За цената на публицистиката и тъгата на журналистиката днес*

Автор: Божидар БОЖКОВ



Купувам най-новия брой на българско списание, няма да го назовавам поименно, че доста народ ще ми се разсърди. И започвам да чета: Първи материал - дъъъълъг анализ на всичко - карашик: ГЕРБ, БСП, ДПС, патриоти алабала. Накрая  не разбираш защо е писан, но пък как хубаво само е заел мнооооого място... Нямах нерви да го дочета. Съжалявам.
Втори материал - анализ кога властта е стабилна. Авторът, познавам го добре и зная, че при други обстоятелства е писал страшно интересно, е положил усилия и тук. Но не би. Скука. Не го дочетох, да ме прощава.

Следва автор от кръга „Приятели на посолството“,

който този път е решил да зарадва посолството с откритието, че Русия лъже, че ЦРУ иска да забрани дядо Мраз и че турците са фашисти. По принцип кръжецът „Приятели на посолството" са ми забавно-развлекателни и ги чета, за да се посмея. Случаят с дядо Мраз обаче повече ми заприлича на дръзновените текстове в някогашното списание „Младеж" на ЦК на ДКМС, където от нищо се изсмукваше дълга статия. Та трябва да се даде дължимото на кръжеца, че даже от дядо Мраз могат да натворят пет-шест листа.

Следва интервю с тази, която „Америка за България" е спуснала да бъде хвалена в техните медии, защото България трябва да я предлага на всяка цена за шеф на ООН, за да не спечели. „Кристалина: Европа има нужда от промяна." Заглавието, без добавката „Кристалина“, е доста захабено, излизало е вече сигурно към стотина пъти. Някога при комунизма вестниците имаха наръч заглавия, обикновено без глаголи, които ползваха ежедневно и ставаха за всякакви текстове: „Отлични резултати“, „Плодотворно сътрудничество“, „Младежко дръзновение“, „Верни на Партията“.

„Европа има нужда от промяна“ е в тефтера с дежурните заглавия днес.

Пък и за промяна да бръщолеви човек, който е в ръководството на Европа в момента, довело я до най-сериозната демографска катастрофа с мюсюлмани-мигранти, е странно. Не го четох.
Нататък - дъъълго разследване за контрабандата на цигари, в което нищо ново не намерих, прелистих го и продължих.
Ще сработи ли Парижкото споразумение за климатичните промени, се пита там. Няколко страници, подир които се заключава, че май не. На мен темата не ми е интересна. Не съм чул от познатите ми някой живо да се интересува от климатичните промени и каканижещите се в тяхна чест едно след друго бюрократични сгляди тук-таме по света.
После - няколко страници за дроновете -

що е дрон, за какво служи, как лети, колко полезен може да е.

Някой да не знае?

Всъщност, има само един интересен текст - сравнителен анализ между настоящето и тежненията на Гео Милев някога. Две несравними неща, но факт - човекът успял да ги насложи. Даже не повярвах като видях кой го е писал, та се зверих няколко пъти. Георги Коритаров! Препрочетох го отново, за да се уверя, че случайно не съм пропуснал как Гео Милев е обрисуван като жалък комунист. Не е! Даже го нарича демократ, загинал в терора. Дори не е против „Септември“ да се изучава днес! Направо невероятно. Георги и Алберт са писали един вид в тандем. И са задминали себе си.
Но може ли само с един - единствен текст върху три страници да накараш някой да си купи списание за 8 лева...

*Заглавието е на редакцията, статус от Фейсбук