На тези политици им е през… за изборите напролет

В България политическият казан ври и кипи. Температурата се покачва с всеки изминал ден, въпреки календара и въпреки зимата. Под капака на този стар, опушен съд непрекъснато се добавят нови съставки, а последната от тях е Румен Радев с неговия все още бъдещ политически проект. Съставка силна, тежка и, поне засега, трудно съчетаема с останалите. Вместо да уравновеси вкуса, тя засилва кипенето. Манджата започва да образува пяна.

А когато една политическа манджа се запени, е ясно какво следва: част от съдържанието изплува безпомощно на повърхността и бива отстранено с решителен жест.

Около казана международни готвачи, говорещи на английски с американски акцент, руски и турски, се надвикват, спорят, размахват черпаци и настояват, че именно тяхната подправка е автентичната, правилната, спасителната. И гледат да поръсят с нея българската манджа. Публиката гледа, мирише, мръщи се и чака някой да обяви, че яденето най-сетне е готово.

И в цялата тази шумна, задъхана суматоха има една особена група политици, които наблюдават от дистанция, с леко отегчен поглед и с напълно стабилен пулс. На тях, в най-буквалния смисъл, им е през… какво се случва у нас. Избори напролет? Политически трусове? Нови партии, стари компромати? Драматургия за вътрешна консумация.

Това са българските евродепутати. Хора с дългосрочен договор до 2029 година. От началото на тази година те мълчат като риби. Всичките. А това са същите тези хора, които някога бяха блестящи оратори, постоянни гости в студиа, експерти по всичко – от геополитика до местен водопровод. Някои от тях буквално не млъкваха, преди да бъдат избрани. Днес обаче, напълно разбираемо, са избрали най-разумната стратегия: да си траят и да гледат сеир отдалеч. Защо да се напъват? Защо да привличат излишно внимание? Заплатата си тече.

А тя, според медийни публикации, е около 17 000 евро на месец. Чисти, подредени, европейски. Към тях се добавя и още една внушителна сума – 29 557 евро месечно за сътрудници. Храна, транспорт, логистика – почти всичко им е поето. Националните драми не влизат в длъжностната характеристика. Те са шум отдолу, далеч под прозорците на брюкселските кабинети.

Да са живи и здрави. И аз да бях на тяхното място, и аз щях да си трая. Щях да гледам внимателно, да кимам дипломатично и да пестя бели евро за черни дни. Не от цинизъм, а от реализъм. Защото политическият морал има свойството да става все по-философски, когато е добре платен.

Се ля ви, както казват французите. А казанът тук ще продължи да ври. С или без българските евродепутати.

Повече от Стефан Минчев четете тук:

Антибиотикът Радев току-що унищожи 4 бактерии, пардон – партии

Президентът се съгласи с неизбежността на еврото, но отново го употреби политически

Могат ли Радев и ПП-ДБ заедно да съставят следващо коалиционно управление?