Д-р Диян Господинов с тревожни данни: Смъртността от сърдечно-съдови заболявания в Бургас е с 20% над средната за страната
Бургас се откроява с тревожен показател - за периода от 2022 до 2025 г. данните сочат стойност с около 20% над средната за страната, като за областта тя достига 315 души на 100 000 население срещу 261 души средно за България. Това бе един от най-силните акценти в презентацията на кардиолога д-р Диян Господинов пред съвместното заседание на постоянните комисии към Общинския съвет в Бургас, провело се днес.
Медикът постави пред съветниците проблема със сърдечно-съдовите заболявания не само като медицинска диагноза, а като тема, по която местната власт също има поле за конкретни действия. Посланието му бе ясно - огромна част от преждевременните инфаркти, инсулти и фатални усложнения могат да бъдат предотвратени, ако рисковите фактори се откриват и контролират навреме.
Д-р Господинов започна с глобалната картина, за да покаже размерите на проблема, преди да насочи вниманието към България и Бургас. „В световен мащаб само за 2025 година живота си са загубили близо 20 милиона души от тези диагнози. Това представлява 30% от общата смъртност в глобален мащаб, което очертава мащаба на проблема. Когато осъзнаем, че в много от тези страни това е основна причина за смъртност и епизоди на боледуване, разбираме, че става въпрос за един изключително сериозен процент. Тревожен е фактът, че 85% от тази смъртност се дължи конкретно на инфаркти и на инсулти“, каза д-р Диян Господинов.
Българските данни очертават още по-тежка картина. По думите на д-р Господинов близо 100 хиляди души са починали през миналата година от различни причини, а приблизително 60% от смъртните случаи са свързани със сърдечно-съдови заболявания.
„В България само за миналата година живота си са загубили близо 100 хиляди души по различни причини. Всяка година от нашата демографска карта буквално зачеркваме един град с размерите на Плевен, дори и малко по-голям. От тази обща смъртност 60%, или около 60 000 души, умират именно от сърдечно-съдови заболявания. Истината е много жестока, защото всяка година тази огромна маса от хора просто заминава от нашата карта. Факт е, че всеки ден от сърдечно-съдови заболявания умират средно по 160 души в страната ни, или казано по друг начин, от десет починали шестима са в резултат на тези болести“, заяви кардиологът.
Вижте още във видеото:
Той проследи и движението на показателите от 2022 до 2025 г. Общата смъртност в България за този период е намаляла с близо 20 хиляди души, но делът на сърдечно-съдовата смъртност остава около 60%. Д-р Господинов обясни намаляването на абсолютните стойности с връщането към нивата отпреди епидемичния период и постави въпроса дали фаталните сърдечно-съдови инциденти могат да бъдат ограничени. Отговорът му пред съветниците бе категоричен - до 70% от преждевременните инциденти като инфаркти и инсулти вследствие на артериална хипертония подлежат на предотвратяване.
Една от причините България да продължава да стои лошо в тази статистика според представените данни се намира в начина на живот. „Около 36% от всички смъртни случаи в България са свързани с наличието на поведенчески, екологични и други странични рискови фактори. Основните рискови фактори включват артериална хипертония, тютюнопушене, дислипидемия, захарен диабет, затлъстяване, липса на физическа активност и нездравословно хранене. Ето тук може би се крие една от причините защо България остава с толкова висока сърдечно-съдова смъртност на фона на останалите държави“, каза д-р Господинов.
След това той представи конкретните разлики между България и средните европейски показатели. По данните в презентацията тютюнопушенето обхваща 29% от населението у нас при около 15% средно за Европа. Едва 11% от българите практикуват достатъчна физическа активност, а препоръчителните пет порции плодове и зеленчуци дневно присъстват в храненето само на 5% от населението. Затлъстяването при възрастните достига 12%, докато при децата до 15 години 24% са с наднормено тегло. Честотата на захарния диабет също е над средните показатели за Европейския съюз, а артериалната хипертония засяга около 30% от българите срещу приблизително 22% средно за Европа.
Именно тук д-р Господинов насочи прожектора към Бургас. По представената от него статистика тенденциите за областта между 2022 и 2025 г. показват стойност с 20% над средната за страната - 315 души на 100 000 население срещу 261 за България.
„На какво се дължи това завишаване на показателите на местно ниво? В момента няма официални регионални анализи, които да изясняват категорично тези различия. Основно можем да си ги обясним с липсата на строг контрол върху кръвното налягане при пациентите. Доказано е, че високото кръвно налягане е свързано с 50% от исхемичните инфаркти и с 60% от хеморагичните инсулти. Ние, кардиолозите, имаме една приказка, че хипертонията в България се подчинява на правилото "50 на 50"“, каза той.
Това правило показва защо високото кръвно остава толкова трудно овладян здравен риск. „Само 50% от хипертониците изобщо знаят за своето състояние. От тези, които знаят, едва 50% се лекуват активно. Съответно само 50% от лекуващите се успяват да достигнат прицелните стойности на кръвното налягане. Така на практика от всички хора с хипертония, едва 15% достигат онзи таргет, който е наистина безопасен за тях“, обясни д-р Господинов пред общинските съветници. Към този проблем се добавя прогресивното застаряване на населението, което увеличава честотата на сърдечната слабост, предсърдното мъждене и инсултите.
За Бургас значение имат и организацията на здравната система, бързината на достъпа до специализирана помощ и възможностите за реакция при остър инцидент. Д-р Господинов посочи наличието на фибринолиза, тромбектомия и ранна рехабилитация като фактори с пряко значение за крайния резултат при пациентите. Диабетът, нарушенията на мастната обмяна, бъбречните заболявания, пушенето, наднорменото тегло и обездвижването остават сред основните рискове и в Бургаска област. Най-осезаемият проблем според него остава големият брой хора с високо артериално налягане, което не се контролира достатъчно добре.
Д-р Диян Господинов между пациентите и Общинския съвет на Бургас
Кардиологът представи пред местния парламент и измеримия ефект от профилактиката. Намаляване на систолното кръвно налягане само с 10 единици е свързано с 20% по-нисък риск от голям сърдечен инцидент, 27% по-нисък риск от мозъчен инсулт и 28% по-нисък риск от сърдечна смърт. Понижаване на общия холестерол с 1 милимол на литър намалява риска от сърдечен инцидент с 22%, посочи той. При тютюнопушенето посланието бе без компромис - в дима на една цигара има над 4000 вредни химични съставки, а безопасно количество според представеното от д-р Господинов няма.
Препоръките му обхванаха и ежедневните действия, с които човек намалява собствения си риск. Кръвната захар на гладно при здрав човек трябва да бъде до 5,6 милимола, а след хранене до 7,8, докато препоръчителната физическа активност е между 150 и 300 минути умерено натоварване седмично или до 150 минути интензивно натоварване. Редовното движение може да свали кръвното с около 7-8 милиметра живачен стълб, а всеки свален килограм телесно тегло носи приблизително още един милиметър понижение. Приемът на сол трябва да бъде под 5 грама дневно, а ранният скрининг остава един от най-сигурните инструменти за откриване на проблема преди появата на тежък инцидент.
Д-р Господинов обърна внимание и на съвременните терапевтични цели. При артериалното налягане европейските препоръки задават прицелни стойности между 120 и 129 милиметра живачен стълб, докато американските ръководства вече насочват към трайни стойности под 120 милиметра при подходящите пациенти. Нормалният индекс на телесна маса е между 20 и 25 кг на квадратен метър, талията при мъжете трябва да остане под 94 сантиметра, а при жените под 80 сантиметра. Сънят също влиза в профилактиката - препоръчителната продължителност е между 7 и 9 часа в денонощието.
При холестерола подходът е индивидуален и започва с определяне на риска за конкретния пациент. Според д-р Господинов хората трябва да имат поне 30 минути движение всеки ден, да ограничат солта и да приемат около 400 грама плодове и зеленчуци. Особено категоричен бе по отношение на цигарите - дори една дневно оказва отрицателен ефект върху съдовете. Той обърна внимание и на персонализираната медицина, генетичните изследвания, изкуствения интелект и смарт часовниците, които вече дават информация за ритъмни нарушения и при някои устройства позволяват запис на електрокардиограма.
Д-р Диян Господинов: Диагнозата сърдечна недостатъчност не е крайна присъда
Най-пряко към ролята на местната власт беше насочена последната част от презентацията. „Като общински съветници, точно тук е моментът и мястото, където можем да направим доста полезни неща. Имам предвид социалните рискови фактори, за които почти никой не говори, но при които липсата на достъп до лекарска помощ увеличава сърдечно-съдовия риск“, заяви д-р Господинов.
Той посочи, че хората в отдалечени населени места без лекари са изложени на по-висок риск от сърдечно-съдов инцидент, а липсата на аптека в дадено населено място води до по-слабо придържане към предписаната терапия. Резултатът е повече хоспитализации и по-висока смъртност. Семейството също има измерима роля - пациентите с близки около себе си се придържат по-добре към лечението, имат по-малко усложнения и по-ниска смъртност в сравнение със самотните хора.
Презентацията завърши с послание, което д-р Диян Господинов определи като философия на съвременната кардиология: „Целта на съвременната кардиология не е просто да добави години към живота, а да добави живот към годините.“ Пред бургаските общински съветници това изречение получи и местен смисъл - при показатели над средните за страната профилактиката вече не е само индивидуална отговорност на пациента. Тя е въпрос и на достъп до лекар, образование, социална среда, навременна диагностика и организация на здравната помощ. Данните, представени днес в Бургас, дават основание тази тема да остане сред важните задачи на местната здравна и социална политика.