Колко са българските проститутки в Германия

В Германия отново се нажежава дебатът за проституцията. Повод за новата вълна от обсъждания стана изказването на председателката на Бундестага Юлия Кльокнер (ХДС), която по време на обществена проява нарече страната "публичният дом на Европа“, предава Deutshe Welle. Тя настоява за забрана на проституцията и платения секс, като подчерта, че жените в тази професия не са достатъчно защитени.

Министърката на здравеопазването Нина Варкен (ХДС) също подкрепи идеята за промяна – но насочи вниманието към клиентите. Според нея трябва да се въведе забрана за купуване на секс и да се предвидят наказания за клиентите, а не за жените, които проституират.

"Те имат нужда от помощ, не от наказание“, заяви Варкен, като подчерта необходимостта от всеобхватни програми за излизане от този бранш.

Проституцията в Германия в момента е законна. С влизането в сила на Закона за проституцията през 2002 година сексът престава да се счита за "неморален“, а се признава за легална услуга. Проституиращите имат право на договорено заплащане и могат да се осигуряват като всеки друг работник.

През 2017 година бе приет и Закон за защита на проституцията, който въвежда регистрация на дейността и лицензиране на публичните домове. За да получат разрешение, собствениците трябва да осигурят минимални стандарти за безопасност, хигиена и оборудване.

Въпреки първоначалните очаквания, легализирането не е довело до по-малко престъпления. Напротив – според Федералната криминална служба трафикът на хора и принудителната проституция се увеличават. Данните на Федералната статистическа служба сочат, че към края на 2024 г. има 32 300 регистрирани секс работници, от които едва 5600 са германки.

Най-много са жените от Румъния (11 500) и България (3400). Експертите обаче изчисляват, че реалният брой може да достига между 200 000 и 400 000, а някои източници дори говорят за до един милион. Много от тези жени не говорят немски и нямат достъп до социални и здравни услуги.

Огромна част от тях са принудени да проституират от бедност или от сводници. Критиците предупреждават, че легализацията е довела до "експлозия на секс пазара“, където цените падат, а насилието се увеличава. Идеята, която Кльокнер и Варкен предлагат, е въвеждането на т.нар. "скандинавски модел“ – система, при която се наказват клиентите и сводниците, но не и самите проституиращи. Моделът е въведен за първи път в Швеция (1999), а по-късно и в Норвегия (2009), Исландия, Канада, Франция, Ирландия и Израел. В тези страни купуването на секс е престъпление, докато проституиращите получават подкрепа, за да напуснат професията. Клиентите обикновено се наказват с глоби, а в Швеция дори с лишаване от свобода до една година.

Норвегия пък санкционира своите граждани, ако купуват сексуални услуги дори в чужбина. Противниците на модела виждат в проституцията "нормална професия“, която трябва да бъде регулирана, а не забранявана. Те смятат, че криминализирането само ще изтласка сектора в сивата икономика и ще направи жените още по-уязвими.

Привържениците обаче твърдят, че повечето случаи на проституция така или иначе се извършват тайно, и че наказанията за клиентите водят до реален спад на броя на проститутките и трафика на хора.

Проучване на Университета в Тюбинген сочи, че въвеждането на "скандинавския модел“ дългосрочно намалява броя на жертвите на трафик на хора. Експерти и организации обаче предупреждават, че самият закон не е достатъчен. От Федералния съюз "Скандинавски модел“ подчертават, че е необходимо финансиране на програми за социална и психологическа подкрепа, достъп до образование и жилище, както и ефективно преследване на сводничеството и трафика на хора. Дебатът в Германия е далеч от приключване. Страната, която дълги години се гордееше с либералния си подход, днес стои на кръстопът – дали да остане най-големият секс пазар в Европа, или да поеме по пътя на скандинавския модел, където купуването на секс се счита не за сделка, а за престъпление.