Археолози разкриха три епохи история край руенското с. Трънак, откъдето ще мине газовият коридор
Спасителните археологически разкопки по трасето на газопровода край село Трънак, община Руен, разкриха впечатляваща многопластова картина на човешко присъствие в района. Проучването се извършва от Националния археологически институт с музей при БАН. Научен ръководител е д-р Красимир Велков - директор на Исторически музей Твърдица, а негов заместник е Константин Господинов, експерт към Регионален исторически музей Бургас.
Обектът е разположен в централната част на котловина в местността Токат тарла, във Върбишкия дял на Източна Стара планина. В хода на разкопките са идентифицирани три значими археологически структури. Първата е част от каменна надгробна могила, изградена от ломени камъни с дребни и средни размери. Два ясно оформени каменни пояса очертават две отделни гробни пространства - в северния и южния край. В тях са открити човешки кости, а в непосредствена близост археолозите регистрират фрагменти от тракийски глинени съдове, датирани към късножелязната епоха V-I в. пр. Хр., подчертаващи приемствеността на региона още от тракийско време.
Втората основна структура е трикорабна, едноабсидна раннохристиянска базилика, построена с характерната за периода техника opus mixtum, при която каменни редове се редуват с тухлени пояси. Южният дял на източната стена заедно с абсидата се е запазил до височина около 0,80 м. В абсидата е открит каменен реликварий с кости - вероятно мощи на мъченик или друга канонизирана личност. В южния кораб е разкрита част от кръщелен купел, а при западния вход на северния кораб са намерени две вградени каменни плочи с надписи на латински език.
Археолозите регистрират следи от вадене на камък за вторична употреба, както и иманярски намеси, които частично са компрометирали структурата. Откритите монети датират базиликата към края на IV-V век.
Третият разкрит обект е средновековен християнски некропол от X-XI век. В обема на базиликата и около нея са установени 31 погребения. Всички са извършени чрез трупополагане, в изпънато положение по гръб, с глава на запад и ръце скръстени върху тялото, съобразно християнския канон. В гробовете са открити лични вещи - обеци, огърлици от стъклени мъниста, гривни, които дават допълнителна информация за погребалните практики и социалния статус на хората.
Откритията край Трънак очертават значим културно-исторически пласт, проследяващ развитието на региона от античността през ранното християнство до българското средновековие. Проучването продължава да допълва историческата карта на Източна Стара планина с нови данни.
Добави Коментар