Терорът в Брюксел е изпреварващ удар. Европейските политици лъжат обществата си

Автор: Ангел ДЖАМБАЗКИ

В една зверилница толерантност значи смърт.

Това е цитат на великия Хайтов

Гледайте Брюксел, мислете за Пазарджик.

Нападението днес приключи, паниката и истерията са излишни. А вертолетите и камионите с парашутисти, спирането на всякакъв транспорт и прочее следварителни мерки са след дъжд качулка. Не че биха могли да са ефективни срещу шахид, решен да се взриви. Не биха и не са. Плашат гаргите. Моите съболезнования на близките на жертвите. Вече не броя колко пъти пиша това изречение в последната година, и то все по повод на смъртоносни ислямистки нападения. Не в Мосул и Багдад, а в Париж и Брюксел.

А иначе днешното нападение в Брюксел приключи, поне според мен. Следейки информационния поток, правя извода, че днешните нападатели са последните оцелели от нападението в Париж, които вероятно нападнаха днес превантивно, след ареста на Салах Абдессалам.

Но не като „отмъщение“, а като изпреварващ удар. Възможно е нападението да е било планирано за католическия Великден, дори е твърде вероятно. Великденската ваканция тук започва от утре. Вероятно днешното нападение е било планирано като великденски поздрав и подарък за нас, като благодарност за „толерантността“, „мултикултурализма“ и като отговор на плюшените мечета на либералстващите „полезни идиоти“ от гарата в Мюнхен.

Адвокатът на Абдессалам заяви преди дни, че клиентът му е изключително ценен за правоохранителните органи и измерва ценността му с неговото тегло в злато, и клиентът му е готов да сътрудничи.

Твърде вероятно е това „сътрудничество“ да означава, че арестантът е започнал да „пее“ и това вероятно е застрашило съучастниците му, които са решили изпреварващ удар. Което не пречи ударът да е планиран предварително, видимо от избора на местата на атаките – основното летище в Брюксел и ключови метростанции. Подборът на целите предполага сериозни познания в планирането и подготовката. Което също не е изненада – отдавна е известно, че в Белгия има стотици фанатизирани ислямисти, вероятно част от които са участвали в реални бойни действия на страната на Ислямска държава в Сирия и Ирак. И както може да се предположи, когато тези хора се върнат обратно в Европа, няма да се заемат с гоблени и бродиране, а с това, което най-добре умеят. Да убиват.

Но това са техническите подробности. Факт е, че нападението е осъществено, след като от половин година белгийската и френската полиция издирват, гонят се и се стрелят с ислямисти и поне до вчера твърдяха, че са неутрализирали десетки от тях. Само мога да гадая какъв щеше да е резултатът без тази полицейска операция. Сигурно щяха да превземат Брюксел от раз. Което, като ги гледам, си е въпрос на време.

Но това, както казах, са техническите подробности. От отделните бойни действия на тази война.

Сега на главното. А именно – защо се стигна до тук.

Защото политиците и партиите, управлявали западноевропейските държави в последните тридесетина години, го позволиха. Допуснаха. Предизвикаха. С криворазбраната си толерантност.

Защото провеждаха политиката на „мулти-културализма“. Защото се лъжеха и заглавичкваха с „интеграцията“ на неинтегрируемите. Защото допуснаха десетки, стотици, хиляди нахъсани фанатици в домовете си. Защото криха от обществата си, че тези хора не се вписват, а напротив – изолират се и се озлобяват.

Защото лъгаха обществата си, че вековните културни, ценностни, традиционни, семейни разлики могат да бъдат преодолени за година-две и всички ще плеснат с ръце и ще запеят „Одата на радостта“ и „Тиха нощ, свята нощ“.

Защото допуснаха създаването и разрастването на стотици ислямистки гета из цяла Западна Европа. Защото се правиха и все още се правят, че не виждат как младите мюсюлмани, родени във Франция, Белгия, Германия не са само не стават французи, белгийци и германци, а се превръщат в яростни и надъхани ислямисти и джихадисти.

Защото допуснаха и позволиха в основните, учредителните документи на ЕС съзнателно и целенасочено да бъдат премахнати, пренебрегнати и изтрити християнските корени и традиции на европейските държави. Защото забравиха къде за последно са срещали исляма в неговата истинска форма и с неговото истинско лице. А именно – пред стените на Виена. На 12-ти септември 1683-та година.

Защото превърнаха лъжата, лицемерието, цензурата, двойния стандарт, политическата коректност в свои единствени „европейски“ ценности.

Защото не признаха и не признават провала на водената от тях политика и вината си за случващото се.

Това е резултатът от нея. От тази катастрофална, безумна, импотентна, самоубийствена политика.

Тези политици, тези виновни хора, представляват и сега европейската политическа класа. Те са „леви“, „десни“, „либерали“, „зелени“, едни и същи лицемери и неполезни политически идиоти. Това са виновните хора. Представляват различните чорапи на една и съща псевдо-либерална шайка, която дрънка едни и същи глупотевини и провежда една и съща политика.

Всички те своите имат имена, обаче. Тава са народните представители, министрите, министър-председателите на западноевропейските държави в последните няколко десетилетия. Всички без изключение. Обединяват ги ЕНП, ПЕС, АЛДЕ и прочее „пан-европейски“ партии. Едни и същи са. С едно и също говорене и с едно и също поведение.

Те днес са „шокирани“, „натъжени“, „наскърбени“ и „изненадани“.

Не може днес да има наскърбен, изненадан, шокиран европейски политик. Не може. На всеки човек, който малко се интересува от темата, беше ясно, че нападението в Брюксел бе въпрос на време и организация. Именно защото е политическа столица на ЕС.

Мога от сега да предположа, с огромна вероятност, че следващите мишени на ислямистки атаки са сградите на ЕК, ЕП и различните институции.

Сега отново ще чуем от тях, от т.нар. „европейски лидери“ и политици, от същите клети неможещи лицемери, че „ние трябва да сме силни, ние няма да бъдем уплашени и отклонени от правилния път, по който сме поели, и ще продължим да спазваме нашите ценности.“.

Сега отново ще чуем, че терорът нямал религия и най-вече, че ислямът бил религия на мира. Явно предимно, ама не винаги.

Сега отново ще чуем, как трябва да вземат мерки, да се начертаят планове, да се правят умни работи.

Да не забравяме и останалите кресливи не-„полезни идиоти“, „приятелите на бежанците“ и десетките НПО и грантови „журналисти“, които от десетилетия се опитват да налагат в европейските общества абсурдните и самоубийствени тези за „мулти-култи интеграционната толерантност“. То няма и как да ги забравим, защото те вече се обадиха. И издадоха гузна съвест.

Заявиха, че не приемат някой да им казва, че им е казал какво ще се случи. Нищо, че беше видимо и очаквано. Не искат да признаят и своя дял от тази отговорност. От тази вина. Не искат да признаят, че с поведението и позициите си, косвено съпричиняват това, което се случва.

Не искат да си признаят, че са същите клети, безсилни, импотенти политически неможачи, като лицемерните политици, които си избират. Че дрънкат едни и същи „политически коректни“ празни клишета. Че носят вода от сто кладенеца, само и само да се прикрият. Да отрекат съучастието и отговорността си в превръщането на европейския континент в бойно поле. Част от тях днес откриха, че сме във война. Голямо откритие, няма що.

Едно е безпощадно ясно. Войната е в Европа и това не е от днес. Отговорни и виновни за това са тези, които управляваха държавите на континента последните десетилетия и тези, които им пригласят в самоубийствената политика на псевдо-либерализъм, мулти-култи и псевдо-толерантност. Това е. Всеки трябва да избере страна в тази война. Няма място за клишета, за празни лозунги, за ала-бализми и за политическа коректност.