Затворници в отпуск сеят смърт в Бургаско

След по-малко от месец Ремзи Мустафа Мустафа ще стане на 46 г. и близо половината от тях са минали зад решетките. За родения на 11 април 1970 г. в руенското село Струя затворът отдавна се е превърнал в нещо като втори дом, съобщава 168 часа. За да се изброят престъпленията му, пръстите на двете ръце не стигат, а разнообразието също е впечатляващо - от кражби и грабежи до блудство и изнасилване, за което получава 7 години и половина. Последното му наказание - след кумулация - е три години и шест месеца, от които е излежал по-голямата част, остава му около година.

Като стар обитател на варненското затворническо общежитие му е гласувано доверие да помага на охраната и пази на една от вишките. Според запознати именно за добро поведение той получава и 5-дневен отпуск. Така в съответствие с всички правила и норми на 9 март Ремзи Мустафа прекрачва прага на затворническото общежитие, за да бъде до 14-и като свободен гражданин.

На 11 март обаче спецполицаи нахлуват в къщата му в Дългопол, Варненско, и го извеждат закопчан с белезници. Ремзи е мъртвопиян и едва стои на краката си. Ден по-късно криминалното му досие става още по-дълго - той вече е обвинен за убийството на 76-годишния Хаккъ Али, извършено в условията на опасен рецидив.

Животът на Хакк0ъ Али не се различава от този на връстниците му в руенското село Люляково.

Вече наближава 76 г., но все още има сили за земеделска работа, разполага и с два лични автомобила. Живее близо до гарата заедно със съпругата си, трите му дъщери от години са се изселили в Турция.

Али и жена му обаче са решили да изкарат старините си в Руенския Балкан.

На пръв поглед 10 март е ден като всички останали, но дядо Хаккъ не се прибира в обичайното за него време. Жена му е притеснена да не му се е случило нещо и се обажда на роднина. Той пък подава сигнал в районното в Руен. Полицията е вдигната на крак, в акцията по издирването се включват колегите им от Айтос.

В първите часове следа от възрастния мъж обаче няма Едва на следващия ден периметърът се разширява и около 16 часа фиатът му е намерен в отбивка на пътя Айтос - Провадия. Той е със счупен прозорец, вижда се, че е тарашен. Полицаите започват претърсване на цялата околност и на около 500 метра в дере откриват трупа на възрастния мъж.

Още при първоначалния оглед става ясно, че Хаккъ Али е убит. Непосредствената причина за смъртта е черепно-мозъчна травма, удрян е по цялата глава най-вероятно с камък, каза шефът на отделението по съдебна медицина към МБАЛ в Бургас д-р Галя Милева.

Ударите са поне 5. Три от тях са върху темето, други два - в тилната част на главата. Затова криминалистите предполагат, че нападателят е продължил да налага стареца и след като той е паднал по очи. При огледа на местопроизшествието обаче камък със следи от кръв не е намерен.

Извършителят се е постарал да замете следите си поне донякъде. Все пак експертите откриват достатъчно улики, които ще се окажат решаващи за доказване на престъплението. В хода на разследването изкочиха показанията на няколко важни свидетели, които са видели предния ден Ремзи Мустафа.

Разследващите установяват, че срещата между Хаккъ Али и затворника не е инцидентна, тъй като двамата се познават от преди. Рецидивистът е пристигнал в Люляково, за да търси стария си познат Хаккъ Али. Питал е за него двама кантонери. Когато го намира, заедно отиват до къщата му. Там разговарят няколко минути, седнали в една от колите. След това Хаккъ Али влиза у дома, взема някаква сума пари и отново излиза.

Само три часа е времето между намирането на трупа и акцията в Дългопол, когато са щракнати белезниците на Мустафа.

След дълго изтрезняване в събота затворникът проговаря. Той признава, че познава убития от преди, както и че двамата са се срещнали на 10 март, ходили с колата до Айтос. Обяснява, че спрели край пътя за тоалетна. Според затворника старецът му дължал пари. Поискал от него да го закара до Дългопол, но той отказал. Сдърпали се. Хаккъ пръв посегнал да го удари с дърво по крака, затова Ремзи грабнал голям камък. Твърди, че е ударил жертвата само веднъж. Когато си тръгнал, дядо Хаккъ все още бил жив, потрепервал в конвулсии.

За да се изясни механизмът на престъплението, е извършен следствен експеримент в ранния следобед на 12 март, точно две денонощия след убийството.

Няма как да се разбере какво точно се е случило, на местопрестъплението са били двамата – Мустафа и жертвата му, казва адвокатът на обвиняемия Николай Рачев. Служебният защитник не крие, че самопризнанието на рецидивиста и евентуален съкратен процес в бъдеще са единственият му шанс да отърве доживотната присъда.

Основният коз на обвинението е резултат от ДНК експертиза на кръв, открита върху яке, иззето от дома на Ремзи Мустафа. Категоричното заключение е, че тя е от убития Али.

Макар че разследването е в самото си начало, наблюдаващият прокурор Георги Чинев бе категоричен пред съда във вторник, че има достатъчно основания Ремзи Мустафа да получи постоянна мярка задържане под стража. Един от аргументите на Чинев са многото осъдителни присъди, които говорят за „вече утвърден противоправен поведенчески модел и престъпни навици”.

Не е изключено обвинението да претърпи промяна и след съдебномедицинската експертиза Мустафа да бъде привлечен за убийство по особено жесток и мъчителен за жертвата начин, заяви прокурор Чинев.

Работещи по случая изразяват съмнение, че случайно спречкване е в основата на убийството. В Люляково се говори, че дядо Хаккъ е разполагал с доста пари, включително е имал солидна сума и в деня на престъплението.

Затова се проверява и версията за грабеж, придружен с убийство

От разпити на свидетели става ясно, че в часовете след престъплението Ремзи Мустафа вече е разполагал с доста средства - купил си е нови маратонки от съседно село, платил е за превоз до Дългопол с лек автомобил, наредил е богата софра за семейството си.

Очаквано състав на Бургаския окръжен съд остави или по-скоро върна Ремзи Мустафа зад решетките.

В случая на пуснатия в отпуск рецидивист това означава сбогуване завинаги с екстрите на общежитието и лекия режим и връщане в основния корпус на затвора.

Същия преход през юни м.г. направи 28-годишният Георги Андонов–Бабата, който подобно на Мустафа за часове се превърна от примерен затворник в кандидат за двоен убиец, след като по време на отпуск едва не уби приятелка. Георги е в затвора от 2008 г., осъден е за тежко престъпление – убийството на собствената си баба.

Млад е и му дават 9 години и 9 месеца. Към тях се добавя предишно условно наказание от 1 г. и 1 м. Бабата е работлив, мълчалив и кротък – затворник мечта. Затова и без колебание той е преместен от основния корпус в общежитие, а след това променят и режима му.

Следващата стъпка е условно предсрочно освобождаване. Но илюзията се разпилява на 4 юли 2015 г.


Георги Андонов убива хладнокръвно баба си, когато е едва на 19 години

Георги излиза в първия си месечен отпуск като пандизчия на лек режим на 3 юли. Надява се да прекара нощите с Галя, с която се е сближил по време на предишно излизане на свобода – през май.

Но плановете на 27-годишната жена са различни. Рано сутринта на 4-ти обаче той я причаква пред блока и когато младата жена влиза в опела си, се приближава и отваря шофьорската врата. Галина му обяснява, че бърза за работа, но забелязва увития в найлонова торба нож в ръката му и изпълнява заповедта да се премести на дясната седалка. Докато затворникът се опитва да заключи колата, тя отваря вратата и побягва към близкия парк. Андонов е разярен от поведението й, вади нож и хаотично я пробожда по цялото тяло.