Страх да не бъде отровен Волен Сидеров? Не сме коментирали такова нещо, той каза, че стачкува!

Автор: Лъчезар Лисицов, снимка: btvnovinite.bg


Явор Нотев е адвокат на лидера на „Атака” Волен Сидеров, който вчера заедно със съратника си Десислав Чуколов бе вкаран в следствения арест от прокуратурата. Нотев обяви, че Сидеров спрял да яде и да пие в знак на протест срещу действията на държавното обвинение. През нощта след спешно заседание на Софийския градски съд обаче лидерът на „Атака” и Чуколов бяха пуснати на свобода. Потърсихме техния адвокат за коментар на стачката.

- Г-н Нотев, вчера казахте, че Волен Сидеров започва гладна и жадна стачка заради действията на прокуратурата срещу него. Стачката продължава ли още?

- Значи, той е извън ареста. Въпросът е, че се предприеха незаконни действия по отношение на него. Съдът постанови освобождаването му и такава стачка става безпредметна. Най-вероятно той се е нахранил и е утолил жаждата си вече.

- А вярно ли е, че всъщност реалната причина за протеста му е, че той има страх да не бъде отровен?

- Аз не мога да коментирам нищо повече от това, което всички чухме и това, което той заяви. А той заяви, че предприема действията като протест, а не като грижа за собствената си сигурност.

- Не сте чул за такава теза?

- Не съм коментирал с него подобно нещо. Не е изключена и такава грижа, но тя може да се положи в друг формат и на други нива – примерно да се проверява храната, да се внасят пакетирани продукти и т.н.

- Възможно е да се внася храна отвън?

- Да, да. Режимът в следствения арест позволява да се разполага със средства, срещу които по заявка на лицата, които са задържани в ареста, самите служители от охраната пазаруват от близките магазини и предоставят тези хранителни продукти, като приспадат цената от сметката.

- В случая с Десислав Чуколов и Волен Сидеров имаше ли такова нещо?

- Не, защото при условията на гладна стачка не са пазарували за тях.

- Чуколов и той ли беше в стачка?

- И двамата, да – никой от тях не се е хранил и не е пил, слава Богу за кратък период, защото обратното означаваше да увредят здравето си. Аз всъщност бях един от противниците на това тяхно решение, тъй като не знаехме колко ще продължи престоят им там. Намирах за прекалено драстично и рисково вземането на мерки, които пряко могат да касаят здравето на човека. Независимо от всичко това са щети, които по-трудно се възстановяват впоследствие.

- Те може би са знаели, че съдът ще вземе бързо такова решение.

- Уверявам ви, че не са знаели – нито аз, нито те можеха да знаят. Въпрос на преценка на съда е, няма как да знаем какво ще каже съдът.