Костадин Марков: Толерантността на българина не е мит

Автор: Радио "Фокус"


Вече се случва тази интеграция, за която толкова говорим. Това каза Костадин Марков, бургаски народен представител от РБ, за Радио „Фокус”– Бургас. Той даде пример със смесените райони в страната, където на 100 м. от джамията има църква и хората се разбират чудесно. По неговите думи, толерантността на българина не е мит.

„Вече младите изглеждат по друг начин и възприемат някои традиции, свързани с европейския начин на живот на българина. Сами свалят тези специфични одежди, които носят. Те не са най-големия проблем, разбира се”, коментира Марков. По неговите думи, най-големият проблем е отношението към правата на жените.

Той каза още, че България не се е справила с ромските малцинства, които са с определен манталитет, начин на живот и мислене. „Ние вървим по същия път, по който Швеция интегрира бежанците от Изток. Обособяваме зони, в които те живеят по собствени правила, извън рамките закона и на гърба на социалната система. Доказахме, че не можем да се справим с ромския проблем. Тръгваме да ги събаряме, оставяме ги на улицата. Залитаме от крайност в крайност. Не мога да си представя и ако ни се стовари и имигрантска вълна и нови хора със специфични вярвания и начин на живот”, коментира още той.

„Трябва да бъдем толерантни към религията и вярванията на тези хора, но при всички случаи те трябва да спазват и някакви правила, когато идват да живеят в християнска Европа”, посочи Марков във връзка с мигранти, етнически и религиозни малцинства.

По неговите думи, това трябва да е така, заради националната сигурност. Той даде пример с Швеция, където се получават огромни градове от имигранти, които живеят по собствени закони. Според него, те не се интегрират по никакъв начин, а се капсулират.

„Трябва да се мисли не толкова в посока толерантност към религията на тези хора, колкото към в посока начина, по който ги приемаме и начина, по който мислим да ги интегрираме”, каза още той.

По неговите думи, интеграцията на ромите трябва да започне от най-ранна възраст, а социалната система на страната да не стимулира досегашният им начин на живот. „Трябва да се промени манталитетът на тези хора, които не трябва да чакат от общото да им отделя на тях за да живеят, а трябва да се борят”, разясни той. По неговите думи, вече има случаи на интегрирани роми. „Случват се нещата, но твърде бавно. За това се плаша, че при една имигрантска вълна, този проблем ще ни се стори малък”, допълни той.

Според него в районите със смесено население няма проблеми на религиозна и етническа основа. „Ако има такъв той по-скоро би могъл да бъде създаден от политиците, от някаква конюнктура и събития като изселническата криза преди години”, смята народният представител.