А от какво да се освободим днес?

Източник: Стела Бонева, webcafe.com

Трети март е денят на Освобождението, краят на турското робство. Всички знаем това. Всички знаем и как минава този ден - трибагреници във Facebook, държавни речи по телевизията, исторически възстановки на Шипка, шествия в градските центрове, заря. Празнично е, но ще е една идея по-добре, ако се замислим от какво трябва да се освободим днес.

Не телата си, а умовете.

Така вероятно ще е една идея по-приятно да изживеем следващите 365 дни до националния празник, поне.

Агресията

Най-опасният поробител на нацията. Мало и голямо сега е тръгнало да правораздава по свое усмотрение. От Facebook действието излезе на улицата. Бухалки за натиснат клаксон, шамари за казана дума, ритници заради външния ти вид, публично заклеймяване заради сексуалната ти ориентация или националност. Да не изброяваме. Нещо не е наред, не мислите ли?

Агресията, била тя физическа или вербална, се движи лавинообразно, тя е заразно зло. Натрупва се и избухва. Добре е да си даваме сметка за това. Мутрите не могат да бъдат героите на деня, защото други, съвсем обикновени хора неусетно стават като тях. Това е голяма крачка назад, от 21 век някъде далеч към зората на цивилизацията и теорията на Дарвин. Понякога една добра дума е достатъчна.

Мрънкането

Колко ли човекочаса на ден губи икономиката във вайкане и дежурен плач за каквото се сетите? Да мрънкаш е нещо като национален спорт, в който всички участници всъщност губят.

Целта на играта е да заслужиш внимание, като казваш „против" какво си, а не „за" какво си. Теренът е навсякъде - в кухнята, асансьора, градския транспорт, любимата градинка, особено социалните мрежи. Най-добрият спаринг партньор е буквално всеки, когото познавате.

Мрънкам си под носа заради гадното време и повехналата магнолия, оплаквам се на баща ми, че колата пак се счупи, после с колегите се жалваме колко гаден е обядът, вечер в бара се обсъжда колко са поскъпнали мартениците, тъпи са политиците, несправедлив е станал светът...

Това е ограничено мрънкане с ограничени шансове за успех. Не е обществено недоволство. Няма смисъл да си губите времето в приказки без поука или с отложен финал. А ако трябва да мрънкаме, поне да е както трябва и да не е самоцелно.

Негативизмът

Отидете на произволна детска площадка. Отидете на гости на приятелско семейство с наследници. Може и в мола. Единственото, което ще чуете през цялото време по адрес на децата, са забранителни команди. „Не пипай това", „Не се катери по шкафа", „Не ходи по чорапи", „Оставили вилицата".

Няколко поколения вече са възпитани по този начин - като цветя в саксии. С вродени страхове и закърнял позитивизъм. Като пораснат, те всички имат най-тежката работа, най-големите проблеми и най-малко късмет на света и няма смисъл да ги разубеждавате. Не рискуват, за да не изгубят. Не мечтаят, защото знаят, че няма да им се случи.

Ако случайно наоколо се пръкнат успешни хора, то е защото са деца или любовници на някого. Да, има такива случаи, обикновено силно неприятни, но не става дума за абсолютно всички. Защо красивата, добре облечена жена, която подкара оня черен джип, непременно трябва да е нечия метреса? Защо да не е бизнесдама, мениджър в чужда компания или собственик на дребен и среден бизнес, която честно и почтено си изкарва прехраната?

Та дори спортните ни таланти са едва ли не прокудени, осъдени задочно, а от медалистите по математика се интересуваме около 15 минути на летището, след като се приберат от поредна олимпиада.

Прехвърляне на отговорност

България е може би единствената държава на света, в която вместо персонална отговорност има колективна безотговорност. Фалират банки, скъсват се язовирни стени, пропадат пътища и асансьори - никой не е виновен.

На по-ниско и битово ниво виновни са винаги другите. Детето има слаби оценки, защото учителят го мрази, а не защото не отваря учебник и родителите му не се интересуват. В заведенията се пуши, защото клиентите искат, а не защото собствениците разрешават. Катастрофи стават не защото някой кара с превишена скорост, а защото другият е прекалено бавен.

Когато започнем да мислим малко повече върху собствените си действия и техните последствия, тогава ще разбираме по-добре и околните.

Неграмотността

Неграмотността не се отнася само до поставяне на запетаи и правилно членуване, а до способността да разбираш и анализираш информация. Тук живеят хора, които са склонни да оставят личните си данни върху някакъв хвърчащ лист на улицата, само защото някой ги е помолил, или да дадат 20 000 лева на непознат мъж, който се представя за адвоката на сина им.

Има хора, които вярват във глупости, например че Великите сили ни пускат радиоактивен дъжд, а Великата китайска стена е построена, за да защитава китайските императори от прабългарите. Трябва да се мисли, не да се папагалства. Както се казва, истината е някъде там - търсете я.

Руската пропаганда

Комбинираме вече изброените ментални поробители с комплекса за малоценност на всеки малък народ и получаваме идеологическо разстройство. Крайно време е да осъзнаем, че сме в Европейския съюз и НАТО, че руската държава е едно, а руската култура, народ и водка са съвсем друго.

Трети март е големият ден на любовни обяснения към Москва, но както знаем, монетата има две страни. Фактите говорят какви са руските геополитически интереси в България и днес ги усещаме също толкова силно, както преди 138 години. През цялото това време Русия не е престанала да се държи като империя, независимо дали праща армия, газови тръби, високопоставени гости или анонимни тролове.

Не ме разбирайте погрешно, чудесно е, че руската боксова звезда Николай Валуев идва в България, но той също така е действащ депутат от партията на Путин и защо трябва да го кани „Атака"?

Излишните килограми и анцугът извън фитнеса

Не на последно, време е да помислим и за своето самочувствие. Хубаво е да топиш мазнини, но не може да си с едни и същи дрехи и във фитнеса, и в кръчмата и на абитуриентския бал на малката ти племенница.

Е, желая ви приятен национален празник и поне една мъничка промяна.