Училището в Приморско с нова отоплителна инсталация
Общата продължителност на всички дейности по проекта е 11 месеца
07 Септември 2015, Понеделник, 12:35 ч.
Проектът е на обща стойност 405 639 лв.
На официална церемония, организирана от Министерство на енергетиката, на кметът на община Приморско д-р Димитър Германов бе връчен Договор за финансиране на проект „Повишаване на енергийната ефективност на сградата на СОУ „Никола Й. Вапцаров“ – община Приморско“. Проектът е на обща стойност 405 639 лв., а общата продължителност на всички дейности по него е 11 месеца.
С новият проект се предвижда да се извърши демонтаж и цялостна подмяна на отоплителната и котелна инсталация на училището в морския град. За целта в сутерена на учебното заведение ще се обособи котелно помещение за два броя котли на пелети и помещение за складиране на пелетите.
В момента котелното помещение на СОУ „Н. Вапцаров” се намира извън сградата му, което е предпоставка за големи топлинни загуби при преноса на топлинна енергия. Съществуващата отоплителна инсталация е комбинирана с котли на течно и твърдо гориво. Съоръжението е морално остаряло и енергийно неефективно. Отоплението на сградата се осъществява посредством котел на твърдо гориво – дърва. При необходимост или при авария на основния котел се използва водогреен котел на дърва.
Община Приморско е концентрирала инициативите си за повишаване на енергийна ефективност в рамките на проекта приоритетно към сектор Образование, поради необходимостта от създаване на здравословни и безопасни условия за провеждане на учебния процес в местните училища и детски градини.
В категории:
Приморско
Ергенът Алекс ще си тръгне от шоуто с една от тези лелки
Никога не печете тези храни във фолио!
МВР предупреждава: Затруднения при издаване и замяна на шофьорски книжки
16/05/2024, Четвъртък 10:20
0
Министърът Цоков обеща професорите да не получават заплати като хигиенисти
Новите депутати ще взимат по-ниски заплати от сегашните
16/05/2024, Четвъртък 10:00
0
С този трик печката ви ще стане като нова
16/05/2024, Четвъртък 09:22
0
Този мраморен кекс с кисело мляко върви перфектно с чаша ароматно кафе
16/05/2024, Четвъртък 09:00
0
Шофьорка блъсна пиян пешеходец в жк „Меден рудник“
Ето какво време ни очаква днес
Путин пристигна в Китай
16/05/2024, Четвъртък 07:03
7
20 признака, че сте във връзка с контролиращ партньор
15/05/2024, Сряда 22:03
0
10 неща, които правят един мъж прекрасен партньор и съпруг
15/05/2024, Сряда 21:37
0
Работи в ММЦ до 1997 като организатор към Културен отдел. През 1994 почти всички в отдела са съкратени и тя остава да работи сама в Летния театър. На практика няма никаква работа и по цял ден нищо не прави. Директорът Стамат Стаматов е наясно с нея и въобще не я търси за нищо. За него тя е един невидим човек, когото той не забелязва. А когато трябва да се свърши нещо конкретно в отдела Стаматов кара други хора да вършат работата, защото на Ваня и да й говори и да не й говори – все тая. Затова Ваня е принудена да имитира дейност, по цял ден обикаля центъра и виси на главите на колегите си в администрацията или в другите отдели и им надува главите с това, което уж свършила или щяла да свърши, но не можела, защото все нещо й пречело и не си дава сметка, че на никой му се слушат глупостите й.
Например, Ваня се оправдава, че за нея нямало работа, защото… в Народното събрание още не били приели закон за националния герб и тя не знаела какво да прави със знамената. Трябвало да изкара знамената на централната алея, но ако законът бъдел приет, после трябвало пак да ги сваля и да им слага новия герб. По цял ден ходи нагоре-надолу из ММЦ-то и се жалва на колегите си, как можело такова нещо – Народното събрание още не било решило какъв да бъде герба и така те спъвали и нейната работа. Колегите й в администрацията започват да се майтапят и питат всяка сутрин, какво стана с герба, решиха ли най-после какъв да бъде. Но се намират и такива патки, които й се връзват на приказките и най-откровено негодуват. Ама как може, за какво ги избираме тия депутати, за какво получават заплати, кога най-после ще решат въпроса с герба, че и Ваня да решава какво да прави с нейните знамена, това вече на нищо не приличало… Общо взето това й е методът на работа и темите за разговор. В началото ти е интересно да я слушаш, но после си даваш сметка, че насреща си имаш една тъпа патка, която плещи несвързани приказки и преставаш да я чуваш какво ти говори.
Покрай празните й приказки понякога се случват и оригинални проблясъци – бисери, които само тя може да измисли. През есента на 1994 г. във връзка с предстоящите парламентарни избори тя води открита пропаганда срещу СДС. Разпитва хората за кой щели да гласуват и като й кажат СДС, тя ги разубеждава със следните аргументи: Чула отнякъде, че Филип Димтров сe събличал чисто гол в Народното събрание и така се разкарвал по коридорите – гол. Това негово поведение било достатъчно условие, за да не гласуват за него, така смята тя. Хората са малко шокирани от този нетрадиционен начин на предизборна агитация и споделят един с друг какво им е казала Ваня. В първият момент е много трудно да схванат логиката й, но постепенно стигат до извода, че Ваня донякъде има право. Щом Филип Димитров се събличал чисто гол, значи той излага себе си, но тъй като е партиен лидер той излага и своята партия – СДС, а щом партията му така се излага, значи хората не трябва да гласуват за нея… Изборите се провеждат през декември 1994 г. и СДС наистина претърпява съкрушителна загуба, в резултат на което Филип Димитров си подава оставката и на негово място идва Иван Костов. Кой знае, вероятно за всичко това е допринесла и Ваня с нейната предизборна агитация. Ами да, има логика, ако Филип Димитров не се беше събличал гол сигурно партията му щеше да спечели изборите!
Друг път Ваня шашва слушателите си с някакво друго нейно прозрение. Видите ли, някой си, който едва след като станал на 50 години, се сетил, че трябва да строи къща в Приморско. Това било голям срам, как можело такова нещо. Вижда, че никой не й обръща внимание и тя започва да разпитва, дали някой знае на чие име е записан имота – на негово или на сина му, сякаш това е много важно за нея. Разбира се никой не знае и никой не го интересува, но тя пак продължава да си лае и да се възмущава от оня, 50-годишния, как не го било срам!…
През есента на 1997 г. се провеждат изборите за общински кмет. Приморско е отскоро община и затова се провеждат извънредни избори. Тук Ваня води яростна предизборна агитация за Гихора. Изгражда му ореол на мъченик, който вече бил пострадал за Приморско, защото преди една година (м. май 1996) ял бой от някакви мутри. Версията на Ваня е следната. Имало някаква пързалка на плажа, от която мутрите печелели някакви фантастични суми, но Гихора като дошъл на власт през 1995 г. ги настъпал и им отнел пързалката в полза на общината… Други хора развиват други версии, как Гихора отнел плажа от концесионерите и засегнал интересите на много други хора. Спрягат се Корона Инс, ВИС-2, Иво Карамански, дори Илия Павлов с неговата Мултигруп, който пък искал да си присвои северния плаж и Перла… Версии много. Излиза че всичките престъпни босове по цял ден за това мислят, как да набият Гихора, щото много им пречел.
В ММЦ през периода 1993-95 г. с екскурзиите до Турция се занимава един братовчед на Ваня, който владее турски език – Янко Димитров. Той е кореняк от Приморско, но се е преселил и живее със семейството си в Поморие. Двамата с Ваня явно са нещо скарани, защото не си говорят. Самата тя се хвали с този факт и го изтъква на всички. Бащите им са били първи братовчеди и носели едни и същи имена, но тя не си говорела с Янко. Вероятно става въпрос за семейни конфликти по повод на имотни делби. В тази връзка Ваня не пропуска случай да говори против Янко Димитров и да го злепоставя. Говори за него как на времето работел към ВКР и как там го научили на турски език и… нататък версията на Ваня граничи с научната фантастика и приключенските романи. Говори за Янко, че го пращали на разузнавателни мисии в Турция, където той се внедрявал в харемите като се обличал като кадъна с фередже за да подслушва какво си говорели тези които преследвал… Веднага се разбира, че тя лъже, защото в Турция вече няма хареми, а ако става въпрос за арабските страни, то Янко там е бил непригоден, защото не е знаел арабски език.
По това време Янко Димитров строи и един частен хотел на мястото на свой наследствен имот, който се намира на края на крайбрежната улица от южната страна на полуострова на Приморско. Това също е повод за злобни коментари от страна на Ваня. Казва, че Янко бил сключил фиктивен договор с някаква банка, като теглил невъзвръщаем кредит, в резултат на който банката преднамерено фалирала, но в замяна на това хора от управителния съвет на банката се сдобили с част от имота на Янко, а той с парите от кредита си строял хотела на останалата част от имота. Тази история е много заплетена и самата Ваня не може да я обясни достоверно, затова кара тези които се интересуват да питат еди-кой си, който бил познат на мъжа й и той щял да им разкаже в детайли как станала цялата далавера. (Вероятно тук става въпрос за хотел „Метропол”, който наистина се намира на крайбрежната улица „Черно море”.)
За тези които не са от Приморско историите, които Ваня разправя за Янко Димитров и семейството му не представляват интерес, защото това за тях са непознати хора. Но кореняците от Приморско започват живо да се интересуват и разпитват – кой пък е тоя Янко, защо не са го чували. Казват им, че бил баща на някой си Фильо. Други казват, че не бил на Фильо, а на Мечо… (Няма значение, все на някой е баща). И така Ваня подхранва интереса на местните към този човек с разкази за някакви страшни далавери и нечисти сделки и хората се връзват и подхващат мълвата, но само дотолкова доколкото да имат теми за разговори по кръчмите вечер, а на другия ден всичко забравят. На Ваня не й остава нищо друго, освен да злобее и да се чуди какво да измисли по адрес на Янко Димитров. В края на краищата през м. август 1995 г. човекът загива при катастрофа по време на поредната екскурзия до Турция и Ваня се чувства удовлетворена. Разбира се тя не го показва открито, но се усеща радостта й и вече с по-спокоен тон обяснява, че някога е имало вражда между техните семейства, но вече всичко било свършило и след като човекът бил починал нямало смисъл да говори по негов адрес.
През останалото време, когато не се занимава с интриги и клюки Ваня надува главите на колегите си със семейно-битови истории. Каква зимнина била приготвила, как я била приготвила, какво била сготвила предния ден, кой от семейството й какво и колко бил изял. Така тя може да говори с часове с доста висок глас, че чак главата те заболява като я слушаш. Отделно, научаваш подробности от семейния й живот, кога и как били осиновили голямата си дъщеря Десислава, как като родила Стела била на системи и не можела да кърми и като я върнали след раждането вкъщи била все още на легло… Глупости, глупости! Хората се чудят за какво ги говори всичките тези неща, след като никой не го интересуват. Но не могат да й запушат устата, защото за нея това е естествено състояние – 24 часа да си приказва и да не спира, каквото и да е, само да си говори там нещо!
На 15 юли 1997 г. се сменят директорите на ММЦ, на мястото на Стамат Стаматов идва Васил Камберов. Ваня е възхитена колко „културно” и „цивилизовано” станала смяната на директорите и споделя това мнение с всеки. Как Стаматов представил новият директор на управителите и началник-отделите, какво точно бил казал, как пожелал успехи на новия директор, въобще тя е възхитена, че всичко станало по такъв цивилизован начин. Но е възмутена, от еди коя си управителка, че се държала много некултурно и гледала в обратно посока към вратата, а не към Стаматов докато говорел. После използвала случая да поговори със Стаматов на прощаване, и му изтъкнала някои от грешките, най-вече това, че той обръщал прекалено много внимание на хотелите и ресторантите, а пренебрегвал Културния отдел на ММЦ.
Атмосферата на „културната” и „цивилизована” смяна на директорите трае няколко дни, след което някак от само себе си започва кампанията на тотално оплюване на Стаматов и всичко свързано с него. Тук Ваня се чувства в свои води и ръководи тази кампания. Ама как, тя винаги го е мразила Стаматов, такъв лош директор не била срещала досега, той бил такъв и такъв. Добре че го махнали, добре че дошъл такъв свястен човек като Камберов да оправи нещата в това ММЦ. Камберов я трае известно време, докато накрая – на 9 декември 1997 я привиква в дирекцията и й съобщава, че е уволнена. Аргументите му, които той споделя в по-тесен кръг – трябват му хора за работа, а не подмазвачи.
Тя се опитва да приеме уволнението стоически и се оправдава пред бившите си колеги: „Аз без работа няма да остана. Още сега ще ида при Гихора и той веднага ще ме вземе на работа. Гихора и моя мъж са приятели и съученици, двамата са делели една квартира в Пловдив и много пъти ми е казал, идвай и веднага те назначавам в общината… Тъй че вие му мислете, мойта е лесна!”
Наистина Гихора веднага назначава Ваня в общинската администрация. Там тя отговаря за образованието и културата. Парадокса е, че тя няма образование за тази длъжност, но това за Гихора е без значение. На него му трябват верни хора, а не специалисти и поради това работата в общината като цяло куца.
Учителското съсловие също е шокирано. Как може такова нещо, учителите са вишисти, а за техен началник в общината е назначен човек със средно образование. Недоумяват и в РИО – Бургас, но явно нищо не могат да направят срещу решението на Гихора. А на кмета не му остава нищо друго освен да си чука главата с подобни кадри, които нищо не вършат.
В началото Ваня се опитва да играе ролята на началник на Налбантов и учителите, но бързо се отказва, защото Налбантов я поставя на мястото й като демонстративно й затваря телефона, а веднъж дори я кара да чака пред дирекцията цял час докато дойде нейният ред да влезе при него. За да не изтърпява подобни унижения тя престава да посещава училището и си върши работата (или това което тя си мисли, че е работа) само в общината. Всъщност и тук не става въпрос за работа в истинския смисъл на думата, защото Ваня и в общината продължава да си е същата каквато е била и в ММЦ. Имитира дейност и по цял ден надува главите на колегите си с измислени от нея клюки, интриги и битовизми от семейния й живот.
ВАСКО МИНЕТА
Васко Минета работи в ММЦ до декември 1997 г. Бил е ел. техник до 1987, управител на къмпинг „Лес“ от 1987 до 1992 и управител на хотел „Дружба“ от 1992 до 1997. Голям образ – ексцентричен, емоционален, известен с това че говори глупости и приказки без покритие… общо взето цинизми, сексуални истории и преживявания, които е имал с германки, рускини, чехкини, а извън сезона и с българки, като цяло всеяден – чука наред каквото му падне (с малки изключения все пак), а тъпи жени бол – дават му се и после стават героини в разказите му, защото той умира да се хвали. Иначе хората не гледат сериозно на приказките му, защото му знаят репертоара – винаги едно и също: коя чукал и какви минети му правила. Езикът му е много колоритен и става за компания, колкото да разсмее хората около себе си. Иначе като управител е много неорганизиран и не му се занимава със сметки и изчисления за нощувки, групи, брой туристи и пр. Оставя тая работа на старшата администраторка и на жените от счетоводството. Често го викат в счетоводството да уточняват бройки туристи, групи и сметките им. Съгласява се с всичко без да навлиза в подробности, защото в главата му е каша и не помни нищо, нито може да изчисли сам сметките. Слуша безизразно и без да разбира какво му говорят за групите на някой си туроператор – примерно „Алматур“ – и накрая той прави своето гениално заключение нямащо нищо общо с темата: „А знаеш ли каква дъщеря има този човек!!! (става въпрос за дъщерята на туроператора) Нещо велико! А-а-а, ама наистина нещо велико!!!“ Жените в счетоводството се смеят: Какво му става на тоя Васко? Те му говорят едно, той мисли за друго... Ако е в мъжка компания Васко се отпуска и дава израз на възхищението и въображението си: „Ама то момичето направо като изваяно! Що така бе, някъде някой на някого е давал-давал, че се забравил – и бедра му дал на момичето, и цици му дал за чудо и приказ, апък задника му да видиш как е изваян – не гъз, а чудо на природата… да бе, истина ти казвам, гъза му е направо едно от Седемте чудеса на света!!!“ И това му е репероара, който се повтаря като види някоя готина мадама.
Но все пак и той отбира и не се пуска на всяка срещната. По думите му Ваня Парушева му се била сваляла, ама той не бил все още толкова закъсал, че да чука някоя като нея и да си представя, че е с друга… освен ако й сложел една кофа на главата, за да не я гледал… Но не, не можел той така да се прежали, той, който бил имал толкова много и първокласни путки в тефтера си, да се унижи дотам и да легне с нея.
Ваня Парушева наистина не представлява интерес за Васко и на практика той нито я забелязва, нито я коментира. Когато в компанията стане въпрос за нея Васко обикновено мълчи, гледа безизразно и сякаш мисли за нещо друго. Само веднъж по време на един такъв разговор, когато се говори за Ваня Парушева, Васко сякаш не издържа и започва да я коментира, но коментарът му така и не е по темата: „Чудя се тоя, нейния мъж, как ебе жена като нея! Направо му се чудя, възможно ли е да я ебе въобще! Трябва да имаш голямо въображение и да си представяш, че спиш със жена, щото аз не мога!… Не, честно ви казвам, не мога! Ами на мен първо хуя ми няма да стане! Не че съм импотентен, ама то тука си има някаква мярка и граници, които аз не мога да прекрача!“ Хората го слушат и си умират от смях. Най-после разбират какво толкова го е мъчило по отношение на Ваня Парушева и защо досега той все е мълчал, а той за какво си мислел? - Как било възможно мъжа й да спи с нея и т. н.
През зимата често му се налага да разпределя бригади от служителки, които да чистят и подреждат бунгалата в „Дружба“. Докато е покрай тях в някое бунгало се майтапи и се прави на остроумен, но когато излезе навън и попадне в мъжка компания не може да се сдържи и си казва мнението за жените, с които е говорил току що: „Ама много им се чудя на тия патки като им слушам приказките!… Абе тия жени за ебане не говорят ли бе! Как може да говориш на такива тъпи теми и оттам да черпиш вдъхновение – коя каква манджа сготвила, как я сготвила, какво правила в къщи… Не, не мога да ги разбера! За какво живееш ма, путко заспала, като не си хванеш нещо за ебане и не си начешеш сливата! Ами то това е живота, другото е лъжа! Хвани си някое гадже, наеби се, пък после се върни вкъщи и излъжи нещо мъжа си. А те.... заспали шматки!“
Васко ръководи и мъжките бригади, които също работят в бунгалата и вършат някаква друга по-тежка работа. Понякога той се присъединява към тях и покрай другото ги занимава с вечния си репертоар – коя наебал, какви минети му била правила и пр… На мъжете им е весело, темите им са приятни и го насърчават да им говори още и още – за тази, за онази, ами за другата, да кажел нещо и за нея... Васко обича да говори за една от последните си бройки - някаква мутреса. През последния си работен ден в ММЦ - 9 декември 1997 г. Васко за последно преразказва (за кой ли път) историята с мутресата. Мъжът й, някакъв престъпен бос, бил ангажирал една от луксозните вили за цяло лято и я оставял сама дълго време, докато той се скитал насам натам из страната с джипа си. "И как да не й обърнеш внимание на тая самотна жена като виждаш как й се ебе, а оня го няма никакъв... Не, не искам да се самоизтъквам, че уж съм по-добър от него. Тя самата ми го призна, че го прави просто така - само защото й е било кеф, а не че той не можел да ебе. Ама все пак човекът го няма, а тая путка иска ебане мааму дееба, то е близко до акъла... И затова аз съм насреща!" Веднъж Васко се оказал нещо ангажиран и не й обърнал внимание и тя веднага си хванала друго гадже - някакво младо момченце, с което се показвала нагоре надолу и хич не се пазела да не ги видят заедно. Васко направо се ужасил: "Извиках го хлапето и му се скарах. Викам му, ти в ред ли си бе, поне се крий! Знаеш ли, че ако му кажат на оня идиот какви ги вършиш с жена му и с тебе е свършено... Ще дойдат мутрите му и ще ти счупят кратуната за едното нищо! Ами тъй ми, то и аз го правя същото с нея, ама поне се пазя и гледам никой да не ме разбере, а тоя хукнал да се показва на всеки срещнат... Просто момче!" После Васко се връща на темата за тая мадама, ама колко секси била, ама какви форми имала, ама какви минети му правела... Тогава един от слушателите - Петко Жмитката, го пита: "Тя хубу ти е правила минети, ама ти не й ли удари и един език? Я си признай!" Тук Васко е неподготвен да отговори и за момент блокира и мълчи. Но след малко се окопитва и рязко отвръща: "Е-е-е, ама ти пък много питаш!..." Другите се смеят, а той мълчи, мълчи, но после продължава по темата: "Ами много ясно, че и аз трябва да направя нещо по въпроса! Жената се раздава и прави всичко да ми направи удоволствието, а аз да стоя кат пън и нищо да не правя ли? Чак такъв егоист не съм!" Петко Жмитката продължава по темата. Говори как веднъж една чехкиня го била карала да я лиже и той решил да опита: "Викам, добре! Наведох се над оная й работа, разтворих я леко... и като видях там едни лиги как се точат на конци, направо щях да повърна!"... Отново всеобщ смях! И Васко като специалист и многознаещ в областта си дава компетентното мнение: "Ти пък, къде се завираш чак там като някой гинеколог?! Ами по-нагоре ще пускаш езика и няма да гледаш много-много какво лижеш, че то никак не е за гледане... Ами тъй ми!"
Петко Жмитката и той се впуска да разказва от своите истории, а той ги има много такива - с чужденки, курортистки и какви ли не още... всички го знаят, че чак бълдъзата си бил ебал. Веднъж една чехкиня го накарала да влизат вечер в морето и да плуват, а времето било студено и ветровито. "Още като излязох горе на дюните и като ме духна тоз студен вятър, че като ме схвана един кръст и направо не можех да мръдна, ходя приведен на два ката, а тя на всичкото отгоре иска и да я чукам! Ужас!" и т. н.
Мильо Ботев пък разказва своята история как с еди-кой си шофьор чукали веднъж една камериерка, ама оня бил голям ебач и направо й разпорил оная работа от ебане: "Апък аз с мойта малка пишка, вика Мильо, дрънча наляво-надясно в путката й като с малка лъжичка в тенджера... Срам голям!"
Докато си говорят сладко-сладко по темата се обаждат на Васко, че директорът Камберов го вика. Васко оставя мъжете да продължат разговора вместо него и тръгва радостен към дирекцията. Той смята, че Камберов е силно негов човек - същият антикомунист като него, който най-после дошъл да смени оня боклук бившия директор Стаматов, и да изчисти окончателно комунистите и всички останали боклуци от ММЦ... Следобед става ясно, че Васко е бил извикан в дирекцията, за да му кажат че е уволнен. Мотивите на Камберов - Васко бил човек на Стаматов и затова го уволняват. Пълна лъжа! казва Васко, ама карай, не му се сърдя на Камберов. Щом така е решил, негова работа!
ВЪПРОС:
Имали сте много жени, изневерявали ли сте?
ДИМИТЪР БОЧЕВ:
- Аз не съм човек който изневерява. Не че съм моногамен, но предпочитам нещата да са ясни. Аз не съм човек, който ще каже на жена си, че има среща с приятели, а да ходи при друга. Мен такива лъжи ме обременяват. Всяка изговорена лъжа те натоварва и те трови, трови ти душата. По чисто прагматични съображения е добре да не се лъже. Тогава животът ни става по-прост, по-ясен, по-безпроблемен, по-малко натоварен. Лъжите усложняват живота, убиват любовта. Защо трябва да живея, лъжейки, след като мога да живея, казвайки истината?!
Из "Спомени за писателя-дисидент Димитър Бочев":
....
Веднъж проф. Андрей Пантев почивал в ММЦ Приморско в хотел "Нептун" заедно с любовницата си, някаква негова студентка. Заедно с тях в същият хотел имало и друга двойка техни приятели – писателят-дисидент Димитър Бочев, който също бил с любовницата си. Димитър Бочев бил много известен философ, поет и писател на разкази и есета, близък приятел на д-р Желю Желев, който през 60-те години му бил преподавател в СУ. Впоследствие през 1972 г. Бочев избягал в Западна Германия, където живял около 20 години и след промените отново се завърнал в България.
Между другото, когато гостувал в Приморско на директора на училището Стоян Налбантов, Димитър Бочев отказал предложения му алкохол като твърдо заявил, че пиенето на алкохол в учебно заведение е престъпление и че ако това се случело в Германия, директорът веднага щял да бъде уволнен дисциплинарно... Бил възмутен също така как можело училището да носи все още името на Вапцаров, който според Бочев бил отявлен комунист и терорист... Налбантов само се смеел на тези забележки на Бочев и после го коментирал зад гърба му с думите: "Този човек нещо не е наред! Живял е в Германия дълго време и затова е толкова неадекватен и говори глупости!"
По време на престоя си в Приморско двете двойки (Пантев, Бочев и любовниците им) прекарвали голяма част от времето си заедно, като към тях се присъединявал от време на време и Налбантов. Веднъж Налбантов и Пантев били заедно в кафе-сладкарницата на хотела и чакали останалите да дойдат при тях. Дошло само момичето на Пантев, но било много разтреперано и уплашено. После разказало какво му се било случило. Била отишла да извика другите двама, но заварила в стаята само Димитър Бочев. Той я поканил да влезе, след което заключил вратата и скрил ключа. Момичето много се уплашило, защото мислела, че Бочев ще я изнасили. Той започнал да си разкопчава панталона, като й казвал да не се страхува, нямало да й направи нищо лошо. После си извадил пениса и започнал да мастурбира пред очите й. През цялото това време Бочев наблюдавал реакциите на момичето, която очевидно е била много изненадана и стъписана. Явно е, че тези нейни реакции го възбуждали, но така или иначе той не й посегнал. След като свършил Бочев отключил стаята и пуснал момичето да си ходи.
Докато разказвала какво се било случило, Пантев и Налбантов буквално се превивали и тресяли от смях. После Налбантов се подигравал на Бочев: "Бе какво си направил ти бе?! Кви са тия сеанси, кви са тия нестандартни изпълнения? Ми внимавай малко! Много си го изплашил това момиче!"
Пантев обаче се скарал на Бочев: "Как не те е срам, бе? Ми ти по тоя начин се подиграваш на момичето, унижаваш му човешкото достойнство..." Казал и други такива умни мисли и прозрения, каквито само Пантев бил способен да измисли. Въобще Пантев много мразел да лицемери и открито споделял мнението си, показвал грешките и недостатъците на околните, независимо от неудобното положение, в което ги поставял.
Явно е, че пребиваването на Пантев и Бочев в Приморско не било лишено от емоции и случки от всякакъв род. На Пантев му се отдала възможност да си го върне на Бочев, но се случило така, че се възползвал само Налбантов. Веднъж когато цялата компания била в кафе-сладкарницата на хотела, Бочев станал и се запилял нанякъде като дал да се разбере, че скоро няма да се върне. След това станали и момичетата за да се приберат в хотела. Любовницата на Бочев казала, че ще си вземе един душ, на което Налбантов веднага отговорил, че щял да дойде и той под душа. Последвал разговор в тази насока уж на майтап, но Налбантов усетил, че мацката му се слага. В разговора от време на време се включвал и Пантев – започнали да говорят за групови изпълнения, тройки и пр. Когато момичето си тръгнало Налбантов и Пантев започнали да обсъждат положението, как да подходят, как да я свалят, кой да е първи, кой втори като през цялото време Налбантов убеждавал Пантев: "Чуй ми думата, тая е силно вътре! Веднага я усетих. Не видя ли как сама се предлага?... Направо ще я скъсаме от ебане!" Като по-млад Налбантов отстъпил на Пантев привилегията да е първи. Пантев тръгнал към стаята на момичето, но много скоро се върнал. „Не мога бе, Стояне, не ми става пишката! Я по-добре отивай ти! Ти си младо момче и по- ти прилягат такива авантюри." Налбантов само това и чакал. Изстрелял се в стаята на момичето, влязъл при нея в банята и останалото било ясно – див и необуздан секс под душа.
Вълко Русинов на времето е бил номенклатурен кадър на БКП и като такъв се е издигал в йерархията на властта на общинско /Мичурин/ и областно ниво. За кратко време през 1982 г. е заемал длъжността директор на ММЦ - Приморско, но бързо е бил сменен от кликата на Димитър Вангелов и Роселин Желязков, които са се оказали много по-пробивни от него и са използвали влиянието и връзките, които са имали пред тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Бургас Николай Жишев. Самият Димитър Вангелов оценява Вълко Русинов като прекалено слабохарактерен човек, неспособен да поема отговорност и да взема важни решения. "Този човек за никакъв хуй не става, - говорел Вангелов за Вълко Русинов. - Хората му дали власт, а той само трепери като путка, страх го е да не сгреши и все сондира мнения с Бургас... Абе хуй сплескан, какъв директор си ми ти, щом не можеш сам да си вършиш работата и все ми хленчиш пред тоя или пред оня колко ти било трудно и как все ти пречели!"
Така Вангелов и Желязков бързо се ориентирали в обстановката, разбрали, че пред себе си нямат сериозен противник и направили необходимото Русинов да бъде махнат и те да заемат мястото му в ММЦ. Тяхното директорство - единият директор, а другият зам. директор - траело до 1991 г.
Оттогава Вълко Русинов се изживява като репресиран, жертва на тоталитарната система и нейните корумпирани кадри в лицето на Вангелов и Желязков. Иначе той бил честен, принципен, искрено вярвал в идеите на комунизма, ама някакви други хора убили и погребали идеята. И затова на него много му било болно, че цяло поколение останало излъгано заради такива "лъжекомунисти"... и пр. и пр.
Предвид на това, че Русинов има управленски опит, първоначално е бил възприеман от Налбантов като заплаха за мястото му и потенциален кандидат за директорския пост в училището. Но постепенно Налбантов се успокоява, защото разбира, че Русинов е една мижитурка, човек заблуден, неориентиран и без всякакви амбиции. Веднъж Налбантов го бил сложил класен ръководител на един клас от средния курс, но Русинов дори и там не могъл да се справи. Настанала страшна бъркотия и анархия - то не било клас, а някаква пародия, където всеки правел каквото си иска, а Русинов само вдигал ръце и отказвал да се занимава с проблемите на класа. Отделно, не можел да си води документацията като класен, която била много сложна, пишел грозно и нечетливо и затова карал учителките да му попълват досиетата на класа. С една дума нищо не правел като класен, а само разтягал локуми и философствал вместо да решава конкретните проблеми... Налбантов направо се шашнал: "Тоз човек, - викал той, - наистина за никъв хуй не става... Той един клас не може да оправи, а аз съм тръгнал да се притеснявам, че ще ми вземе директорското място!"
Общо взето Налбантов и Русинов поддържат приятелски отношения. Налбантов често го вика в дирекцията да допият някакво шише ракия и да го направи слушател на поредните си случки със сексуални подвизи - къде бил, коя свалил, какъв секс му правели... И Вълко все го слуша с интерес и все повтаря: "Иииии, ама така ли! иииии, ама наистина ли!" После Налбантов го коментира със съжаление: "На Въльо, горкия, като му разправям за ебане и очите му светят! Ебе му се и на него, две не вижда, ама не знае как да си поиска! А толкова много учителки са му навити, ама той още не може да го разбере! Все му викам, Въльо, тая ти е навита, що не я наебеш, а той: иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!... Заспала шматка! Кво искаш от такъв човек?"
Една от учителките, Донка Прокопова, с която Налбантов поддържал редовни сексуални връзки, му била споделяла многократно, че си падала по В. Русинов, харесвала го като мъж, ама не знаела как да подходи, защото оня бил много стеснителен и отговарял много уклончиво на опитите й. Налбантов се заел със случая отговорно и решил да уреди работата и на двамата. Когато казал на Русинов, че Прокопова му е силно навита, той пак му отговорил с обичайното възклицание: "иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!" И това се повтаряло многократно докато накрая на Налбантов му писнало и повтарял след него: "Ииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!"... Ами ти спи, спи още! Те, хората ти наебаха путките докато се чудиш!" Налбантов уредил няколко срещи на Прокопова и Русинов в едно заведение на центъра. Събирал ги на една маса и после ставал и си отивал, за да продължат сами свалката. После питал Прокопова: как е, наебахте ли се! Но тя клатела тъжно с глава, докато накрая направо се разкрещяла на Налбантов: "Абе, Стояне, не ме занимавай повече с тоя! Писна ми от празни разговори и губене на време!... И какъв такъв мъж е? Веднъж не ме почерпи едно кафе, а все аз му плащам сметките!"... "Горкият Въльо, - казвал Налбантов, - жена му здраво го държи и не му дава никакви пари!..." и вдигал ръце: "Ами какво да правя сега, в леглото ли да му я вкарам? Глупак! Путките са му навити и аз му ги водя на крака, а той бяга! Иди го разбери, какво иска?!"...
0886 205 006
да свършим нещо полезно .
(текстът на кирилица би трябвало да изглежда така):
"Пълен боклук! Със Желева са постоянно заедно, затова децата са в невидение с материала. Само иска пари за глупости, уж за тържества, да има и за нея за патронче. Праща деца (или Деса) да ги учи, а тая курва в дирекцията се лашка. Как може да сте толкова заспали майките?!"
_________
(оригиналът на латиница):
"sali
19.03.2014 20:13:59
palen boklyk sas jeleva sa postoyano zaedno zatova desata sa v nevidenie s materiala samo iska pari za gluposti yj za tarjestva da ima i za neia za patron4e pra6ta desa da gi u4i a taia kurva v direksiata se la6ka kak moje da ste tolkova zaspali maikite"
_________
Литературен разбор на текста:
Авторът на текста твърди за някой си, че е пълен боклук и че постоянно са заедно с учителката Ваня Желева. От контекста става ясно, че този някой е директорът Стоян Налбантов. Това било причината учениците на Ваня Желева да са назад с материала. Тази учителка била искала пари за глупости под предлог, че й трябвали за организирането на тържества, а всъщност искала да си купи пиене. Възможно е авторът да има предвид Налбантов - той да иска пари за тържества, за да имал за пиене, за него и за Желева. (Тук смисълът не е много ясен - кой и от кого ги иска тези пари за тържества или за пиене).
Нататък... Вместо да преподава на децата Желева пращала някой друг да ги учи, а тя отивала в дирекцията и там се "лашкала" т. е. правела секс с директора. Тук авторът най-недвусмислено употребява израза "тая курва". В текста не става въпрос за други жени, следователно авторът, под думите "тая курва", има предвид точно Ваня Желева и никоя друга. Изводът на автора е, че майките на учениците от класа на Ваня Желева са много заспали. Авторът е възмутен!...
Определено има логика в повествованието и в излагането на мисълта на този, който го е писал. В крайна сметка се разбира, че авторът и Ваня Желева не са в добри отношения. Вероятно авторът е родител, чието дете е било в класа на Желева и поради някакви неизвестни причини между тях е възникнал конфликт...
Вече никой не обръща внимание на това, дали Налбантов прави секс с учителките в дирекцията или не прави. Дори и мъжете на самите учителки са се примирили и приемат подобни сведения като реалност, която те не могат да промененят. Следователно по-важното е да се разбере, не дали Налбантов и Желева са правили секс, а по-скоро какво е провокирало този родител да пише по този начин срещу Ваня Желева. Дали е бил недоволен от оценките, които тя слага или от цялостното й отношение към детето му или поради някакъв друг техен страничен конфликт?... Засега няма как да се разбере.
19.03.2014 20:13:59
palen boklyk sas jeleva sa postoyano zaedno zatova desata sa v nevidenie s materiala samo iska pari za gluposti yj za tarjestva da ima i za neia za patron4e pra6ta desa da gi u4i a taia kurva v direksiata se la6ka kak moje da ste tolkova zaspali maikite
sou
20.03.2014 16:33:55
ste se vidim v sada znam koq si zapo4va razsledvane
Съвет към Ваня Желева
21.03.2014 05:34:04
Пази някаква дистанция и стой далеч от Налбантов! Виждаш хората какви глупости говорят за вас. Може и нищо да не е имало, ама хайде иди и им затвори устите сега!