България е сред петте държави с най-висок риск от професионално прегаряне

България попада в топ пет на страните с най-висок риск от професионално прегаряне, показват данни от секторни анализи и международни сравнения. 

Изследване в четири ключови сфери: здравеопазване, образование, съдебна система и охранителни структури -сочи, че над 50% от служителите вече изпитват конкретни симптоми на бърнаут.

По темата коментира Томчо Томов, директор на Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria. По думите му държавата и работодателите у нас ежегодно изплащат около 600 млн. лв. за болнични, като сумата нараства постоянно. България е и сред водещите страни по обезщетения за професионални заболявания.

В същото време мерките за превенция и управление на бърнаут остават ограничени. Едва около 20% от работодателите осъзнават необходимостта от активни политики за съхраняване на човешкия ресурс, не само заради текучеството, но и заради психичното здраве на служителите, подчерта Томов. Според него са нужни целенасочени политики на институционално ниво.

Данни на глобални компании за човешки ресурси и доклади на Световен икономически форум показват, че между 38 и 40% от работещите в света имат симптоми на професионално прегаряне. По информация на Световна здравна организация годишно се губят около 12 млрд. работни дни заради болнични, което се равнява на близо 1 трилион долара или 1% от световния БВП, предава БНТ.

Експертите отчитат, че бърнаутът води не само до отсъствия, но и до сериозни косвени щети – спад в производителността, загуба на бизнес възможности и влошено физическо и психично здраве. Болничните, свързани с бърнаут, са средно два пъти по-дълги, а около 40% от текучеството на персонал се дължи именно на професионално прегаряне, сочат анализи, цитирани от БТА.

Според специалистите най-уязвими са способни и амбициозни хора с високи лични стандарти, както и заетите в професии с постоянен емоционален натиск и висока отговорност. Липсата на баланс между работа и личен живот, хроничното претоварване и слабият управленски стил допълнително задълбочават проблема.