Убити на пътя, погребани в съда

Поредното дете си отиде без време, убито на пътя. След полунощ, на 26.01, шофьорът на турски тир изпуска управлението, навлиза в насрещната лента и с ремаркето си удря колата, в която пътува семейство с малкото им дете, след което опитва да избяга с камиона, но една от гумите му се запалва и на няколко километра от трагедията е хванат.

Още едно съсипано семейство. И още, и още...

9-годишното момиченце умира по път за болницата, бащата е приет в тежко състояние, с два счупени крака и опасност за живота, а майката е в стабилно състояние. Говорим обаче само за физическото и такова, защото от този ден нататък за нея нормален живот няма да има, нито някога ще се възстанови напълно психически.

Макар че Окръжният съд на Велико Търново прие доводите на прокуратурата, че 61-годишният шофьор е карал с над 80 км/ч при ограничение 50 км/ч в този участък и съществува реална опасност да се укрие, налагайки му мярка за неотклонение „задържане под стража“, тя подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново. Тук, освен обичайната снизходителност на родния ни съд, когато става въпрос за убийците на пътя, съществува и още риск турчинът скоро по живо по здраво да се прибере в родината си, но за него ще споменем малко по-надолу.

Дни по-рано пък, на 17.01, тежка катастрофа отне живота на баща и дъщеря при челен сблъсък между лека кола и камион край ловешкото село Изворче. Тежко ранена е и възрастна жена, която ще остане на легло поне месец, но поне детенцето, макар и вече без майка, е добре. В този случай шофьорът на товарния автомобил не само е опитал, но е и избягал успешно. Обявен е за международно издирване.

Според прокуратурата, убиецът е успял да се укрие в Сърбия, като стана и ясно, че е с отнето свидетелство за управление заради предишни сериозни нарушения. Излезе информация, че е от ромски произход и е превозвал крадени дърва. Разбира се, да е пратен още предишни пъти в затвора, може само да си мечтаем. Ако съдът си беше свършил работата, сега нямаше още едно семейство да е почернено завинаги.

А иначе статистиката от началото на 2026 г., както всяка година, е плашеща. Само за месец 33 души са загинали по родните пътища, а близо 400 са ранени, някои много тежко и с опасност за живота, други са загубили крайници, трети - жизненоважни органи. Много повече са родителите, близките, семействата, за които животът вече няма да е същият, няма и да е точно живот, а тежко и болезнено вегетиране.

И за да им е още по-трудно и мъчително, през следващите години и десетилетия ще трябва да се борят с модното родно правосъдие, кривосъдие по-точно, при което освен с бюрокрация и тромави процедури, ще се сблъскат и със закони, писани сякаш с мисъл за убийците, и още по-лошо – ще застават – стотици пъти – лице в лице със съдии, които вместо да защитават интересите на обществото, ще се грижат само за тези на убийците.

Толкова безмилостни са родните магистрати, толкова безумно абдикирала държавата ни, толкова изоставени близките на убитите по пътищата, че рано или късно семействата на загиналите не издържат и един по един си отиват. Такъв е и случаят с майката на убития през 2018 г. 27 годишен Николай – Мариела Николова, дългогодишна директорка на Френската гимназия в Пловдив, която преди няколко седмици почина след онкологично заболяване, отключено малко след смъртта на единствения ѝ син.

От сдружението на близки на убити и пострадали след катастрофи „Ангели на пътя“ написаха: „Много родители, след като загубят дете, не умират на пътя, а по-късно от ракови и други тежки заболявания, отключени или ускорени от непрежалимата болка, стреса и липсата на подкрепа. Това са тихи смърти. Без статистика. Без заглавия. Без отговорност. Историята на Мариела е и символ на силата, но и на цената, която плащат родителите, останали сами със скръбта си".

Синът на вече покойната Мариела - Николай Николов, заедно с него колега – също музикант - Павел Дюлгеров, загиват след челен удар между кола и турски тир на прохода Хаинбоаз. След случая шофьорът на камиона е разпитан, но не е задържан. Разследването, по родна традиция, се проточва пет години, като през това време Мехмет Калисал многократно преминава през България, като едва през февруари 2023 г. е задържан, но е освободен на 18 май, а Окръжният съд в Стара Загора му дава 3- годишна условна присъда, защото автотехническата експертиза не доказва вината му. Разбира се, още същия ден той напуска страната и макар че родителите на загиналите момчета обжалват, подсъдимият вече никога повече не се явява в съда.

Калисал е съден задочно, защото турските съдебни власти отказват да го екстрадират. Нещо повече, 2023 г. в Пловдивския апелативен съд е получен отговор от дирекция "Международно правно сътрудничество и европейски въпроси", според който удовлетворяването на молбата от българска страна би могло да наруши законодателството на Република Турция. За да не пропуснем неадекватността на родните магистрати, трябва да отбележим, че едва 1 декември (2023 г.) е изпратена молбата до посолството на Турция, въпреки че първото заседание е три месеца по- рано – през септември, и тогава шофьорът пак не се явява. Същото се случва и през ноември – Калисал не застава пред съда, но едва в началото на последния месец от годината се изпраща писмо за съдействие за изпълнение на съдебна поръчка.

И въпреки че според адвоката на турския шофьор присъдата е правилна, тъй като има съпричиняване на катастрофата с фатален край – МПС-то на двамата музиканти е навлязло в лентата на товарната композиция, автотехническата експертиза ясно подчертава, че ако турският водач беше шофирал с определената според закона скорост, а не с превишена, ударът нямаше да е фатален.

Чуждестранните шофьори-убийци

Както споменахме в началото, убиецът на 9-годишното момиченце, шофирал тира с превишена скорост, е чуждестранен гражданин. Това не е първият такъв случай, а ако трябва да сме честни – няма точна статистика за случаите, в които чуждестранни граждани са убили някого на пътя у нас. Вече споменахме и за младите музиканти Николай Николов и Павел Дюлгеров, но те далеч не са единствените. И в повечето случаи говорим за турски шофьори на тежкотоварни автомобили.

През 2012 г. турски шофьор на тир прегазва четирима край Поповица, осъден е на 5 години, но престоява само 10 дни в затвора у нас, след което е освободен и напуска България. Повече никога не се появява, а исканията към Турция да признае произнесената тук присъда, не срещат даже отговор от тяхна страна. На 08.03.2015г. на главен път Е-79 турски товарен автомобил навлиза в насрещната лента и се блъска в микробус, а при свирепия удар на място загива 37-годишният Калоян Диков. Турският тираджия е освободен от наблюдаващия случая прокурор срещу "парична гаранция" от 3 000 лева и забрана за напускане на страната. Сещате се какво следва, нали? Но убиецът не само, че се изпарява от България, но от паркинга, на който е оставен, мистериозно изчезва и камионът му (който е веществено доказателство).

Има и още, още, още... На 24 юли 2016 г. Таня и Бойко Бойкови тръгват с мотор за Австрия, за да видят внука си, но са прегазени от турския гражданин Фарук Бекташ край Драгоман, управлявал автомобила си със скорост 135 км/ч., при максимално допустима в този участък 60 км/ч. После знаете разказа – той бяга от правосъдието, след като е пуснат под домашен арест с мотива, че има адрес в София. Въпреки че е издирен от „Интерпол” с червена бюлетина и е открит в Германия, властите в Берлин отказват да ни го върнат, а през 2020 г. задочно е осъден на 9 години тук...

През 2023 г. на пътя Хасково – Димитровград, гражданин с българско и турско гражданство, шофиращ с превишена скорост, застига друг автомобил и го блъска, като вследствие на удара автомобилът на потърпевшия се забива в бетонна ограда, а шофьорът - 23-годишният Йордан Бозуков, е приет в болница в мозъчна смърт, като след осем дни умира. Следва познатият сценарий - извършителят е задържан след инцидента, но малко след това е пуснат на свобода и се укрива в Турция, където адресът му е установен и е направен опит да бъде призован чрез съдебна поръчка за международноправно сътрудничество, която обаче турските съдебни власти отказват да я изпълнят.

Това са само част от добилите медийна популярност трагедии, вероятно реалната бройка е в пъти повече. И ако действията на турската страна, макар и често на ръба на закона (в някои случаи дори го пренебрегват), са ясни – те бранят интересите на своите граждани, мудното родно правораздаване и задължителното пускане на убийци, за които и малко дете знае, че след това ще избягат от страната ни и повече никога няма да се върнат тук, е цинично, потресаващо и престъпно! Трябва да е и подсъдно...

Инстуционализирана немарливост, скандално правораздаване, липса на отговорност, липса на морал, липса на съвест. А докато броим трупове, често детски, съдебните зали остават стерилни и удобно безотговорни. Държавата ни не просто се проваля – тя е съучастник. Пътищата ни – в голяма степен – също не са безопасни, но това не може и не трябва винаги да се използва като удобно оправдание. Когато пътят е лош, караш със съобразена скорост, когато има лоша видимост, увеличаваш дистанцията (това толкова непознато чудо за родните шофьори), ако си човек – такъв си и на пътя. Но не се убива само с автомобила, убива се и с мълчанието, идващо от най-високо ниво.

И ако за българските убийци на пътя правосъдието е снизходително, то за чуждестранните изобщо не съществува. Те минават през България като през ничия земя – убиват, бягат или биват пускани, оставяйки след себе си трупове, разбити семейства и съдебни дела без подсъдими. Държавата ни услужливо им отваря границата, съдът им подава ключовете, а после лицемерно „търси съдействие“ от държави, които не предават (буквално и преносно) своите граждани. И докато животът на българските деца струва по-малко от един камион, черната статистика ще расте, а виновни няма да има. Защото тук не се умира само на пътя. Умира се и в съдебната зала...