Бургазлия стана милионер на фондовата борса, загуби цяло състояние, но отново мечтае. Вижте невероятната му история!

Автор: Флагман.бг

Да нямаш шеф, да работиш когато си искаш и колкото си искаш, и да управляваш активи за милиони – това е мечтата на мнозина. И докато за някои е мечта, за други като бургазлията Стамо Димитров е начин на живот. Вълнуващата му история, достойна за бестселър или касов холивудски филм разказа сайтът svilengrad24.infо (ВИЖ ТУК).

Стамо от няколко години е свил своето семейно гнездо в Свиленград. В спокойния южен град той живее заедно със съпругата си Десислава и трите си деца – 4-годишния Божидар и близнаците Виктория и Александър. Издържа семейството си като брокер на капиталовия пазар и смело може да се каже, че участва активно в икономическия и финансов живот на страната. Избягва да говори за парите, които печели, но твърди, че ако иска може и да не работи.

Стамо е роден през 1979 година в Бургас. Той е крайно необичайно хлапе. Още от ученическите си години започва да следи иконочмическите процеси в държавата. Сътворява чудото – като същински вундеркинд още на 18 години прави своя прощъпалник на капиталовите пазари.

„Имах сериозен интерес към акциите и облигациите. Събрах боновите книжи, книжките на майка ми, баща ми, на двете баби и дядовци. Получи се един сериозен портфейл. С него купих и първите си акции. Това бяха акции на Лукойл Нефтохим - по учебник няма рафинерия, която да работи на загуба“, разказва Стамо Димитров. Ходовете му доказват колко предприемчив е бил още от най-ранна възраст. И действително –

цената на акциите, които 18-годишният тогава бургазлия купува расте главоломно.

В един момент Стамо вижда, че започва да печели изключително сериозно, но не реагира първосигнално – не започва да живее живот, за който не е готов. Заделя нещо за себе си, но инвестира огромната част от спестяванията си в нови и нови акции.

"Просто нещата потръгнаха. Периодът 2003-2007 г. беше добър период за фондовата борса. Тогава се правеха и най-добрите печалби. Имаше си причини – приемането ни в НАТО през 2004 г., приемането ни в ЕС през 2007 г.. Много чужди мениджъри решиха, че ще дойдат в България, ще инвестират по няколко стотин милиона и ще изкарат бърза печалба. Е, някои успяха, други – не. Но тогава се наляха много пари. В рамките само на една година се правеха по 100-200% доходност. Именно тогава успях да натрупам по-сериозен капитал, за да може през 2007 година да реша, че няма да работя. Имало е случай, когато инвестирам 8 хил. в едно предприятие – Енергоремонт Холдинг. Само след 3 години парите бяха станали 420 хил. Нещо, което много малко хора го вярват, но тези, с които се срещам и си спомняме за тези хубави времена, знаят че беше така.“, допълва Стамо Димитров.

Тогава той решава, че е готов да стъпи и на международните пазари. Започва много добре – проучва внимателно компаниите, доказвайки, че определено има усет. Натрупва сериозна печалба, но само вирутална. В онзи момент настъпва кризата...

През август 2008 г. за няколко часа губи милиони.

Все пак успява да спести част от парите си и получава най-тежкия урок в живота си. Но за добро, както днес мисли. Според него човек трябва да вярва, че нещата ще се оправят. Защото няма вечен спад и вечен връх. И да не се отказва, ако вярва в това, което прави.  „Бил съм милионер и пак ще бъде“, категоричен е той.

Стамо Димитров става по-умерен, променя политиката си на работа и се ориентира към друг тим акции – тези, които раздава дивидент. Крачка по крачка бургазлията започва да постига своята мечта. Днес е възстановил огромната част от спестяванията, загубени през 2008 година. Твърди, че ако иска може и да не работи. Посветил се е на семейството си – той е мъж и баща за пример.

Следи внимателно и случващото се на капиталовите пазари. По 7-8 часа на ден анализира отчетите на компаниите от своя портфейл, следи и за нови перспективни, където може да насочи част от средствата си. Още от сега се готви да даде най-доброто възпитание и образование за децата си.