„Ловците на педофили“ не преследват извратеняци, устроили са си сафари
Няма нищо по-естествено от това да човек да иска да бъде обичан, но има една невидима умора, за която почти никога не си позволяваме да говорим честно. Тя се натрупва бавно, след всеки несподелен опит, поредна среща и надежда, която е угаснала малко по-бързо от предишната.
Идва момент, в който усещаш, че вътрешно си напълно изчерпан. Тогава започваш да правиш всичко по инерция. Усмихваш се, обличаш се и тръгваш, воден от навика и от един сподавен страх от тишината в собствената ти стая. Познавате ли това чувство?
Кричим се сбогува с Георги Кузев
Всеки човек започва живота си с идеята за любов (защото културата ти я е продала като нещо, което „трябва“ да откриеш). Срещаш няколко отказа или провала, после се появява вътрешният глас, който шепне, че „проблемът е в мен“. След това вече ходиш на срещи само защото нямаш какво друго да правиш с празнината.
Когато търсенето на любов се провали няколко пъти, то се превръща в отчаян опит да запълниш празнина, без вече да знаеш какво точно търсиш. В този момент човекът губи вътрешния си център. Вече ходи на среща с нагласата „каквото дойде“. И тогава рискът рязко се увеличава, защото самият ти си станал по-нестабилен и по-отворен за всякакви сценарии, включително такива, които те нараняват.
Свастики и заплахи за саморазправа се появиха на Младежкия хълм след убийството на Георги Кузев
Никой не ни учи как да спрем, когато душите ни се изморят да търсят. Учат ни на точно обратното - да не се отказваме, да опитваме отново, защото "твоят човек е някъде там". Но зад този толкова позитивен социален натиск често се крие едно много самотно преживяване.
Колкото повече човек продължава да „търси“ в това състояние на празнота, толкова повече самото търсене започва да работи срещу него.
Двете момичета по делото "Кузев" остават окончателно в ареста
Това вече не е история за романтика. "Търсенето на любов“ много често е само красивото име на нещо много по-сложно и понякога тихо саморазрушително...
И точно в тази фаза на пълна умора и сляпо лутане, човек се превръща в перфектната плячка.
Майката на Ангел Рангелов след побоя над непалци: Живея в кошмар, тази компания е като секта
Стигаме до историята на Георги Кузев.
Официалната версия за случилото се вече беше сдъвкана и преглътната от биомасата, но абсолютно никой не знае защо Кузев реално е бил на Младежкия хълм онази вечер. Ние просто приехме разказа на убийците му за чиста монета.
Бургаските „ловци на педофили“ се вдъхновили от ТВ предаване, но бързо били превъзпитани
Всички вие, които следите моя случай, видяхте нагледно как за точно два часа ми създадоха огледален профил, с моето име, с моите снимки, с лицето на детето ми.
Когато разполагаш с такъв дигитален клонинг, производството на „доказателства“ отнема минути. Пишеш си сам, отговаряш си сам, генерираш мръсен чат и накрая вадиш скрийншот, който безапелационно „доказва“, че мишената е педофил и извратеняк.
За човешкото лице на Минев, който не биваше да си позволи лукса да го покаже
Това е всичко, от което една глутница се нуждае. Този фабрикуван скрийншот им дава морално алиби да те линчуват, превръщайки едно първобитно убийство в „гражданско правосъдие“, на което тълпата да ръкопляска.
На практика ние нямаме нито едно обективно доказателство за какво е била уговорена срещата на хълма. Нямаме дори доказателство, че въобще е имало каквато и да е среща.
Разследващите за убийството на Георги Кузев откриха видео с друг брутален побой в Пловдив
Напълно възможно да са го набеляали като удобна мишена, проследяват го в тъмното и му правят физическа засада. А чатовете, скрийншотите и етикетът „педофил“ да са просто постморталният PR на група криминогени, които знаят, че ако хвърлят точната дума на тълпата, никой никога няма да поиска да види истинските факти.
Шокиращи разкрития за убийството на Георги Кузев, съдията потресен
Механизъм за лов на хора
Холивудският троп за милионери, които преследват човешки дивеч в гората за спорт, вече има своя родно-примитивен еквивалент.
Месец преди убийството на Георги Кузев: Двама от обвиняемите заснели друг "нощен лов" в Пловдив
Самите организатори на тези хайки публично се хвалят с „мрежа“ и отчитат стотици „заловени“ в социалните мрежи, докато реалните, влезли в сила присъди, са статистическа грешка (доколкото намирам информация е само 1 осъден).
Фундаменталният въпрос е какви са тези "ловци" на хора, че да узурпират правото да раздават диагнози и присъди?
Оперативният им алгоритъм е първобитен:
1. Набелязване на мишена. Лицето е класифицирано като „педофил“ a priori, въз основа на частната им присъда.
2. Фабрикуване на примамка. Генерират фалшиви профили на непълнолетни, инициират комуникация и изолират средата, в която сами ще произведат „доказателството“.
3. Синтезиране на обвинението. Произвеждат се скрийншоти, чатове и снимки. Когато един и същ субект контролира и двата края на комуникацията, автентичността на тези „улики“ е нулева.
Не гледайте само извършителите на убийството на Георги Кузев, проверете кой ги е радикализирал
Личният ми опит го доказва: за няколко часа бяха генерирани два огледални профила с моите данни и снимка на малолетното ми дете, брандирана с надпис „педофил“. Който има технологичния капацитет да клонира дигитална самоличност, може да фабрикува и целия ѝ комуникационен архив. Скрийншотът не е доказателство.
4. Физическа засада. Обектът се примамва на контролирана локация, където го очаква наказателна бригада. Или просто му правят засада докато се прибира от някъде.
5. Ритуално наказание. Линч, бръснене, заливане с урина, кинетична саморазправа.
6. Видеото се експортира в мрежата, то не показва заподозрян, а „педофил“, защото етикетът е зашит за обекта още на първа стъпка.
Ето ги "ловците на педофили", пребивали Георги Кузев над час на Младежкия хълм (СНИМКИ)
Лозунгът им е откровен: „Педофилските животи нямат значение.“
Проблемът е кой държи монопола над дефиницията. Преди да занулиш нечий живот, трябва да имаш легитимното право да го класифицираш като такъв.
Близките на убитият в Пловдив Георги Кузев шокирани: Не е проявявал сексуален интерес към деца
Когато един и същ примат създава фалшивия профил, симулира чата, организира засадата, раздава шамарите и накрая публикува собственото си престъпление като „доказателство“ - това е просто сафари. Лов на хора.
Ако се установи, че зад тези акции стои структура с йерархия, общи канали, разпределени роли и координиран оперативен модел, въпросът излиза далеч извън рамките на „прекаляване във Facebook“.
Убитият Георги Кузев останал сирак на 8 години, мечтаел за жена и деца
Въпросът е дали репресивният апарат на държавата години наред е толерирал организирана престъпна група, която маскира първобитния си садизъм зад морална кауза.
Проф. Николай Райчев е експерт в областта на квантовите изчисления, изкуствения интелект и софтуерното инженерство. Коментарът му е от Фейсбук, а заглавието – на дежурния редактор на Флагман.БГ
Един безплатен съвет към всички.Ако сте сами и усещате края препишете всичко на първия срещнат човек,защото оставите ли наследство много чиновници ще го разграбят!
Не оставяйте нищо на роднини,които не са ви уважавали преживее,особено на Алчните сред тях!