагаме“, коментира той.

Паралелно с това Комисията за защита на конкуренцията продължава наблюдението на пазара на едро и действията си спрямо групата „Лукойл“. Официалната хронология показва, че производството и задълбоченото проучване започват през март, а пакетът от 23 мерки за пазара на горива е приет през май 2026 г. Сред предложенията са по-прозрачен достъп до складова инфраструктура, наблюдение на наличностите и цените, официален седмичен индекс и действия при риск от спекулативно поскъпване. КЗК напомня и за две приключили производства срещу дружества от групата „Лукойл“, по които са наложени санкции за общо над 134 млн. евро, като съдебните процедури продължават.

Още във Флагман.бг: Бензиностанциите влизат под лупа заради цените на бензина и дизела

По-същественият икономически въпрос е как се формира цената на едро от бургаската рафинерия. Делчев свърза близо 30-процентния ръст през последните месеци с политиката на новия особен търговски управител Евгени Симеонов, който пое дружествата от групата „Лукойл“ през юни. Според представителя на петролната асоциация предишният модел е задържал част от ценовия натиск за определен период, докато сегашната политика приближава цените на едро до пазарните нива. Това е позиция на Делчев, а не заключение на регулатор, като аргументът му е, че по-високата ликвидност позволява на рафинерията да купува суров петрол, да покрива задълженията си и да поддържа непрекъснати доставки.

„Новият особен управител е предприел политика, с която е довел цените на едро до онези, които пазарът позволява. Рафинерията може да обслужва задълженията си, може да купува петрол и да снабдява пазара. Резерви има“, обясни Делчев. Той постави сигурността на доставките пред стремежа към най-ниска възможна цена и подчерта, че недостигът би имал значително по-тежки последици за пазара. Самият Евгени Симеонов също съобщи през последните месеци за подобрена ликвидност и по-високо натоварване на производствените мощности. Държавните институции заявяват, че към момента няма непосредствен риск за снабдяването на вътрешния пазар.

Флагман.бг: Правителството обяви, че е предотвратило риск от срив и шоково поскъпване на горивата

Друга част от интервюто на Делчев вече е изпреварена от решенията на парламента. Българската петролна и газова асоциация от месеци настояваше да отпадне временната забрана за износ на дизел и авиационно гориво, тъй като според бранша тя ограничава натоварването на рафинерията и приходите от външни пазари. На 23 септември Народното събрание отмени ограничението, въведено през октомври 2025 г., като решението трябва да влезе в сила след обнародването му в „Държавен вестник“. Правителството аргументира промяната с факта, че производственият капацитет на „Лукойл Нефтохим Бургас“ надхвърля вътрешното потребление и че наличните излишни количества могат да бъдат реализирани навън, без да се застрашават доставките за България.

Вижте във Флагман.бг: Парламентът отпуши износа от Лукойл Нефтохим Бургас към Европа

Последните числа показват противоречива картина - България едновременно остава сред най-евтините пазари за горива в ЕС и преживява един от най-осезаемите периоди на поскъпване през 2026 г. Средната цена на бензина е нараснала от около 1,47 евро в края на юни до 1,66 евро през седмицата от 21 септември, докато дизелът се е придвижил от приблизително 1,48 до 1,92 евро за литър. Ниската сравнителна позиция в ЕС следователно не означава липса на ценови натиск върху българския потребител. Тя показва единствено, че въпреки увеличението крайните стойности на колонките засега остават под тези в по-голямата част от Европейския съюз.