Не можем да очакваме генерална промяна в България през 2021 г. - липсва политическа воля

След политолога Милен Любенов продължаваме обобщаването на политическата ситуация у нас за 2020-а и прогнозите за следващата година с колегата му доц. Антоний Гълъбов.

- Доц. Гълъбов, как бихте определили политическата година в България през 2020 г.? Кои бяха ключовите събития?

- Това беше година на пропуснати възможности. Вниманието на българското общество бе отклонено от важните въпроси за стратегическото ни развитие. През тази година, когато нямаше избори, обществената енергия би трябвало да бъде насочена в много по-голяма степен към дългосрочните перспективи на страната, още повече след разрастването на пандемията и необходимостта от постигане на съгласие относно българския дневен ред за възстановяване и развитие след нейния край.

За първи път в най-новата ни история имахме пример на остра институционална конфронтация от страна на Румен Радев, който насърчи и насочи протести срещу изпълнителната, законодателната и съдебна власт. Този прецедент трябва да бъде внимателно изследван и именно това поставя въпроса за промяна в основния закон, която да фокусира по-ясно отговорността на изпълняващия длъжността президент. Най-малкото, когато става въпрос за критика към фигурата на главния прокурор по отношение на контрола върху действията му, имунитетът на държавния глава трябва да бъде сведен до функционален, такъв какъвто е и за всички изборни длъжности. Независимостта на властите е основната гаранция за възможността те да бъдат държани отговорни за действията си. В случая с Румен Радев стана ясно, че този принцип не се разбира и прилага правилно.

- Кои са печелившите и губещите политически субекти през 2020 г.?

- Управляващото мнозинство и още повече ГЕРБ понесоха политически щети както заради протестите и острата конфронтация с президентската институция, така и заради първите си действия по отношение на управлението на кризата, причинена от пандемията. През втората половина на годината, когато рисковете, свързани с разпространението на коронавируса, станаха видими за мнозинството от българските граждани, доверието в управляващите се разколеба по-скоро заради липсата на категорични усилия за налагане на обществен ред, а не заради продължаващите протести. Все пак, ГЕРБ и отчасти Обединени патриоти, излизат от тази фаза на развитие със съхранени възможности и успяха да удържат управлението на страната. В крайна сметка, това ще се окаже съществено в навечерието на парламентарните избори.

Предстои за пореден път, но за първи на парламентарни избори, ГЕРБ да се явят в коалиция. Досегашният им опит със СДС и още няколко политически формации може да ги окуражи да потърсят по-широк съюз, който евентуално да увеличи влиянието им в следващия парламент, но засега изглежда, че няма да успеят да постигнат мнозинство със собствена коалиция, а ще трябва да търсят решения, след като изборните резултати станат ясни.

БСП не само не успя да спечели от протестната вълна, но допълнително стесни обхвата на своето политическо въздействие. Това не е само поредица от грешки, а модел на управление, основан на остра конфронтация, с ясно изразен авторитарен характер. Вътрешните разделения в партията са само резултат от избрания профил на нейното развитие. Общественото мнение не разпознава БСП като управленска алтернатива на ГЕРБ и социалистите ще трябва да платят цената на изгубеното време в опозиция. В сегашния си вид, социалистите не могат да разчитат на широка и ефективна коалиция. Вместо това могат да се изправят пред реален електорален конкурент в лицето на оттеглилите се от парламентарната им група депутати.

ДПС запази политически неутралитет и влияние върху управлението по начина, по който го е правило винаги досега. Движението съхранява позициите си и ще се бори за по-съществено участие в управлението на страната. Предстоят му тежки избори, при които целта на ДПС ще бъде да се позиционира така, че да има съществено влияние върху формирането на следващото управляващо мнозинство.

След оттеглянето на Атака от Обединени патриоти, независимо от различията помежду си, ВМРО и НФСБ успяха да удържат коалицията и да реализират съществена част от политическите си цели. Изглежда, че те ще запазят коалицията помежду си, като най-вероятно ще потърсят и други участници, чрез които да осигурят участието си в следващия парламент.

В подкрепата си за Радев, много политически партии потърсиха възможност да се завърнат в обхвата на общественото внимание, но вместо това постигнаха по-скоро нови разделения и противопоставяне. Извънпарламентарните опозиционни партии не спечелиха нито повече доверие, нито обществена подкрепа в хода на протестите. Показателен в това отношение е фактът, че ИТН на Слави Трифонов спечели най-много от тях, без в същото време да е участвала в организирането и провеждането им. При цялата си политическа неопределеност, шансовете на тази партия и насоката на развитие, към която ще се ориентира, ще станат ясни едва след евентуалното й участие в законодателната или изпълнителната власт.

Демократична България, както и останалите политически субекти от традиционното дясно политическо пространство, ще имат свое представителство в следващия парламент, но то няма да им позволи да имат определяща роля при формирането на правителството и определянето на неговия профил.

- Кои партии имат шанс да спечелят парламентарните избори през 2021 г.?

- Изглежда, че ГЕРБ имат шанса да останат първа политическа сила. Но, въпросът на тези избори ще бъде не коя ще бъде водещата партия, а какво мнозинство може да бъде формирано. Повече от обикновено, за избирателите ще бъде важно какви управленски конфигурации могат да се създадат в резултат от изборите, а партиите засега предпочитат да оставят отговора на този въпрос за следизборни споразумения. Почтеният избор би бил партиите да заявят открито намеренията си за участие в управлението, но изглежда че този път структурата на управляващото мнозинство ще стане ясна известно време след изборите.

- Какво Народно събрание прогнозирате след вота? Каква ще е ролята на новите политически субекти?

- Очакванията ми са по-скоро за фрагментиран парламент, с повече от пет парламентарни групи, избран при сравнително ниска избирателна активност, който ще трябва да се бори от самото начало на съществуването си за обществено доверие и подкрепа. При фрагментиран парламент, постигането на съгласие ще бъде затруднено, но досегашният ни опит показва, че макар и неочаквано, при голям брой парламентарни фракции може да се постига широко, дори конституционно мнозинство. По-малкият брой партии много по-трудно достига до подобни мнозинства.

Независимо от формата на участието си в протестите и позициите си спрямо управляващото мнозинство, политическите партии, които изглежда че имат шанс да участват в състава на следващото Народно събрание, не получиха достатъчно влияние, за да променят съществено профила на управлението. Ниският политически хоризонт, който зададе на протестите Радев, не позволи нито да се разгърне гражданска енергия, нито тя да придобие конкретен политически облик. Новите политически субекти, които търсят възможност да активират енергията на протестите, най-вероятно няма да постигнат целите си. В същото време, липсата на управленски опит ще принуди много бързо новите участници в законодателната власт да се ориентират към вече създадените конфигурации и да възпроизведат някои от досегашните модели на парламентарно участие.

- След протестите срещу премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев, можем ли да очакваме генерална промяна в България през 2021 г.?

- Всъщност, не. Няма политическа воля за такава промяна. Това стана ясно от отказа на политическите партии дори да дискутират възможността за съществени промени в конституцията или дори приемането на изцяло нов основен закон. Почти тридесет години след приемането на действащата в момента конституция, повече от ясно е, че тя се нуждае от много съществена промяна. Без промяна на конституционния модел не можем да очакваме генерална промяна, а изглежда очевидно, че политическите партии предпочитат да действат при сегашните условия, вместо да провокират широк обществен дебат за промени, които биха могли да доведат до повишаване на благосъстоянието и подобряване на демокрацията в България.