Лихвеният шок удари света: Кой ще плати най-скъпо края на евтините пари

Цената на парите рязко се покачва в най-големите икономики и светът влиза в период, в който скъпият дълг рискува да остане трайна част от финансовата среда, показват движенията на облигационните пазари и анализ на CNBC. Японската 10-годишна държавна доходност премина 3% за първи път от 1996 г., германската достигна най-високите си равнища от 2011 г., а британските книжа отчетоха стойности, невиждани от 2007 г. В САЩ 10-годишната доходност се изкачи около 4,8%, което според Reuters е най-високото равнище от началото на 2025 г. Зад движението стоят огромното предлагане на нов държавен дълг, скъпият петрол, подновените инфлационни опасения и очакванията централните банки да държат паричната политика стегната по-дълго.

Силният натиск върху облигациите има пряко отражение върху цената, на която икономиката се финансира. Когато инвеститорите продават държавни книжа, цената им пада, а доходността се покачва, което принуждава новите емисии да предлагат по-привлекателна възвръщаемост. Тази по-висока цена постепенно се пренася върху корпоративните облигации, банковите кредити, ипотеките и останалите форми на финансиране. Робин Брукс от Brookings Institution определя процеса като средносрочна тенденция, която според него няма да приключи с еднократното успокояване на пазарите.

Вижте още във Флагман.бг: Дългът на САЩ мина $40 трилиона, експерт предупреди за изгубено десетилетие на Уолстрийт

Правителствата са първите, които усещат промяната, защото огромна част от натрупания през годините дълг постепенно трябва да бъде рефинансирана. Облигация, емитирана при ниска доходност преди пет или десет години, при падеж се заменя с нов дълг при днешните по-високи условия, а разликата се превръща в допълнителен бюджетен разход. Наталия Лоевски от CIFC Asset Management посочва, че голямото предлагане на нови облигации вече се среща с възстановени инфлационни рискове и това оставя пространство доходността да остане висока. Колкото по-дълго продължава този процес, толкова по-голяма част от стария евтин държавен дълг се заменя със скъпо финансиране.

Сред развитите икономики анализаторите поставят Франция сред държавите с най-неприятно съчетание от висок дълг, бюджетен дефицит и растящи лихвени разходи. Масахико Лу от State Street Investment Management посочва страната като особено чувствителна заради влошената фискална позиция и ограниченото пространство за политически договорена бюджетна консолидация. Пролетната прогноза на Европейската комисия очаква френският дефицит да остане 5,1% от БВП през 2026 г., а държавният дълг да достигне 118,1% от БВП и да премине 120% през 2027 г. Комисията прогнозира и увеличение на разходите за лихви до 2,6% от БВП през тази година.

Натискът е още по-видим в Япония, където доходността по 10-годишните държавни облигации проби психологическата граница от 3%. Официалният аукцион на японското Министерство на финансите от 1 септември приключи при средна доходност 2,995%, а най-ниската приета цена съответства на доходност 3,011%. Японският бюджет за финансовата 2026 г. отделя 31,28 трилиона йени за обслужване на държавния дълг при общи разходи от 122,31 трилиона йени. Така плащанията по дълга вече поглъщат 25,6% от бюджета, което показва колко чувствителна става една силно задлъжняла държава към промяната на пазарните лихви.

Още във Флагман.бг: Ипотечните лихви у нас се покачват до 3,5% след решението на ЕЦБ

Развиващите се икономики са изправени пред различен вид риск. Най-тежката комбинация е голям бюджетен дефицит, дефицит по текущата сметка и зависимост от чужд капитал, защото инвеститорите искат по-висока премия, за да финансират държава с влошаващи се показатели. При силен долар и високи глобални доходности обслужването на външен дълг допълнително натоварва страните, които са вземали средства в чужда валута. Пазарът започва да прави все по-ясна разлика между държави със стабилни публични финанси и такива, които разчитат постоянно на ново заемане.

Правителствата разполагат с инструменти за временно успокояване на пазара, сред които обратно изкупуване на собствени облигации, промяна на матуритетите и ограничаване на определени емисии. Подобни действия подобряват ликвидността или разпределят натиска във времето, но не премахват нуждата от финансиране. Ако бюджетът продължава да харчи значително повече, отколкото събира, нов дълг остава необходим независимо от начина, по който е структуриран. Deutsche Bank посочва, че с всяко ново покачване на доходността дългосрочната фискална траектория на редица държави изглежда все по-трудна.

Бизнесът е следващият голям длъжник, който ще усети новата цена на капитала. Компании със значителен дълг, слаби баланси или кредити с плаваща лихва плащат увеличението по-бързо от предприятията, които са фиксирали финансирането си за дълъг период. Томас Браун от Keeley Teton Advisors посочва, че по-малките публични компании обичайно държат по-голям дял плаващ дълг от големите корпорации. Особено изложени според Масахико Лу са търговските имоти, дружества, придобити чрез частен капитал, портфейли от директно кредитиране и по-слаби технологични компании, чиито модели са изграждани при далеч по-евтини пари.

Вижте във Флагман.бг: Лихвата по ипотеката се удвоява, но вноската не - ето колко ще плащате

Допълнително напрежение идва от инвестиционната надпревара около изкуствения интелект. Големите технологични компании влагат огромни средства в центрове за данни, електрическа инфраструктура, чипове и мрежи и финансират част от този растеж чрез облигационния пазар. Това ги поставя в конкуренция с правителствата и останалите компании за едни и същи капитали на институционалните инвеститори. Когато предлагането на дълг расте по-бързо от търсенето, емитентите трябва да предложат по-висока доходност, което вдига цената на финансирането и за останалите участници.

При високи лихви част от инвестиционните проекти губят икономическата си логика още на ниво финансова сметка. Фабрика, логистичен център, придобиване или нов център за данни, които носят приемлива възвръщаемост при евтин заем, изглеждат съвсем различно при двойно по-висока цена на капитала. Компаниите започват да отлагат разходи, да намаляват мащаба на проектите или да изискват по-висока очаквана печалба, преди да вложат средства. Така облигационната разпродажба постепенно се превръща от движение на финансовите пазари във фактор за реалните инвестиции и икономическия растеж.

Домакинствата също влизат в сметката, макар ефектът да не пристига едновременно при всички. Дългосрочните пазарни лихви влияят върху ипотечните кредити, заемите за автомобили и редица други продукти, като най-силно натоварване понасят семействата, които отделят голям дял от дохода си за вноски и основни разходи. При кредит с фиксирана лихва ударът идва при изтичането на договорения период и последващото рефинансиране, докато плаващите условия пренасят движението по-бързо. По-богатите домакинства са в различна позиция, защото едновременно разполагат с по-голям финансов буфер и получават по-добра доходност върху част от спестяванията си.

Флагман.бг писа по темата: Заемите на домакинствата скочиха с 21%, ипотеките вече са 18,7 млрд. евро

Тази разлика създава т.нар. К-образен ефект върху потреблението. Семейство, при което ипотеката, автомобилът и потребителските заеми поглъщат значителна част от месечната заплата, реагира на по-високите вноски чрез ограничаване на останалите покупки. Заможно домакинство със значителни депозити, облигации или други лихвоносни активи получава частична компенсация от по-високата доходност на спестяванията. Ако натискът върху първата група стане достатъчно силен, спадът на разходите за стоки и услуги се прехвърля към приходите на бизнеса и към цялата икономика.

Акциите засега издържат на промяната по-добре от очакваното, подкрепени от корпоративните печалби и очакванията изкуственият интелект да увеличи производителността. Високата облигационна доходност постепенно променя сравнението, защото инвеститорът вече получава над 4% или 5% от държавен дълг в някои големи пазари, без да поема риска на отделна компания. При оценяването на акциите високата безрискова лихва сваля настоящата стойност на очакваните бъдещи печалби и натиска най-силно компаниите, чиито оценки се основават на резултати далеч напред във времето. Наталия Лоевски смята, че фондовият пазар дълго е пренебрегвал растящата доходност, но тази устойчивост има граници.

Вижте още във Флагман.бг: Всички купуват злато, но пазарът вече изпраща тревожен сигнал

Новата среда има и печеливши - инвеститорите, които купуват облигации при сегашните високи доходности, получават значително по-голям текущ доход спрямо ерата на почти нулевите лихви. Deutsche Bank изчислява, че доходността по 10-годишните американски държавни книжа трябва да се изкачи приблизително до 5,5% в рамките на една година, преди ценовата загуба да погълне купонния доход и общата номинална възвръщаемост да стане отрицателна. При двугодишен хоризонт аналогичният праг според анализа е около 6,4%. Това не е прогноза, че доходността непременно ще достигне тези стойности, а изчисление колко защита дава по-високият текущ доход срещу нов спад в цената на облигациите.

Пазарите вече показват, че връщането към условията на предходното десетилетие няма да стане лесно. Федералният резерв, Европейската централна банка, Bank of England и Bank of Japan трябва едновременно да следят инфлацията и да отчитат как високите пазарни лихви затягат финансовите условия без допълнително действие от тяхна страна. Reuters отчита, че енергийният шок и високите цени на петрола отново засилват очакванията за по-строга парична политика, въпреки различията между отделните икономики. Големият въпрос вече не е само кога централните банки ще променят основните си лихви, а колко висока доходност ще изискват инвеститорите, за да продължат да финансират натрупания държавен и корпоративен дълг.