Защо мексиканските феминистки палят църкви?

Радикалните феминистки в Мексико използват всяка възможност, за да вандализират местните църкви. В последните дни, около Международния ден на жената, те отново атакуваха храмове. В Керетаро група жени запали вратата на историческата църква „Сан Франциско де Асис“ с газ и запалки, причинявайки сериозни щети въпреки защитните огради. Подобен опит за палеж бе регистриран и в Сан Луис Потоси, където е засегнат храм „Общество на Исус“ по време на литургия. В Гуадалахара католички формираха човешки вериги, за да защитят друга църква. 

Макар да не е съвсем ново явление, това е ескалиращо поведение на жени срещу традиционната католическа църква. Зародишът му е в протестното движение срещу убийствата на жени и деца в Мексико, където безнаказаността е огромна. Радикалните групи виждат в католическата църква символ на патриархата. Оттам и омразата към нея. 

Феминистките носят зелени кърпички, което е протест срещу забраната от страна на католиците на абортите. Отделно те обвиняват църквата и в покриване на сексуални злоупотреби от свещеници, както и в налагане на консервативни норми, които „контролират женските тела“. 

Лозунги като „Искаме да живеем“ и „Църквата е женомразство“ отразяват гнева към институции, които според активистките поддържат насилието. Вандализмът е акт на съпротива – „Ако трябва да палим, ще палим“, е един от девизите им, с които се насочват към поредния храм, който да вандализират.

Крайните феминистки организации в Мексико приличат повече на терористични организации. В неделя те подпалиха входа на историческия неокласически театър „Хуарес“ в Гуанахауто от 1872 г. Възрастна жена и мъж се опитаха да ги спрат.

Мексиканските медии все пак отбелязват, че това са действия на малка радикална фракция, а не на цялото феминистко движение. Повечето протести са мирни, а експертите допълват, че омразата към църквата е просто антиклерикален оттенък в контекста на борбата за равенство между половете. Самото мексиканско общество е разделено – едни осъждат насилието като престъпление, други пък го виждат като крайна форма на отчаяние.