Мадуро го няма, но демокрацията още я чакат! Хиляди венецуелци излязоха на улицата с ултиматум за избори

Ключови думи: Венецуела, протести, Мария Корина Мачадо, Делси Родригес, избори

Николас Мадуро вече не управлява Венецуела, но хората, които години наред протестираха срещу него, отново са на улицата. Този път искането им е пределно конкретно – дата за свободни избори. Хиляди венецуелци се включиха на 22 октомври в първата общонационална протестна акция на опозицията от близо две години. Демонстрациите обхванаха столицата Каракас и още четири големи града, съобщава Reuters.

Десет месеца след като американските сили заловиха Мадуро, страната продължава да се управлява от временното правителство на бившата му заместничка Делси Родригес. Тя и американският президент Доналд Тръмп обещават избори, но нито президентският, нито парламентарният вот имат определена дата. Точно това изкара хората отново по улиците.

Протестите бяха организирани от движението „Венте Венесуела“ на опозиционната лидерка Мария Корина Мачадо, носителка на Нобеловата награда за мир за 2025 г. Демонстрации имаше в Каракас, Валенсия, Маракай, Сан Кристобал и Маракайбо. Участниците настояха за изборен календар, освобождаване на задържаните по политически причини и гаранции, че опозиционните лидери ще могат да участват свободно в политическия живот.

Мачадо иска президентските избори да се проведат най-късно до юли 2027 г. Тя е извън Венецуела от близо година, след като дълго време се укриваше заради политическия натиск след оспорвания вот през 2024 г. Тогава властите обявиха победа за Мадуро, но не публикуваха пълните резултати, докато опозицията представи изборни протоколи, според които нейният кандидат Едмундо Гонсалес е спечелил убедително.

По улиците на Маракай сред протестиращите беше и 18-годишната Леосмари Ернандес. „Щастлива съм, когато виждам това, защото знам, че промяната е възможна“, казва тя пред Reuters. Момичето разказва за финансовите трудности и проблемите с образованието, през които е преминало, но настоява гласът на младите хора да бъде чут.

Друга демонстрантка, 57-годишната собственичка на магазин Мария Дебора Марин от Валенсия, поставя още по-конкретно искане: президентските избори да бъдат насрочени сега, с ясен график, вместо венецуелците да чакат до 2028 г.

Наред с изборите протестиращите поставят и въпроса за хората зад решетките. Според правозащитната организация „Форо Пенал“ във Венецуела все още има над 320 задържани по политически причини. Част от затворниците бяха освободени след закона за амнистията, приет през февруари, но организацията настоява, че проблемът остава нерешен. Правителството отрича да държи политически затворници и твърди, че задържаните са извършили престъпления.

В Каракас същия ден на улицата излязоха и привърженици на управляващата Социалистическа партия. Те организираха собствено шествие, официално посветено на месеца за борба с рака на гърдата. Сред присъстващите беше вътрешният министър Диосдадо Кабельо. Заради съвпадането на двете прояви опозицията премести първоначално планираното си събиране от площад „Венесуела“ на друго място наблизо.

За разлика от антиправителствените демонстрации по времето на Мадуро, този път силите за сигурност присъстваха значително по-слабо и не се стигна до мащабно възпрепятстване на протестите.

Зад кулисите вървят и преговори между временното правителство и част от опозицията с подкрепата на Вашингтон. Обсъждат се промени във Върховния съд, изборните институции и гаранциите за политическо участие. Третият кръг от разговорите приключи на 22 октомври без конкретно споразумение за изборите. Движението на Мачадо не участва в тези преговори, което допълнително изостря противоречията около политическия преход.

Именно липсата на изборна дата е големият парадокс за венецуелците. Мадуро беше отстранен от властта през януари, САЩ работят с неговата бивша заместничка, а политическите противници на стария режим все още трябва да протестират, за да поискат възможност да изберат следващия си президент.