Почина Франко Барези - сърцето и вечният капитан на Милан
Франко Барези, вечният капитан и един от най-великите защитници в историята на футбола, почина на 66-годишна възраст, потвърди официално Милан. Италианският гранд се сбогува с човека, превърнал фланелката с номер 6 в символ на вярност, характер и футболна интелигентност. В посланието си клубът подчерта, че примерът и влиянието на Барези ще останат завинаги част от историята и идентичността на росонерите.
През 2025 г. бившият защитник претърпя операция заради открит възел в белия дроб. Една от последните му големи публични появи беше през февруари 2026 г. на стадион Сан Сиро. Барези участва в церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри Милано - Кортина и пренесе олимпийския огън заедно с друга легенда на италианския футбол - Джузепе Бергоми.
Новината за кончината му потопи в скръб Милано и целия футболен свят. Барези не беше само част от най-силните състави в историята на Милан. Той беше техният водач, глас и тактически ориентир в продължение на две десетилетия.
За единствения клуб в състезателната си кариера защитникът изигра 719 официални мача. С екипа на Милан спечели шест титли на Италия и три пъти покори европейския клубен връх. За националния отбор записа 81 срещи и стана световен шампион през 1982 г., макар да не се появи на терена по време на турнира в Испания.
Пътят на Барези започва далеч от големите стадиони. Първите си футболни стъпки прави в малкия клуб на родния Травалято в провинция Бреша. Детството му е белязано от тежка загуба - остава без родители едва на 14 години.
През 1974 г. получава шанс да влезе в школата на Милан. Историята носи любопитен обрат. По-големият му брат Джузепе подкрепя росонерите, но изгражда кариерата си в градския съперник Интер. Франко харесва нерадзурите, но е отхвърлен от тях, тъй като е сметнат за прекалено слаб физически.
Това решение променя историята на италианския футбол. Специалистите в Милан разпознават зад крехката фигура изключително чувство за позиция, контрол върху топката и способност да предвижда развитието на атаката няколко хода по-рано.
Треньорът Итало Галбиати настоява клубът да задържи младия защитник. В Милан Барези получава прякора Пишинин, който на местния диалект означава Малкия. Името остава с него дори когато се превръща в най-голямата фигура в съблекалнята.
Барези дебютира в Серия А на 23 април 1978 г. под ръководството на Нилс Лидхолм. Милан печели с 2:1, а още през следващия сезон младият футболист се утвърждава като титуляр и участва в спечелването на шампионската титла.
Още в началото той показва самочувствие, което рядко се среща при млад защитник. По време на приятелски турнир на Сан Сиро Барези смело настоява легендарният Джани Ривера да му подава по-често. Вместо да се засегне, голямата звезда разпознава характера на бъдещия капитан.
Едва на 22 години Барези получава капитанската лента. Той поема отговорността в един от най-тежките периоди за Милан, когато клубът преминава през последствията от скандала Тотонеро, изпадане и сериозни финансови проблеми.
Барези остава дори когато Милан се озовава извън елита. След първото изпадане отборът се завръща бързо, но малко по-късно отново напуска Серия А. Големи клубове следят защитника, а след Световното първенство през 1982 г. предложенията към него се увеличават. Отговорът му не се променя - той остава при росонерите.
Паоло Малдини продължи капитанската традиция на Милан след оттеглянето на Франко Барези
Новата ера започва през 1986 г., когато Силвио Берлускони поема клуба и го спасява от финансовия срив. Година по-късно начело застава Ариго Саки, който въвежда революционна за времето си система с висока защитна линия, преса и синхронно движение на целия отбор.
В началото отношенията между треньора и капитана не са лесни. Барези е израснал като класическо либеро, а Саки изисква зонова защита и движение като единен блок. Защитникът приема промяната и се превръща в най-точния изпълнител на идеите му.
С пристигането на Рууд Гулит и Марко ван Бастен Милан печели титлата през 1988 г. Франк Райкард допълва нидерландското трио, а росонерите покоряват Европа през 1989 и 1990 г.
Барези ръководи защитата с хладнокръвие и без излишни жестове. Рядко повишава тон. Позицията му, движението и един поглед често са достатъчни, за да подреди съотборниците си. Той не разчита на физическо превъзходство, а на точна преценка, скорост на мисленето и безупречно усещане за момента на намесата.
Марко ван Бастен беше сред големите звезди в неповторимия Милан на Барези и Ариго Саки
След Саки отбора поема Фабио Капело. Мнозина очакват златното поколение да отстъпи място на по-млади футболисти, но Милан продължава да доминира. Барези остава капитан на състав, който печели нови титли и разгромява Барселона с 4:0 във финала на Шампионската лига през 1994 г.
Същата година той извежда Италия като капитан до финала на Световното първенство в САЩ. Решителният мач срещу Бразилия завършва без голове и стига до изпълнение на дузпи. Барези пропуска първия удар за италианците, а след края на двубоя сълзите му се превръщат в една от най-запомнящите се картини в историята на Мондиала.
Пропускът не променя оценката за представянето му. Барези остава пример за защитник, който контролира играта, започва атаките и води целия отбор от собственото наказателно поле.
През юни 1997 г. легендата прекратява състезателната си кариера. Милан изважда от употреба фланелката с номер 6 - чест, която показва мястото му в историята на клуба.
След оттеглянето Барези заема различни длъжности при росонерите и работи с младите футболисти. През 2002 г. става технически директор на Фулъм, но престоят му в Англия продължава по-малко от три месеца. След това отново се връща към клуба, с който остава свързан до края на живота си.
Франко Барези оставя съпругата си Маура и двамата им синове Едоардо и Джанандреа. Оставя и наследство, което не се измерва само с мачове и трофеи. Той показа, че един защитник може да бъде най-влиятелният човек на терена, без да отбелязва головете и без да търси светлината на прожекторите.
За привържениците на Милан номер 6 никога няма да бъде просто номер. Той остава знак за футболист, който прие клуба като семейство, остана в най-тежките му години и го поведе към най-големите му победи.