Жените в ЕС губят по 3900 евро годишно заради разликата в заплатите

Всяка работеща жена в Европейския съюз получава средно с близо 3900 евро по-малко на година заради разликата във възнагражденията между половете, а общата загуба достига 358 млрд. евро.

Последните данни на Евростат показват, че средното брутно почасово възнаграждение на жените в ЕС е с 11,1% по-ниско от това на мъжете. Така срещу всеки 100 евро, получени от мъж, на една работеща жена се падат средно 88,90 евро.

Разликата изглежда по-осезаема, когато бъде изчислена за цяла година. Средната загуба от близо 3900 евро се равнява на възнаграждението за почти три месеца работа при нивото на средната заплата в България.

При приблизително 92,5 млн. работещи жени в държавите от ЕС натрупаният ефект надхвърля 358 млрд. евро годишно. Тази сума остава извън доходите на домакинствата и влияе върху спестяванията, потреблението и бъдещите пенсионни права.

Жените в България продължават да получават по-ниски заплати от мъжете

Разликите между отделните държави остават значителни. Най-голяма годишна загуба през разглеждания период е отчетена в Дания - около 7650 евро на работеща жена. След нея се нареждат Финландия и Австрия.

В другия край на класацията са Белгия, Румъния и Полша, където разликата, превърната в годишна сума, остава под 1000 евро. По-ниската стойност не означава непременно пълно равенство, защото крайният размер зависи и от общото ниво на заплатите във всяка държава.

България попада сред десетте страни с най-малка разлика, измерена като абсолютна годишна сума. Работещите жени у нас получават средно с около 1590 евро по-малко от мъжете за една година.

Люксембург остава единственото изключение в ЕС. Там данните показват обратна разлика - жените получават средно с около 474 евро повече от мъжете на годишна основа.

Евростат уточнява, че показателят измерва разликата между средното брутно почасово възнаграждение на мъжете и жените. Той не сравнява единствено хора на напълно еднакви длъжности и не доказва автоматично дискриминация във всеки отделен случай.

Върху резултата влияят разпределението на жените и мъжете по сектори, заеманите длъжности, прекъсванията в кариерата, работата на непълно време и достъпът до управленски позиции. Показателят дава обща картина на неравенството в трудовия пазар.

По-ниските заплати водят и до по-ниски пенсии за жените

Европейският съюз прие Директивата за прозрачност на заплащането с цел да ограничи необоснованите разлики. Държавите членки трябваше да въведат правилата в националното си законодателство до 7 юни 2026 г.

Част от европейските страни не приключиха процеса в определения срок. Други публикуваха законопроекти, но не успяха да приемат и приложат всички промени навреме.

България подготви проект за изменение на трудовото и антидискриминационното законодателство. Общественото обсъждане приключи на 2 юни, само пет дни преди крайния европейски срок.

Предвидените правила трябва да дадат на кандидатите за работа предварителна информация за началната заплата или диапазона на възнаграждението. Работещите ще имат право да искат данни за средните заплати при равен или равностоен труд, разделени по пол.

Работодателите ще трябва да обявяват заплатите предварително

Компаниите с по-голям брой служители ще отчитат разликите във възнагражденията. При необяснима дистанция от поне 5% работодателят ще трябва да посочи обективни причини или да предприеме действия за нейното ограничаване.

Целта е служителите да получат достъп до информация, която досега често оставаше скрита зад вътрешни правила и клаузи за конфиденциалност. Без данни за възнагражденията работещите трудно установяват дали получават равно заплащане за равен труд.

Изчисленията показват, че дори ограничаване на разликата с 10% би увеличило средния годишен доход на една работеща жена с около 672 евро. Сумата изглежда ограничена на индивидуално ниво, но при милиони заети жени ефектът върху европейската икономика достига десетки милиарди евро.

Новите европейски правила дават право на информация за заплатите

Забавянето на националните промени оставя част от работещите без предвидените механизми за защита и излага държавите на правни процедури за неизпълнение на европейското законодателство.

Разликата в заплащането не приключва с месечната заплата. По-ниските доходи през активния трудов живот водят до по-малки спестявания, по-слаба финансова сигурност и по-ниски пенсии. Така неравенството се натрупва в продължение на десетилетия.