Петте куршума и болезнената обсесия, които слагат край на живота на Джон Ленън
Вечерта на днешната дата, 8 декември, но през 1980 г., остава в историята с петте куршума, които слагат край на живота на легендата Джон Ленън - музикантът, който промени не само музиката, но и културата, мирогледа и цяло едно поколение. Убиецът от своя страна е фен, който едновременно боготвори и мрази идола си.
Мястото на убийството е емблематичната сграда „Дакота“ в Манхатън, където го очаква Марк Дейвид Чапман - американец, обсебен от „Бийтълс“, но изпълнен с гняв, ревност и объркани идеологически представи.
Чапман е планирал убийството в продължение на месеци. Сутринта на 8 декември той вече стои пред „Дакота“. По-късно, когато Ленън излиза, за да отиде на записи в студио „Рекърд Плант“, дори му подписва копие на албума Double Fantasy и позира за снимка с него.
Когато в края на деня Ленън и Йоко Оно се връщат, Чапман застава зад тях и произвежда пет изстрела с револвер със специални кухи куршуми. Четири от тях улучват Ленън в гърба.
Певецът е откаран в болница „Рузвелт“ с полицейска кола, но лекарите единствено констатират смъртта му в 23:15 ч. Джон Ленън е едва 40-годишен.
А Чапман? Той остава на мястото, сяда спокойно и започва да чете „Спасителят в ръжта“ - книгата, която по-късно нарича свой „манифест“.
Парадоксът е жесток. Марк Чапман израства с музиката на „Бийтълс“. Тийнейджърските му години, белязани от насилието на баща му, намират убежище в ярките мелодии на британската група. Ленън е неговият герой.
По-късно обаче Чапман преживява религиозно „пробуждане“, става крайно ревностен християнин, а думите на Ленън от 1966 г., че „Бийтълс са по-популярни от Исус“, се превръщат в болезнена обсесия.
Настъпва вътрешен срив. Чапман пътува по света, жени се за Глория Абе - с японски и американски произход, но психическото му състояние се влошава. В писма до приятели подписва името си като „Спасителят в ръжта“.
Образът на Холдън Колфийлд е борец срещу „фалшивостта“, който става оправдание за собственото му падение. В очите му Ленън е именно това: „фалшив“, богат, отклонил се от образа на идеалиста от 60-те години.
Така се ражда една ужасна логика, довела до убийството.
Смъртта на Ленън предизвиква глобална вълна от скръб. Хиляди се стичат пред „Дакота“ и болница „Рузвелт“.
Поне трима фенове по света се самоубиват.
Тялото на Ленън е кремирано на 10 декември в гробището „Фернклиф“ в Ню Йорк.
Преди убийството Ленън сякаш преживява творчески възход. След петгодишна пауза, в която „пече хляб“ и отглежда малкия Шон, той се завръща в музиката с албума Double Fantasy.
През лятото на 1980 г. Ленън прекарва бурно пътуване с яхта до Бермуда, което едва не завършва трагично. То го променя, вдъхновява и връща желанието му да твори. „Настроих се към космоса – и всички тези песни дойдоха“, казва той.
След убийството Чапман не оказва съпротива. „Действах сам“, казва спокойно, докато му слагат белезници.
Той се признава за виновен и получава присъда от 20 години до доживотен затвор. От 2000 г. насам молбите му за условно освобождаване са отхвърляни 13 пъти.
По време на 20-те му години в затвора, Чапман живее в изолирана килия в затвора „Атика“. Той е образцов затворник, който твърди, че е „освободен от демоните си“. Но светът никога не го освобождава от вината за нощта, в която убива един от най-влиятелните музиканти в историята.
Ето го и най-опасният човек в Америка, според Никсън. Обичаше го цялото хипи поколение
До днес мотивът на Чапман остава мътен. През годините той дава противоречиви обяснения - от религиозни приумици до собствено желание за известност.
"Съществуват две основни мотивиращи сили: страх и любов. Когато се страхуваме, ние се отдръпваме от живота. Когато сме влюбени, ние се отваряме за всичко, което животът има да ни предложи със страст, вълнение и благосклонност. Ние трябва да обичаме първо себе си с целия си блясък и недостатъци. Ако не можем да обичаме себе си, ние не можем да разгърнем нашата способност да обичаме останалите или потенциала си да творим. Еволюцията и всичката надежда за по-добър живот почиват в безстрашието и откритото сърце на хората, които прегръщат живота."
- Джон Ленън