Общинските съветници избягаха от отговорност и оставиха бургаските писатели без дом

В свят, в който думите все по-често губят стойността си, Бургас е напът да лиши своите творци дори от мястото, където думите се раждат. Домът на писателя – така го наричат всички вече десет години. Не просто адрес, а символ. Малък остров на духа сред бетонния шум на града, място, където мисълта се събира, където словото се случва.

Изведнъж, наред с всички други скандали, вчера стана ясно, че този дом може да остане без писатели. Причината – не им подновиха правото да го ползват. Половината общински съветници на Бургас решиха да се скрият зад мълчанието на „въздържал се“. Едно уж неутрално гласуване, което всъщност е форма на предателство. Защото когато си избран да взимаш решения, да носиш тежестта на избора, „въздържал се“ не е позиция – то е бягство. Бягство от съвестта, от отговорността, от онова, което прави човека гражданин, а не статист.

Скандал за "Дома на писателите" в Бургас, Женското дружество също иска достъп до сградата

Сега Домът на писателя може да остане просто Домът. Без писатели. Без дух. Без смисъл.

Ако питате мен, цялата дейност на бургаските писатели трябва да си остане такава, каквато бе досега, като се даде възможност и на женското дружество "Самосъзнание", предявяващо претенции към сградата, да провежда своите сбирки там, макар да не знам някой да им е забранявал.

Градът е голям, вратите могат да бъдат отворени за повече от един глас. Но нека не позволяваме шумът на компромиса да заглуши гласа на словото.

Дано не съм прав, но проблемът може би не е в сградата, нито в конкуренцията за пространство. Проблемът е в духовната география на Бургас, която се смалява с всяко „въздържал се“. Защото зад тази привидна неутралност се крие не липса на мнение, а липса на смелост. А град, чиито управници се страхуват от собствените си решения, е обречен да тъне в безличие.

Ако зависеше от мен, бих премахнал самата възможност за „въздържал се“. Защото градът, както и литературата, се гради от хора, които могат да казват „да“ или „не“. Всичко друго е мълчание – и празни стени, в които ехото на думите ще отмира бавно, както отмира паметта на онези, които все още вярват, че Бургас е град на духа.

Още от автора: 

Зелен лабиринт на мястото на Дупката – дотук не срещнах по-добра идея

Можем ли да опаковаме бургаския мост в стила на Кристо?

Ще реагира ли Синодът след бургаската заря или стандартът му е двоен?