Соцдалавери: Как се върти заведение в Слънчев бряг през 80-те

Източник: socbg.com

Винаги, когато съм влизал в тези заведения, съм изпитвал тягостното чувство на човек, попаднал в непозната среда, сред която тънката усмивка на човека зад бар-плота или привидната сдържаност на сервитьорите се опитват да ти внушат мисълта, че те са нещо повече от теб и че твоето самочувствие не струва за тях и пукната пара, съобщава socbg.com. Впрочем достатъчно е само да покажеш, че за теб парите са нищо, и това отношение моментално се изменя.

Той — барманът Ангел Иванов Георгиев е роден през 1946 г. в гр. Пловдив. Образование — средно. Женен. От 1971 г. започва работа в комплекс „Слънчев бряг“ като сервитьор. От 1973 г. е барман, а от март 1981 г. до деня на задържането му през септември 1984 г. в продължение на три години и половина е несменяем барман на бар „Бургас“ в комплекс „Слънчев бряг“. На снимките, намерени при обиска в заведението му, е усмихнат, с бутилка в ръка сред също така усмихнати приятели…

Що за личност е барманът?

Със собствен двустаен апартамент в гр. Пловдив, който дава под наем. Парите му се внасят в книжка. В Бургас семейството му е наело друг апартамент. Наскоро си е купил нов автомобил мерцедес! През 1983 година започнал строеж на вила в с. Порой, Бургаски окръг, която според заключението на експертизата само в груб строеж е поела разходи за 5561 лв. Четири години подред Ангел Георгиев всяка година ходи на екскурзии във ФРГ, където престоява по около месец. Като оставим настрана доброто обзавеждане, бихме споменали само, че той притежава собствена радиоуредба, която ползува в бара, и други два скъпи радиокасетофона с тонколо- ни. Бихме добавили и това, че незаконно е изразходвал около 3500 лв. за купуване на западногермански марки.

Назначената по време на следствието социално-икономическа експертиза дава заключение, че само за периода от 1.1.1983 г. до 30.09.1984 година, т. е. за година и осем месеца, разходите надвишават с 10386 лв. законните му приходи.
Получените суми в извлеченията за трудовите му възнаграждения варират: 111 лв., 127лв., 176 лв., 210 лв….и в редки случаи — по-високо. Как тогава ще се обяснят източниците на много по-големите му разходи?

Отново се налага да надникнем в бара.

„…Внасяхме напитки в бара отвън. Пренасяхме ги в чанта с леката ми кола понякога сутрин, през деня или надвечер, преди започването на работа. Стремях се да не ни виждат, но всичко беше на риск…“

Започва сам. Шишетата с напитки обаче са маркирани с щемпела на „Балкантурист“. Ангел купува водка или коняк на редовни цени, налива ги в празните бутилки и след това ги продава с надценката на бара. „Така си покривах разходите“ — ще каже той по-късно пред съда. Но кой е казал, че „приятели и близки“ могат да пият в бара, който е обществено заведение, без да плащат?
Всички знаем защо е дебел вратът на вълка. И Ангел го знае. Затова започнал сам. Но постепенно разбира, че печалбата може да бъде много по-голяма, пък и рискът да те издадат колегите — по-малък, ако привлече някой от тях, ако станат „комбина“. „Комбина“, в която той пак ще си остане „вълк“, защото ще бъде ръководителят, нали е шеф на заведението!

Из показанията на подсъдимия Брайчо Велев:

„Ангел ми казваше, че той е човекът, който трябва да мисли, а от мен иска само да работя. Не виждах и не знаех какво маркира на машината сутрин, когато барът беше затворен…“

Какъвто е в службата, такъв е и в семейството. Ето какво разказва съпругата му:

„За финансовите въпроси съпругът ми не искаше да му се меся и да се интересувам. Още в началото на брака ми заяви, че тези въпроси мене не ме засягат. Вкъщи имаше желязна касичка, в която се съхраняваха документи — до нея аз нямах допир… Затова не знам с какви пари и за колко купи колата, на която аз най-малко от когото и да било съм се возила. Не знам и как е купил дизеловия двигател за мерцедеса — на него не му плащат във валута! Съпругът ми не иска никой да му се бърка в работите. Работеше на „Слънчев бряг“, рядко се прибираше в Бургас и малко се интересуваше от семейството. Не е ставало въпрос с какви пари ще строи вилата. Никога не знаех с какви суми излиза зад граница, какво е изхарчил и с какво се прибира. Просто така ме беше научил — да не се интересувам от неговите работи…“

Но ако не с жена си, Ангел трябва да сподели трудностите в „работата“ си с някой друг, когото най-вече да използува в бизнеса.

Съдружникът

Това е единият oт сервитьорите — Брайчо Панайотов Велев, 23-годишен, със средно образование, неженен. Нищо, че е сервитьор и има строго определени, други задължения, Ангел започва да го вика зад бар-плота и да му възлага да налива сам напитки. Постепенно го въвлича в „играта“. А за да мълчи, му запушва устата с великодушно подхвърлени банкноти от „припечеленото“ чрез „излишъка“.



Из показанията на Брайчо Велев:

„Каза ми, че ще му бъда помощник и ще работя и зад бар-плота, ще разливам напитки и ще ги продавам дори в негово отсъствие. В края на всеки месец Ангел ми даваше по 200 лв. затова, че му помагам и на бара. През лятото на 1982 г. ми даде 600 лв. В края на юни 1983 г. извади на мое име спестовна книжка, в която беше внесъл 1000 лв. Това беше моят дял. През юли 1983 г. ми брои пак 1000 лв. На следващия месец получих радиокасетофон „ВИНИХ“ — бил го купил от ФРГ, каза ми, че струвал 600 лв. До края на лятото на малки суми ми даде още 400 лв“

Очевидно е, че доста повече е оставало за бармана от присвоеното, за да брои такива суми на помощника си, да бъде за него великодушен благодетел. Нещо повече, Велев е бил назначен за сервитьор само за летните месеци и без да има заповед, „помагал“ на бармана и през зимата. Фигурата на „помощник-бармана“ в бара през зимата естествено е била пред очите на цялото ръководство на „Балкантурист“ — „Слънчев бряг“, пред очите на всички видове контролни органи.
Никой от тях не се е запитал обаче, кой заплаща възнаграждението на този постоянен „помощник“ за полагания от него труд.

Действие първо

Два пъти седмично съдружниците внасят в бара купени отвън по 12 бутилки водка, 4—5 бутилки коняк, 2 бутилки уиски и др. Отначало ги купуват двамата — от различни магазини. Впоследствие Ангел Георгиев напълно се доверява на Брайчо Велев, връчва му парите и го оставя сам да пазарува. Естествено никой няма и наум да ги контролира.

Брайчо Велев: „Не купувахме по много бутилки от един магазин, за да не бие на очи. Внасяхме по 24 бутилки водка на седмица или по 96 бутилки на месец. За целия сезон (т.е. за 4 месеца) сме внесли само от водка 384 бутилки. По-малко сме купували други напитки. Внасяхме ги през служебния вход предимно вечер. Разликата в цената на водката например беше 5,50 лв.“

Деликатното на тази работа е не внасянето на бутилките, а верният усет към клиента, на кого какво да „пробутат“.

Ангел Георгиев: „Не позволявах на Брайко да смесва напитките. Понякога продавах полска водка за водка „Смирнов“, но внимавах, защото не на всеки клиент, когото не познаваме, можеше да му даваме една водка за друга.“

Ангел Георгиев не се задоволява само с това. Той включва в играта и

касовия апарат или действие второ

Всеки сервитьор маркира поръчките на касовия апарат самостоятелно, като отбелязва свой ключов номер на лентата. По този начин може да се прецени кой от сервитьорите каква сума трябва да отчете на бармана. Вътре в апарата е поставена и контролна лента, на която всички цифри се дублират. Само барманът има право да извади контролната лента и чрез нея да контролира дали сервитьорите му се отчитат точно. Барманът от своя страна е длъжен да се отчита всекидневно в касата на предприятието, като представя контролните ленти. Дали е било така?

След като взимал от сервитьорите отчетената от тях сума, Ангел Георгиев сядал зад касовия апарат и започвал „да си чука разни цифрички“. Предварително унищожавал контролната лента, нулирал апарата и наново маркирал своеволни поръчки с измислени от него цени, но значително в по-нисък размер. И така всекидневно действителната сума за отчитане намалявала своя размер благодарение на бармана. Никой от предприятието не изисквал да се спазва задължението за съхраняване на контролните ленти и за всекидневното им отчитане. Сервитьорът Брайчо Велев бил единственият посветен. Но той имал интерес да мълчи.

Равносметката

Според заключението на съдебносчетоводната експертиза в резултат на посочените машинации само за година и девет месеца двамата съдружници присвоили 28 771 обществени средства. От тази сума Брайчо Велев получава малко повече от 3 хиляди лева. Лъвският пай остава за бармана.

Допълнение към допълнителните доходи

Лято е. „Слънчев бряг“ гьмжи от чужденци. Удобен повод за допълнителни доходи. За две лета Ангел Георгиев успява да купи незаконно чуждестранна валута за 4676 лв., а Брайчо Велев — за 1165 лв.
Тази история би се оказала пълна, ако не става дума за Другия член от малката сплотена група на бармана – жената с червеникавите коси и загадъчната усмивка на красавица.

Примамката

Тя се появява от София. Един ден просто пристига в курортния комплекс и сяда лениво пред бар-плота. Отдавна не е работила. Преди месеци подала в някаква софийска кооперация молба, но за работа ли е такава жена?

Димитра Михайлова Димитрова — примамката:

„Още при първото ми пристигане в началото на април 1984 г. в бар  „Бургас“ се договорихме с Ангел, че в бара ще установявам връзка със западногермански туристи и от тях  ще се снабдявам с валута. Щеше да ми заплаща не повече от лев за западногерманска марка. Стана ми ясно, че ако не се съглася с неговото  условие, нямаше да ми позволи да стоя в бара.“

Тя престоява не само в бара. Със съдействието на бармана и на управи теля на хотел „Бургас“ се настанява в хотела. Справката от ТК  „Балкантурист“ — „Слънчев бряг“, посочи, че Димитра Димитрова само за 3 месеца и половина е нощувала  67 пъти в хотела и за това е заплатила 1004 лв. Припомняме на не дотам съсредоточения читател, че същото това лице не е работило никъде.
Димитра Димитрова: „Ангел и управителят на хотела Стефан Байчев ми уреждаха стаята в хотела. Целта на пребиваването ми беше да търся запознанства със западногермаиски туристи, за да мога да си намеря кандидат за женитба. Аз съм разведена и вече на възраст, затова считах, че трябва да си намеря подходящ партньор, западногерманец, за да се оженя. Ето защо всяка вечер отсядах в бара и общувах със западногермански туристи. Някои ме черпеха, а с други създавах по-близки отношения и те ми подаряваха марки.“

„Подходящ партньор“, и то непременно западногерманец! „Високоблагородната“ цел е съпроводена с придобиване по незаконен начин на валута в размер на 1352 лв. Дали това е била наистина целта на „кандидатката за женитба“?

По време на следствието ще се установи, че твърдо определеният курс към западногерманците е бил нарушаван. В дома й ще бъде намерен комбиниран радиокасетофон-телевизор, за който тя ще каже, че е подарък за рождения ден от неин приятел, Мохамед — арабин, живеещ в Швейцария. Същото лице й било оставило „между другото“ и радиокасетофон „Томпсън“, а друг приятел на име Дитер, за когото също щяла да се жени, й подарява фотоапарат „Кодак“ и валута.

И така „примамката“ изпълнява стриктно своята роля, режисирана умело от Ангел Георгиев. Дори не се крие.



Г. Паунчев — сервитьор в бара: „Редовна клиентка на бара беше Димитрина (Дида) от София. Всяка вечер си търсеше клиентела. Само западногерманци. Заяви още в началото, че нямала намерение да се хваща на работа като сервитьорка за 100 лв., а щяла да уреди с управителя да я води на работа. Спеше в хотела сама в стая. Говори немски много добре. В бара избираше само западногермански туристи и след като бяха достатъчно пийнали, ги отвеждаше в стаята си в хотела. Понякога прекарваше вечерта с един германец, а понякога е имало случаи да бъде и с трима. Чух я веднъж да разговаря с един за пари, като твърдо му заяви, че таксата е 100 западногермански марки.“

Епилог

Групата на бармана този път се събира пред съда. „Дълбоко съжалявам, срам ме е, че се компрометирах по този начин“ — ще каже екебарманът, но на нас ще ни се стори, че виждаме отново доволната му усмивка.

Съдът отсъжда наказание 15 години лишаване от свобода и конфискация на половината от вилата, както и на мерцедеса на Ангел Георгиев; 5 години лишаване от свобода за Брайчо Велев и 1 година и 6 месеца — както и глоба от 1000 лв. и задължително заселване — за Димитра Димитрова.

Но епилогът на тази история не би имал стойност, ако не си отговорим защо се случи всичко това, какви са условията, които породиха тези престъпления. Защото бар „Бургас“ не е затворен, а и всички други барове продължават да приемат всяка вечер клиенти.

Експертизата установява, че контролните ленти не са се съхранявали, че барманът не се е отчитал всекидневно и не е представял на контролното бюро акта за реализация, че бюрото почти не е проверявало дали сервитьорите се отчитат всекидневно, че барманът е унищожил контролните ленти за 1983 г. и 1984 г. За съжаление едва по време на следствието експертизата констатира тези нарушения. През цялото време сервитьорът Брайчо Велев работи и като барман, без да има заповед, но никой от ръководството „не забелязва“ това. Примирение, търпимост, равнодушие — не само това, дълго време е било проявявано ненаказуемо съучастие в дейността на тримата. Управителят на хотела си спомня, че веднъж една от камериерките му казала, че е видяла Димитра Димитрова с някакъв чужденец в стаята й, но въпреки това той продължил своето мълчаливо съдействие.

Ангел Георгиев изготвя на машината фалшиви ленти, като изчуква ключовия номер само на един сервитьор, въпреки че в бара работят двама — и това всеки ден, но никой в счетоводството не поглежда, за да види това, което поне е видимо! А това са всъщност съставомерни престъпления по чл.219 от Наказателния кодекс.

Ангел Георгиев: „Касиерката не се интересуваше от контролната лента, за да проверява по нея реализирания оборот, а направо заверяваше вносната бележка. От счетоводството не изискваха винаги да представяме контролните ленти. Унищожавах лентите, които ми оставаха, въпреки заповедта да се пазят. Поради това, че от контролно бюро не се държеше за контролните ленти, при преработката им аз маркирах само на кода на единия сервитьор.“

Счетоводителката М. Димова си спомня, че дори когато Ангел Георгиев излизал в отпуск, пак Брайчо носел отчетите, но това не правело на никого впечатление. „През лятото сме много ангажирани в работа и нямаме възможност да проверяваме.“ Но нали контролът също е работа, и то много важна!

На касиерката М. Савова й прави впечатление, че за разлика от другите барове този бар отчитал малък оборот. Но никой не се запитал защо е така, въпреки че всички са знаели колко натоварен е този бар.
Иван Дойчев — специалист по финансовоотчетна дейност:

„Ръководител съм на контролно бюро. Счетоводителката не е изпълнявала инструкцията за контролните ленти. Основна моя работа е било постоянно да напомням за това, всички могат да го потвърдят.“

Иска ни се да изразим дълбоко съмнение в ефекта от едно голо напомняне.

Нашето общество порицава престъпленията и закононарушенията, но то не може да бъде безучастно и към онези, които явно или мълчаливо създават условията за тяхното пораждане.

Препечатано от сп. „Общество и право“, 1986 г.

Автор: Петър Райков

Оригинално заглавие: Нощни усмивки в бар „Бургас“