Тандемът Маргарита Петкова и Добромир Банев развълнува Бургас с романтика „Зад огледалото”
Вместо партитури, върху рояла бяха разлистени страниците, събрали най-нежните стихове
Ключови думи:
бургас, премиера, зад огледалото, добромир банев, маргарита петкова, поезия, поети, празни, свети валентин, любов
14 Февруари 2016, Неделя, 05:38 ч.
Автор: Флагман.бг снимки: Радостина ГЕОРГИЕВАСлед представянето, около рояла се изви дълга опашка от почитатели на поетите
Кралицата на любовната лирика Маргарита Петкова и нейният партньор Добромир Банев подариха на бургазлии романтичен Свети Валентин. Повод бе премиерата на третата им съвместна книга „Зад огледалото”, която се състоя в навечерието на празниците на любовта и виното. Представянето събра рекорден брой публика в зала „Петя Дубарова” на Морското казино, което бе преобразено в изтънчен пиано бар. Вместо партитури обаче, върху рояла бяха разлистени страниците, събрали най-романтичните стихове.
Любовта е единственото чувство, което може да се празнува, каза д-р Васил Костадинов
„В книгата всеки ще намери това, което е скрил някъде дълбоко в себе си, а ние сме го извадили на показ, защото е и наше. Любовта е универсално усещане, всеки я преживява, всекия я носи в душата си. Дано зад огледалото видите своите неща”, пожела Маргарита Петкова. Тя и Добромир Банев бяха представени пред публиката от поетесата Венда Райкова.
Специални гости на вечерта бяха зам.-кметът по култура и образование в Община Бургас Йорданка Ананиева, главният секретар на Областна администрация Валентин Люцканов и съпругата му, организаторите от медицинска лаборатория „ЛИНА” Татяна и Васил Костадинови, журналистът и почетен гражданин на Бургас Георги Райков, общински съветници и много общественици.
Маргарита и Добромир гостуваха в Бургас по покана на лаборатория „ЛИНА” и с подкрепата на Община Бургас.
Зам.-кметът по култура Йорданка Ананиева поздрави двамата поети
„Поздравявам Маргарита Петкова и Добромир Банев за невероятната атмосфера, която създадоха и красивите стихове, които споделиха с нас”, каза зам.-кметът Йорданка Ананиева.
Всъщност Маргарита и Добромир се събират случайно, но както каза Венда Райкова: „Привидно случайните неща са знаци на съдбата. Те са знамения, които не се повтарят”. Случайност или не, от творческия им тандем печели публиката. Стиховете на авторите са толкова завладяващи, че от първите им две книги не е останала нито една бройка в книжарниците.
„Любовта е единственото чувство, което може да се празнува. Обещавам, че съвсем скоро ще направим така, че отново да срещнем Маргарита Петкова и Добромир Банев с бургаската публика”, каза д-р Васил Костадинов от лаборатория „ЛИНА”. За завършек той сподели строфа от свое стихотворение.
„А любовта ни не изстива
Не може с пръст да се изтрий
И любовта не си отива
Преди да си отидем ний”.
След представянето, около рояла се изви дълга опашка от почитатели на поетите, които искаха да получат лично посвещение и да се снимат с тях. Докато чакаха своя ред, гостите отпиваха от най-хубавото поморийско вино.
В категории:
Просвета
55-годишна с гадже по-младо от сина си
Барселона с много интересен вариант "Б", ако не вземе Хулиан Алварес
Известен актьор припадна в ресторант
Мощите на свети Георги ще бъдат посрещнати в Поморие по покана на Сливенския митрополит Арсений
Как да направите пиле на сол: Идеално ястие с минимални усилия
Най-щедрите зодиакални знаци
Торино и Бургас започват сътрудничество в културния обмен за Европейска столица на културата 2032
С "България в душата" ДесиСлава ви очаква в Поморие на Гергьовден
Рецепта за сърчица в масло - класически български деликатес
Опасната зона на алкохола - как да разпознаем рисковете за здравето
До 13 000 евро на новородено и бюджет без дефицит иска от Радев бивш царски министър
В навечерието на Джирото Поморие организира почетна колоездачна обиколка
Вълко Русинов на времето е бил номенклатурен кадър на БКП и като такъв се е издигал в йерархията на властта на общинско /Мичурин/ и областно ниво. За кратко време през 1982 г. е заемал длъжността директор на ММЦ - Приморско, но бързо е бил сменен от кликата на Димитър Вангелов и Роселин Желязков, които са се оказали много по-пробивни от него и са използвали влиянието и връзките, които са имали пред тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Бургас Николай Жишев. Самият Димитър Вангелов оценява Вълко Русинов като прекалено слабохарактерен човек, неспособен да поема отговорност и да взема важни решения. "Този човек за никакъв хуй не става, - говорел Вангелов за Вълко Русинов. - Хората му дали власт, а той само трепери като путка, страх го е да не сгреши и все сондира мнения с Бургас... Абе хуй сплескан, какъв директор си ми ти, щом не можеш сам да си вършиш работата и все ми хленчиш пред тоя или пред оня колко ти било трудно и как все ти пречели!"
Така Вангелов и Желязков бързо се ориентирали в обстановката, разбрали, че пред себе си нямат сериозен противник и направили необходимото Русинов да бъде махнат и те да заемат мястото му в ММЦ. Тяхното директорство - единият директор, а другият зам. директор - траело до 1991 г.
Оттогава Вълко Русинов се изживява като репресиран, жертва на тоталитарната система и нейните корумпирани кадри в лицето на Вангелов и Желязков. Иначе той бил честен, принципен, искрено вярвал в идеите на комунизма, ама някакви други хора убили и погребали идеята. И затова на него много му било болно, че цяло поколение останало излъгано заради такива "лъжекомунисти"... и пр. и пр.
Предвид на това, че Русинов има управленски опит, първоначално е бил възприеман от Налбантов като заплаха за мястото му и потенциален кандидат за директорския пост в училището. Но постепенно Налбантов се успокоява, защото разбира, че Русинов е една мижитурка, човек заблуден, неориентиран и без всякакви амбиции. Веднъж Налбантов го бил сложил класен ръководител на един клас от средния курс, но Русинов дори и там не могъл да се справи. Настанала страшна бъркотия и анархия - то не било клас, а някаква пародия, където всеки правел каквото си иска, а Русинов само вдигал ръце и отказвал да се занимава с проблемите на класа. Отделно, не можел да си води документацията като класен, която била много сложна, пишел грозно и нечетливо и затова карал учителките да му попълват досиетата на класа. С една дума нищо не правел като класен, а само разтягал локуми и философствал вместо да решава конкретните проблеми... Налбантов направо се шашнал: "Тоз човек, - викал той, - наистина за никъв хуй не става... Той един клас не може да оправи, а аз съм тръгнал да се притеснявам, че ще ми вземе директорското място!"
Общо взето Налбантов и Русинов поддържат приятелски отношения. Налбантов често го вика в дирекцията да допият някакво шише ракия и да го направи слушател на поредните си случки със сексуални подвизи - къде бил, коя свалил, какъв секс му правели... И Вълко все го слуша с интерес и все повтаря: "Иииии, ама така ли! иииии, ама наистина ли!" После Налбантов го коментира със съжаление: "На Въльо, горкия, като му разправям за ебане и очите му светят! Ебе му се и на него, две не вижда, ама не знае как да си поиска! А толкова много учителки са му навити, ама той още не може да го разбере! Все му викам, Въльо, тая ти е навита, що не я наебеш, а той: иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!... Заспала шматка! Кво искаш от такъв човек?"
Една от учителките, Донка Прокопова, с която Налбантов поддържал редовни сексуални връзки, му била споделяла многократно, че си падала по В. Русинов, харесвала го като мъж, ама не знаела как да подходи, защото оня бил много стеснителен и отговарял много уклончиво на опитите й. Налбантов се заел със случая отговорно и решил да уреди работата и на двамата. Когато казал на Русинов, че Прокопова му е силно навита, той пак му отговорил с обичайното възклицание: "иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!" И това се повтаряло многократно докато накрая на Налбантов му писнало и повтарял след него: "Ииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!"... Ами ти спи, спи още! Те, хората ти наебаха путките докато се чудиш!" Налбантов уредил няколко срещи на Прокопова и Русинов в едно заведение на центъра. Събирал ги на една маса и после ставал и си отивал, за да продължат сами свалката. После питал Прокопова: как е, наебахте ли се! Но тя клатела тъжно с глава, докато накрая направо се разкрещяла на Налбантов: "Абе, Стояне, не ме занимавай повече с тоя! Писна ми от празни разговори и губене на време!... И какъв такъв мъж е? Веднъж не ме почерпи едно кафе, а все аз му плащам сметките!"... "Горкият Въльо, - казвал Налбантов, - жена му здраво го държи и не му дава никакви пари!..." и вдигал ръце: "Ами какво да правя сега, в леглото ли да му я вкарам? Глупак! Путките са му навити и аз му ги водя на крака, а той бяга! Иди го разбери, какво иска?!"...