Децата като издръжка на родителите си и бизнес за приемните семейства 

Близнаци живеят от девет месеца в болница в София - това е историята, която шокира всички. Девет месеца две момченца са в Педиатричното отделение на Националната кардиологична болница. Макар и напълно здрави, те просто са изоставени от майка си там.

Майката
не иска да разкрива името и лицето си, но даде интервю, в което обвини държавата, че не получава подкрепа. Живее бедно, но има 7 деца - още две двойки близнаци и едно по-голямо дете. Макар че ги посещава много рядко и на практика не тя, а в болницата се грижат за тях, не е съгласна и да се откаже от близнаците, за да им осигури бъдеще. Не стана ясно и защо продължава да ражда, въпреки че няма никаква възможност да се грижи за нито едно от отрочетата си. Голямото дете се отглежда от биологичния си баща, а останалите са настанени при приемни семейства и в дом за медико-социални грижи.

Медицинският персонал в болницата също е категоричен - дори и в малкото пъти, в които е посещавала последните си близнаци, тя ги е неглижирала и не е проявявала отношение към тях, не е намерила време - нито веднъж – да ги разходи на въздух. Пред тв камера тя обаче побърза да се разплаче и да заяви, че никога не би си оставила децата, защото не можела без тях – как не може без тях, като всъщност не е с тях и ги е изоставила на различни места, е риторичен въпрос.
Очаквлаа, по думите и, да и бъде осигурено жилище, но държавата не го правила. Това, обаче, е лъжа. Няма как с толкова деца да и е отказано жилище – по никакъв начин. Родителите на повече от 2-3 деца буквално се броят на пръсти, особено тези със седем, което означава абсолютно сигурно общинско жилище. Няма как и да е поискала да бъде настанена в Кризисен център и да са и отказали. Разбира се, важно уточнение е, че там няма как да остане безкрайно. Излишно е да споменаваме, че макар и незначително, като многодетна майка, има определени възможности, от които може да се възползва – това, при условие, че полага поне минимални усилия. 

Но не. Тя не работи, но не се грижи и за нито едно от децата си. Не им дава да имат и по-добър живот( всъщност - какъвто и да е живот) като се откаже от тях документално - както отдавна, от самото им раждане, се е отказала на практика от тях. Самият факт, че последните близнаци, месеци наред, не са излизали навън, означава, че тя нито веднъж – в редките пъти, когато е отивала да ги види, не е благоволявала дори да ги изведе на въздух. Разбира се, това не е и пречи да взема социалните помощи за 7 деца, които е изоставила. Напълно ясно е и защо не се отказва - на хартия - от тях. В момента, според различни медии, тя отново е бременна!

Като контрапункт на поведението на родилата толкова деца, отново тези дни, всички видяха (в ,,Бригада нов дом“) дядо на 77, който макар и на предела на силите си, с редица заболявания и едвам крепейки се на краката си, наистина гледа, осигурявайки им дом, прехрана, възпитание, 4-те си внучета.

Държавата
също няма за какво да бъде похвалена или дадена за пример. Да си родител в България е трудно, да си многодетен – още повече. Помощите, които получават самотните майки, са символични, да не употребим и думата подигравка... Ако разчиташ само на помощта на държавата, за да си гледаш децата, няма как да стане. Ако разчиташ, че има програми, които са създадени за насърчаване на раждаемостта, също е наивно. Общият разход за семейни помощи у нас е сред най-ниските в ЕС - около 200 € на човек годишно.
А в Западна Европа, помощите освен че са 5–10 пъти по-големи, на практика покриват между 30 и 40 от разходите по отглеждане на дете, в някои страни имат и евтини или безплатни детски градини, субсидии за гледачки и сериозни данъчни облекчения.

При нас -  на практика - системата е така измислена, че реално нуждаещите се родители, които наистина се грижат за децата си, искат и да работят, получават обидно ниска подкрепа, а тези, които буквално изоставят децата си (но хитро не подписват документ за това), раждат на конвейер и десетилетия наред се ползват от държавни помощи, които им стигат за цигарите, алкохола и кафетата.

Стигаме и до парадокса, че макар и напълно изоставени от собствената си майка - кои в болница, кои в приемни домове, кои някъде другаде, при неподписана декларация за отказ от родителски права, е много трудно детето (в случая - близнаците) да бъде вписани в регистъра за осиновяване. И макар че в закона са предвидени мерки (ако родителят не прояви интерес към детето си шест месеца след настаняването му в институция или приемно семейство, то може да подлежи на осиновяване), посещенията на въпросната (веднъж на няколко месеца) са достатъчно основание да не и бъдат отнети децата. Още повече, че в нейния случай говорим за рецидив – няма нито едно дете, което тя да отглежда. Просто ражда и ги изоставя някъде, прибирайки парите, които макар и малко, държавата е предвидила за децата.

Темата с приемните семейства е нож с две остриета, но макар че има такива, които са го превърнали в бизнес – гледат много деца едновременно, имало е случаи на злоупотреби, дори и насилие над поверените им деца, а контролът -  както всичко родно – е силно занижен, на практика - видно и по примера с майката на близнаците, те в много случаи са единствената възможност за изоставени (но неподписали декларация за отказ) от родителите си дечица, които няма как да бъдат осиновени.

Мила родна картинка
От нас отново - както в редица други случаи, не се изисква да откриваме топлата вода, а само да приложим добре работещи практики. Но воля сред законодателя липсва, трудно - „формало“ е точната дума, се осъществява и контрол върху подобни родители. Нямаше и да разберем за този случай, ако от болницата не бяха потърсили медиите, за да поискат помощ за близначетата, които 9 месеца са били буквално изоставени от майката на техните грижи. Колко ли още дечица нямат и няма и да имат шанса да чуем за тях, социалните да се задействат и да се намери решение. Колко ли още такива „майки“ има...

Проблемът не е само в една майка, нито в тази майка конкретно - такива „родители“ винаги ще има. Проблемът е, че системата позволява подобни ситуации да се възпроизвеждат безкрайно (да, можем да кажем същото и за въпросната жена). Когато някои са превърнали раждането в бизнес, а децата в средство - това е институционален провал, защото държавата не просто не успява да помогне на отговорните родители, а толерира безотговорните.

В резултат се получава изкривена система: тези, които се стараят, работят и се борят да отглеждат децата си достойно, получават минимална подкрепа, а онези, които нямат нито възможност, нито желание да се грижат за деца, продължават да раждат. Законите формално защитават правата на родителите, но често забравят най-важното - правата на самите деца. А именно те са тези, които плащат цената. Изоставени, неглижирани, нежелани (освен като лесен начин за издръжка на родителите им) - тези деца нямат шанс за нормално детство, а оцеляването им - не само физическото, а и психическото - е под въпрос.