Из тъмните подземия на Втората световна война - бункерът край Черноморец (СНИМКИ)

Автор: webcafe.bg, снимки: Христо УЗУНОВ

Бурните години непосредствено преди Втората световна война. Сянката на назряващия конфликт пълзи застрашително над Европа. Хитлеристка Германия все по-смело дава заявки за агресивните си намерения...

Тези събития дават отражение и върху политическата обстановка на Балканите. Втората световна война започва на 1 септември 1939 г. с германското нападение над Полша, а още на 12 август 1939 г. е сключен англо-турски отбранителен съюз. В резултат, Турция и Гърция получават военни гаранции от Англия. Това прави поведението на двете ни южни съседки съмнително, а струпванията на военни части в близост до нашата граница говори за недвусмислени намерения, насочени срещу българската сигурност.

В тази неблагоприятна обстановка българското правителство се принуждава да вземе отбранителни мерки. Предвижда се изграждането  на широка укрепителна система, наречена "Прикриващ фронт", която да осигури защитата на целия граничен район от река Арда до Черноморското крайбрежие.


От върха на наблюдателния пост се открива красива гледка към Черноморец, местността Бакърлъка и Бургаския залив

През 1940 г. възниква италианско-гръцкия конфликт, който налага разширяване на защитните мерки, взети от българското правителство. Част от тези мерки включват засилване на отбраната по Черноморското крайбрежие, поради повишена опасност от десант от турска страна. Заповядана е повсеместна мобилизация на армията и флота.

За осигуряване отбраната на родните брегове е създадена специална групировка Черноморска отбрана, разделяща се на Варненска и Бургаска. Със заповед от 21 декември 1940 г. отбраната на Бургаския залив е предоставена на 4-ти и 5-и опълченски полк и 1-во артилерийско отделение.


Входът към бункера е обрасъл с гъста растителност. От земята стърчат арматурни железа, които допълнително затрудняват проникването в отбранителното съоръжение

България се включва във Втората световна война на страната на Тристранния пакт на 1 март 1941 г., а от 1 май 1941 г. по бургаското крайбрежие започва усиленото изграждане на артилерийски батареи. Една от тях е и тази, разположена на нос Акин, край днешния Черноморец.

Батареята е окомплектована с няколко 15-см брегови оръдия "Круп", а задачите ѝ са да прикрива работата на действащите на територията на Бургаския залив миноносци и торпедоносци и да осигурява кръгова защита от десант, както по море, така и по суша.


Цялото налично оборудване на батареята е изнесено, а от стените стърчат само куките на радиаторите и отворите за блиндажните перископи

До края на 1942 г. действията на батареята, както и на цялата Черноморска отбрана са в тясна зависимост с действията на съюзническите германски войски. През зимата на 1942 г. обаче немското настъпление на Източния фронт е спряно и това създава реална опасност от противников десант на българска територия. Забелязва се и раздвижване на врага по южната ни черноморска граница. Поради това и поради постъпилите от разузнаването сведения за подготовката на вражески диверсионни групи, през 1943 г. батареята край Черноморец е включена в 500-метровата строго забранена ивица край военните обекти по цялата дължина на българския бряг, чиято цел е да ограничи до минимум присъствието на случайни лица около позициите на бреговата отбрана.

През септември същата година, немското морско командване докладва за засилен интерес от страна на английското разузнаване към защитните съоръжения по Южното Черноморие. В резултат на това, като ответни мерки, в основите на батареята на нос Акин са заложени взривни вещестества, за да бъде унищожена в случай че попадне в неприятелски ръце.

През същата година се случва и едно от най-трагичните събития на полуостров Акин от това време. На 19 май, пред погледите на военнослужещите от батареята, в резултат на влошената метеорологична обстановка, торпедоносецът "Смели" се натъква на подводни скали. Коварните образувания, известни сред местните като "Биволите", преобръщат кораба и той потъва. Загиват 15 човека.


Въпреки здравината си, железобетонните стени на бункера се рушат от времето и затрупват пода на този коридор

С обрата, възникнал през втората половина на войната, през 1944 г. Бургаският залив се оказва едно от вероятните места за десант на вече настъпващата Червена армия. Военните сводки показват, че при подобен развой на събитията съветските войски ще разчитат особено много на поддръжка от партизанските отряди на територията на страната.

До десант обаче не се стига. В драматичните дни след Яш-Кишиневската операция, на 8 септември 1944 г., Червената армия достига българските граници и окупира градовете Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. Извършен е деветосептемврийският преврат. Считано от 16:00 ч. на 8 септември, България се намира в състояние на война с Германия, а в следващите няколко дни партизанските отряди слизат от планините и завземат властта в градовете и селата на страната.


Някога оттук войниците са достигали до откритото артилерийското гнездо, полувкопано в земята

В бургаско смяната на властта е извършена със съдбоносното участие на поручик Марко Дилов - командир на батареята в Черноморец. Неговите подчинени въстават на 8 септември, като до 14:00 ч.на същия ден към тях се присъединяват още две батареи от района - моряшки прожекторен взвод и два противодесантни взвода. Завзет е и самият Черноморец (по това време село Св. Никола). До края на деня, с помощта на поручик Дилов под контрола на новата власт попадат повечето военни позиции в областта. Историята на България е предрешена.

След края на Втората световна война събитията около батареята на живописния нос Акин губят своя интензитет и тя изпълнява по-скоро спомагателни функции. До разформироването ѝ през 90-те години много български мъже отбиват военната си служба из нейните коридори. Следите от техните надписи и днес могат да се видят по стените на отбранителното съоръжение.


Навремето, за да се маскират артилерийските гнезда, е трябвало те да бъдат боядисани с камуфлажни краски. Днес тази задача успешно се изпълнява от многобройните растения, покриващи отделните части на фортификационното съоръжение

Към днешна дата нос Акин е тихо и мирно място, достъпно за цивилни посетители. Единственият действащ военен обект тук е близкото радиолокационно поделение. През 1998 г., срещу намиращите се на метри от носа подводни скали "Биволите", където впрочем се намират и останките от разбилия се през 1931 г. френски товарен кораб "Кампидолио", е изграден паметник на загиналите моряци от торпедоносеца "Смели".

2012 г. пък е годината, която прави нос Акин известен. Тогава археолози откриват руините на ранновизантийската крепост Акра. Крепостта е на път да даде нов живот на това историческо място, превръщайки го в туристически обект. Дали артилерийският бункер ще бъде част от това бъдеще - предстои да разберем.