Спомени от соца: ДС по следите на Карлос Чакала

Източник: socbg.com

Илич Рамирес Санчес, известен още като Карлос Чакала, е емблема на световния тероризъм през ХХ в. Той бе заловен през 1994 г. при операция на френските специални части в Судан. Сега излежава доживотна присъда във френски затвор. Търсеният от Интерпол, ЦРУ и МОСАД бомбаджия намирал тиха и спокойна почивка в София. Това не ставало без помощта на българските спецслужби. Второ главно управление на Държавна сигурност /контраразузнаването/ имало грижата за безпроблемното пребиваване на терориста у нас. Началникът на българските спецслужби генерал Григор Шопов бил наясно с личността на Чакала, защото досието на терориста вече години наред се трупало по информации на КГБ, ЩАЗИ и другите спецслужби от соцлагера.
През 1984 г. заради зачестилите визити на Карлос и негови сподвижници в България Държавна сигурност открива групово дело за оперативна разработка (ГДОР), което нарича „Рисове“. В тази папка Чакала фигурира под кодовото название Рис-1.
Цяла армия от агенти, сътрудници и доверени лица на Държавна сигурност е следила Карлос Чакала по време на престоите му в хотел „Витоша – Ню Отани“ в София в края на 70-те и средата на 80-те години на ХХ в. Световноизвестният терорист е знаел, че службите на комунистическа България го държат под око, но едва ли е предполагал, че всички – от масажистката през пиколото и продавачката в Корекома до жената, която му сервира кафето сутрин, са писали донесения за него. От ДС му разрешават да се движи с оръжие в България, да престоява в страната колкото си иска, но да не създава ядове на българските служби.  Карлос минава многократно през България, докато снове между своите главни поръчители и спонсори в Триполи и Дамаск. Обикновено пристигал у нас с арабски дипломатически паспорт и винаги отсядал в т.нар. Японски хотел. За кратко време хотелът станал любимото му място в София. Оттук той отскачал много често до арабските столици, до Берлин, Будапеща и Прага, пътувайки с българската авиокомпания “Балкан”.

Първото му документирано посещение е от септември 1979 г., когато отсяда в стая 227 като иракски гражданин с йеменски документи. С него е и вярната му сподвижница и съпруга Магдалена Коп, която се представя за родена в Намибия гражданка на Йемен с паспорт, издаден в Багдад. Цялата тази комбинация няма как да не възбуди вниманието на службите и те веднага пускат агентите си да душат около новите прелюбопитни гости на хотела.
Следващата регистрирана визита на Карлос у нас е на 24 декември 1979 г. Освен жена си този път Чакала води със себе си и боен другар. Тримата остават у нас за Коледа и посрещат новата 1980 г. в ресторант “Панорама”. Като хора с ултралеви убеждения те, разбира се, не празнуват Бъдни вечер, а отиват в казиното на хотела, където откарват до 4 ч сутринта. Карлос този път е настанен в стая 216 и според доклада на агент Цветков „ще остане няколко дни, докато пристигне някакъв телекс, след което ще замине за Дамаск“.
„В разговора стана дума за залавянето на немски терористи в България. (Става дума за залавянето на членове на германската група “Баадер-Майнхоф” в Слънчев бряг през 1978 г. – бел. ред.) Той изрази несъгласие с българските власти и каза, че българите също имат терористи в Западна Европа. Посочи убийството на говорителя по радио „Лондон“ Георги Марков. Каза на шега, че има нужда от такива чадъри, с каквото е било извършено покушението“, пише Цветков. На агента веднага му прави впечатление (и той го споделя с водещия си офицер), че Карлос говори свободно за терористични акции, като загадъчно намеква, че това е неговият бизнес.
Преди Нова година Чакала кани двама българи от управата на хотелския комплекс на куртоазна вечеря в ресторант „Панорама“. Години по-късно, когато българските служби започват да затягат контрола около Карлос, в същия ресторант заради него ще бъдат монтирани и микрофони.
Нощта на 30 срещу 31 декември 1980 г. Илич Рамирес Санчес определено има късмет. Той играе в казиното и печели доста заедно със съпругата си Магдалена Коп, която в документите на ДС фигурира с псевдонима Рис-2. Сред другарите си от терористичната организация „Световна революция“ обаче е позната като Лили.
На другата вечер Карлос и групата на рисовете посрещат новата година в ресторант „Панорама“. Агент Цветков отново е на линия и докладва: „След полунощ го поздравих и му пожелах успехи в бизнеса, дълъг живот и здраве. Той благодари и каза, че в най-скоро време ще се чуе за делата му и Тодор Живков лично ще го награди, а мен ще назначи за офицер за свръзка. Направих се, че не съм го разбрал добре.“
Заедно с новата година обаче в Японския хотел пристига и очакваният телекс и на 2 януари в 10 ч сутринта Карлос и групата му излитат за Берлин вместо за Дамаск.
Всички сведения за посещенията на Карлос Чакала в България ще бъдат събрани на едно място едва 4 години по-късно, когато във ВГУ е открито груповото дело за оперативна разработка (ГДОР) „Рисове“. Мотивът е в съмненията на службите за сигурност, че зачестилите визити на Илич Рамирес Санчес у нас имат за цел откриването на база на терористичната организация „Световна революция“ в България.
В българското досие на Чакала има сведения от агент Соня, която е жената, сервирала сутрешното кафе на Карлос, както и от доверено лице Донка – продавачка във валутния магазин на хотела. Също и от агент Гошо, който пък слухтял около рецепцията кой с кого влиза и излиза.
Най-интересният период от следенето на Чакала в България започва през 1984 г.
Както обикновено и този път терористът е отседнал в Японския хотел в София. Ръководството на ВГУ – комунистическото контраразузнаване, вече е разпоредило в стая 1805 да бъдат приложени т.нар. мероприятия „Родопи“ и МРК, а също и в стая 1806, в която е отседнал арабски гражданин, пристигнал заедно с Карлос. Предвидени са и други мероприятия от арсенала на ДС. Преведени от специфичния език на службите, всички тези дейности дават да се разбере, че Чакала е трябвало да бъде следен, подслушван, записван, филмиран, а багажът и личните му вещи – претърсвани и фотографирани. Така в обективите на тайните служби попада и съратникът на Карлос, настанен в съседната стая. Той е със сирийски паспорт на името Мустафа Шейхо, но истинската му фамилия е Амар, а палестинските терористи го познават под псевдонима Тарек. Държавна сигурност бързо открива кой е приятелят на Карлос и му дава нов псевдоним – Рис-9. Роденият в Южен Ливан мъж завежда терористичните операции в шийтската радикална групировка „Хизбула“. Само няколко месеца преди да се появи у нас, хората му са взривили базата на американските морски пехотинци в Бейрут, убивайки повече от 200 души.
Без съмнение приятелят на Карлос е определен като особено опасен тип, който не трябва да бъде изпускан от очи. Затова при всяко негово излизане от хотела е следен.


Обичал да отсяда в Японския хотел при визитите си у нас

Интересен моментот пребиваването на опасния терорист у нас е, когато предприема разходка из центъра на София и случайно се запознава с две млади другарки – много засукани, но абсолютно неизвестни за службите. Кани ги на обяд в „Златното пиле“. След като хапват в известния по онова време ресторант на ул. „Граф Игнатиев“. Шейхо и едно от двете момичета поемат надолу към пл. „Славейков“. Младата „другарка“ отвежда съратника на Карлос Чакала до един вход на ул. „Раковски“, без въобще да предполага, че след тях върви цял взвод цивилни преследвачи със скрити камери и фотоапарати. Двамата се усамотяват за около 40 минути на партера. Оттази мила среща в документите на ДС е останала само една снимка, на която се вижда въпросната „другарка“ заедно с човека на Карлос. Тя наистина изглежда много добре, видимо е на около 20-25 и вероятно днес е жива и здрава. Затова, макар в справките тя да е останала анонимна, от комисията по досиетата не разрешават тази фотография, на която тя се вижда много добре, да бъде публикувана.
Докато Мустафа Шейхо забърсва красиви момичета из София, в Държавна сигурност започват да се съмняват дали самият Илич Рамирес Санчес не е хомосексуалист. Контраразузнаването тръгва по тази следа от записан с микрофони разговор на Карлос и Мустафа Шейхо в един столичен ресторант. Това се случва в деня преди случайната среща на Шейхо с момичетата от “Златното пиле”. Карлос и неговият сподвижник са изведени на обяд в ресторант „Воденичарски механи“ от техен български познат, който, разбира се, е агент на ДС. По време на обяда се разискват различни въпроси, след което агентът пише и доклад за какво е говорено. „В Букурещ групата на Карлос разполага с две къщи, едната от които се намира до военна база. Те поддържат добри отношения с войниците… Шейхо каза, че Карлос обича младежите, а не жените, на което Карлос каза, че е глупаво да дойде до България, за да намери момчета, тъй като и в Багдад може да ги намери…“, разказва агентът в сведението си за обяда на 19 март 1984 г.
След което в сводките на ВГУ пише: “Не сме получавали данни, че Рис-1 създава контакти с жени на интимна основа, което ни дава основание да предполагаме, че е възможно да е хомосексуалист. Досега обаче не сме получили данни, включително и от братските органи за сигурност за хомосексуални наклонности на Рис-1″.


Една от малкото снимки на известния терорист

Факт е, че докато следят всяка крачка на Карлос в хотел „Витоша-Ню Отани“, агентите на ДС нито веднъж не го засичат дори и в бегъл опит за флирт. За контакт с някое от момичетата, предлагащи по-специфични услуги в контингента на Японския хотел, и дума не може да става. Когато не пътува с първата си съпруга Магдалена Коп, Илич прекарва времето си в стаята, а нощите му минават в казиното на хотела. Всичките му разговори и срещи от фоайетата и ресторантите на Японския са с мъже. Веднъж Карлос е засечен в компанията на двама младежи, дори им помага да влязат в казиното, като дава на единия 5 долара. По-късно обаче, когато същите момчета тръгват с него към стаята му, той се обажда на охраната. По негово настояване нощният директор на хотела се свързва с дежурния в районното управление и двамата младежи са арестувани. Карлос твърди, че му е писнало да му досаждат за смяна на валута.
ДС така и не открива нищо по-интересно за сексуалните наклонности на Карлос, а по време на разговора във „Воденичарски механи“ вероятно той се е шегувал.
Службите проверяват регистрацията на всеки, доближил се до Карлос. Повечето от снимките, приложени към досието на Карлос, са правени през 1984 г. Голяма част от тях са от претърсване на вещите и багажа му в стая 1805, в която е отседнал по време на мартенското си посещение, когато с него е топтерористът от „Хизбула“. Докладът завършва със сведения около отпътуването на Карлос от България.
„Съдържанието на куфарите бе установено на рентген – виждат се електронни апаратури, от които към цилиндрични тела водят кабели, прикрепени с клеми. Мнението на проверяващите бе, че това са взривни устройства. Куфарите бяха със сейфови ключалки и не бяха отворени. В ръчния багаж – три дипломатически куфарчета и една дамска чанта, бе установено подобно съдържание. Уведомихме за това съветските другари.“
Това е част от тревожна телеграма на служител на Второ главно управление (ВГУ) на ДС от аерогара София на 25 май 1986 г. Карлос Чакала, най-издирваният терорист в света, току-що се е качил на самолет на БГА „Балкан“ – любимата му авиокомпания, с пет куфара бомби. С него пътуват съпругата му Магдалена Коп и още един член на терористичната организация „Световна революция“. И тримата са с фалшиви имена и дипломатически паспорти.
Само два дена по-рано те са пристигнали в България с полет от сирийската столица Дамаск. Макар тогава да се легитимират като иракски дипломатически представители, спецслужителите на летището веднага разбират с кого точно си имат работа. От рапорт на началника на ГКПП става ясно, че групата е с изтекли български визи. След кратък спор Карлос прави скандал, че граничарите ги бавят, а жена му е бременна в шестия месец. „След като заплатиха визите, бяха допуснати в страната. Багажът не бе проверен. Настанени са в хотел „Витоша“, пише офицерът.


Делото „Рисове“ е приключено през 1989 г., защото Карлос Чакала прекратява визитите си у нас. Грижата за него вече паднала върху западните им колеги

Така Чакала и хората му влизат в България за последен път на 23 май 1986 г., а след като куфарите им тогава не са проверени, остава загадка откъде са взривните устройства. Дали терористите са се сдобили с тях някъде у нас, или са ги донесли от Сирия.
„Той е голям човек, контрабандист на оръжие. Търгува с „Кинтекс“ и при всяко идване в България носи в куфарите си пистолети за мостри.“ Това пише за Карлос в донесение до ВГУ агент Бедрос, който се е срещал с терориста по време на този негов двудневен престой в София. Агентът не знае истинската самоличност на Чакала и дори не предполага с какво може да се занимава. Запознали са се в казиното на Японския хотел. Двамата имат и общи познати, но все хора, срещнати около рулетката. Такъв е и арабинът Мунзер Рахал. Точно той лансира пред агент Бедрос версията, че Чакала работи с българската държавна оръжейна компания “Кинтекс”.
Последната визита на Карлос у нас е свързана с една странна случка в казиното на Японския хотел. Любимото място на Карлос, където е прекарал толкова много нощи и се е чувствал сигурно и уютно още от 70-те години, когато започва да идва в София, сега за първи път ще се окаже опасно за него. Това разбираме от сведение на агент Пет, писано месец след като събитията вече са се случили.
Става дума за вечерта на 23 май 1986 г., когато малко след като се е настанил в хотел „Витоша“, Карлос по стар навик отива в казиното. Петнайсет минути преди полунощ Илич Рамирес Санчес се появява на входа на игралната зала в елегантен вечерен костюм и фишу, готов за поредната безсънна нощ около рулетката и масите със зелено сукно. Влиза като човек, който се чувства у дома си, но някак си ненадейно се обръща и си тръгва, след като вижда двама души.
Макар всичко да се случва за не повече от минута, зоркият поглед на агент Пет е “запеленговал” кои са хората, стреснали терорист номер едно на света – Даниел Варсано и Ицхак Коен, израелски граждани, отседнали в хотела, уточнява агентът. И допълва, че за първи път двамата са се появили в казиното, когато и Карлос е регистриран в хотела. Хората от ДС са убедени, че става дума за представители на Мосад – израелските разузнавателни служби, които от извество време се опитват да влязат в следите на Чакала заради сътрудничеството му с най-опасните палестински организации и вражеските режими в Триполи и Дамаск.
Агент Пет разсъждава, че много хора от персонала на хотела знаят кой е Карлос и с какво се занимава заради изказванията на предишния шеф на казиното, както и на друг бивш служител. Като не пропуска да натопи двама от старите си колеги, въпросният агент пише и за друг българин, близък до Карлос.
В японския хотел в квартал “Лозенец” Чакала се държи свойски с персонала. Познават го всички – от пиколото до шефовете на ресторантите и баровете. Особено добре терористът се чувствал на територията на казиното. Макар че абсолютно било забранено край рулетката да се влиза с оръжие, Карлос всяка вечер си пиел уискито там, запасан с два пищова. Шефът на казиното Димитър Георгиев често сядал на масата на бомбаджията. Карлос почти винаги е в компанията на Димитър /Митко/ Индиеца – барман и крупие, който знаещ много чужди езици и изпълняващ всяка негова поръчка. По време на пребиваването си в София Чакала е в рацвета на силите си – елегантен, усмихнат и раздаващ бакшиши наляво и надясно. Пиел само скоч уиски, но никой в България не го е виждал никога пиян. През времето, когато е у нас отскача често и до казината във Варна и Златни пясъци. Там неизменно е придружаван от Митко Индианеца, който несъмнено докладвал всичко на ДС. Илич Рамирес обичал да обядва и вечеря в компанията на хора от персонала на българските хотели, в които отсядал. За това свидетелстват техните подробни доклади след това пред службите.
Когато на 25 май 1986 г. се качва на самолета от София за Москва с петте куфара бомби, той повече никога няма да се върне у нас. Нищо, че БГА „Балкан“ е любимата му авиокомпания. Той споделя това пред агент на ДС в кафе-сладкарницата на НДК през 1984 г. Агентът, който придружава Карлос по време на разходката му из столицата, пише в сведение до ВГУ: „Каза че предпочита да пътува с “Балкан”, това са най-сигурните самолети. Пилотите на други авиокомпании могат да бъдат подкупени и да имитират аварийно кацане на летище в западна държава, където да бъде заловен.“
Когато прави това признание, Карлос току-що е заверил билетите си за Триполи в офиса на „Балкан“ в центъра на българската столица. По време на тази разходка терористът очевидно е бил в настроение да споделя, защото между другото дава да се разбере, че се готви да елиминира един от хората в собствената си организация, когото подозира в предателство.
Какво става с петте куфара бомби, използвани ли са някога и къде, така и ще си остане енигма. Високопоставен офицер, отговарял по онова време за сигурността в БГА „Балкан“, твърди, че е било установено със сигурност, че бомбите на Карлос са били без взриватели и затова са ги качили на самолета. В българското досие на Чакала от този ден има още един документ, в който се споменава,че при проверка на жената на Карлос се установило, че тя носи пистолет на дясното бедро.
„След съгласуване със съпровождащите служители от поделение 72800 – 17, лицата бяха пропуснати в стерилната зона за отвеждане към самолета. За съдържанието на багажа уведомихме дежурния офицер на летище „Шереметиево- 2″, пише в рапорта.
Делото „Рисове“ е приключено през 1989 г., защото Карлос Чакала прекратява визитите си у нас. Грижата за него вече паднала върху западните им колеги.

Когато идва у нас, вече е световна знаменитост

Илич Рамирес Санчес получава псевдонима Карлос, след като става член на екстремистката организация Народен фронт за освобождение на Палестина. По-късно вестник „Гардиън“ му лепва прякора Чакала, когато сред негови вещи е открита книгата „Денят на Чакала“ на Фредерик Форсайт. Първите му атентати са взрив пред банка в Лондон, коли-бомби и гранатометен обстрел във Франция. През 1975 г. прави два неуспешни опита да взриви самолети на Ел Ал на парижкото летище „Орли“. Същата година застрелва двама френски агенти, които правят опит да го арестуват.
Той обаче става истинска знаменитост през декември 1975 г., когато с групата си превзема офиса на OPEC във Виена и взема за заложници министрите на страните – производителки на петрол. Трима души са убити, а министрите са освободени след посредническа мисия в Алжир. В продължение на дълги години Карлос е най-търсеният терорист на света. Той е арестуван през август 1994 г. при операция на френските специални части в Судан, отведен в Париж, където е осъден на доживотен затвор.

Препечатано със съкращения от Гворги Милков, журналист- в.” 24 часа”.

Други източници – ИА „Пик”