Ето го бургаския Хорейшио - Михаил Христов, който разкрива убийства по GPS, GSM и откъснат кабел

Извършителите на тежки криминални престъпления в Бургас нямат никакъв шанс да се покрият и избягат от правосъдието, през последните години нeразкритите убийства на територията на дирекцията са истинска рядкост.

Неслучайно една от наградите, които на 5 юли тази година гл. секретар Георги Костов връчи - Почетен знак на МВР III степен, бе за разследващия полицай Михаил Христов, който работи по разкриване на престъпленията срещу личността.

Да се среща очи в очи с човешката жестокост не е била детската мечта на Михаил разкри той пред "168 часа".

Когато завърша право в Бургаския свободен университет, в Областната дирекция на МВР обявяват конкурс за дознатели и току-що дипломираният юрист решава да опита. Не му трябва много време, за да разбере, че това е неговото място.

Разследващият има свое продължeние на знаменитата фраза "Следите остават". Но трябва да знаеш къде да ги търсиш, допълва Мишо Христов.

Доказателство за това е разкриването на едно от най-жестоките убийства, извършени тази година в Бургас. Когато на 2 април 84-годишният Георги Георгиев от Черноморец не се прибира у дома си, полицаите решават да огледат апартамента му в Бургас, където е бил последно заради извършван в него ремонт. Прави им впечатление, че всичко блести от чистота, а в жилище е пропито от силната миризма на белина.

Въпреки старанието да се прикрият следите, при детайлния оглед криминалистите намират няколко капки кръв, невидими с просто око. Така става ясно, че в апартаментът е местопрестъпление, а жертвата е изчезналият дядо Георги. Това е само част от пъзела, но една от най-важните, за да се стигне до доказване на престъплението.

В този случай на страна на разследващите е и късметът. Един от първите разпитани е Тихомир Трифонов, 49-годишен видинчанин, който се е установил в Св. Влас и се занимава със строителни ремонти. Именно него Георги Георгиев е наел да стегне жилището на централната бургаска ул. "Гластон".

При разпита Тихомир твърди, че се е виждал с хазяина преди обед, но след това разделили. Прибрал в Св. Влас и повече не се е връщал в Бургас. Един от полицаите обаче забелязва на седалката на колата му лист хартия. Оказва се катаджийски акт, съставен на Трифонов в час, за който той твърди, че е бил в Св. Влас.

След това събитията се развиват по най-благоприятния за полицаите сценарий.

Извършителят просто казал: "Е, хванахте ме, няма какво да се крия, аз го убих".

Самопризнанията се потвърдиха от много други събрани доказателства, включително и от капките кръв в жилището, обяснява Михаил Христов.

Привидно лесното за разкриване престъпление се оказва едно от най-драстичните, по които разследващият е работил, защото тялото на жертвата е разчленено.

След скандал между майстора и дядо Георги за това колко струва ремонта, Трифонов удря стареца с чук по главата. За да прикрие престъплението, той решава да разфасова тялото и да го хвърли извън Бургас.

Използва един от инструментите - макетен нож и превръща банята в транжорна. Работил е методично, разрезите са извършени почти професионално, установяват еспертите по случая.
Разследването на убийството приключи наскоро, предстои изготвяне на обвиителен акт. Тихомир Трифонов е в ареста.

Невинаги обаче нещата се развиват по този начин,

често е необходимо търпение и находчивост, за да стигнем до извършителите, признава Михаил Христов и дава за пример работата по изключително заплетен случай в поморийското село Дъбник.
През януари 2007 г., 33-годишният Сюлейман Христем е обявен за изчезнал. Година по-късно полицаите стигат до оперативна информация, че най-вероятно изчезналият е убит като в това имат пръст собственият му баща Исмаил и брата на една от сестрите му - 29-годишният Николай Христов.
Заподозреният за тежкото престъпление Николай вече е напуснал страната и работи в Норвегия, но с оперативна комбинация криминалистите успяват да го върнат в България. Трябва им обаче още нещо, за да разрешат случая - тялото на жертвата.

"Подозирахме, че Сюлейман е заровен някъде в гората, там е абсурд са се намери нещо, трябваше да проявим изобретателност, за да го накараме да го изрови трупа и да го заловим на място", разказва полицаят.

За да върнат Христов от Норвегия, пускат слух, че полицията вече има информация къде е тялото на Сюлейман и въпрос на време е да го открие. Комбинацията сработва - уплашеният Николай се връща от чужбина и отива на мястото с намерението да изрови останките и ги унищожи напълно.

Спипан е докато копае в гората.

Там намират и човешки кости, а ДНК експертизата показва по категоричен начин, че те са на изчезналия Сюлейман. Директният извършител на убийството се съгласява на съкратено производство и в момента излежава 8-годишна присъда.

По съвсем различен начин, но не по-малко драматично, се развива разследването на друго тежко престъпление, което вдига полицията на крак в началоно на октомври 2010 г.

В двора на къщата си в м. Бадемите край с. Рудник е намерена простреляна в главата 36-годишната Тодорка Калпаклиева. Тя живее с известният като лихвар Стоян Вълчев, двамата са родители на дете с тежки малформации, което не може да се обслужва само. 10-годишната Десислава е открита в къщата в окаяно състояние, но от Стоян няма и следа. Първаначалната версия е за семейна драма, но нещата се обръщат на 180 градуса когато в местност на около 500 м от вилната зона е намерен мъртъв и Вълчев. Главата му буквално е отнесена от изстрел от непосредствена близост.

Проверихме всички възможни версии, докато стигнем до задържане на заподозрян, не случайно Иван Симов беше арестуват чак на 7-ия ден, спомня си Михаил Христов. Той е убеден, че именно Симов е извършителят. Доказа се, че Симов е бил същият ден в къщата, видял е, че "клиенти" връщат пари на Вълчев, самият той е имал дълг, а алибито за времето на престъплението, което негови близки се опитаха да му изградят, не беше убедително, казва разследващият.

Най-силният коз срещу 35-годишният Симов, който по това време е работник в бетонов възел и със семейството си върти земеделие, са намерени вещи от вилата на убитите в собствения му дом. Сред тях е DVD с изтръгнат кабел.

Начинът, по който е взета техниката, издаваше агресия, ако тя е била доброволно дадена от Вълчев, както Симов обясняваше, кабелът нямаше да е в това състояние, анализира полицаят.
От началото на разследването Симов отрича да има нещо общо с престъплението. След дълъг процес с разпити над 70 свидетели и експерти съдът в Бургас преценя, че доказателствата не са достатъчни и обвиняемият излиза на свобода.

Трагедията с три трупа - малко след убийството на родителите си в дом издъхва и болното им дете - е дописана от съдбата.

Година и половина след като е оправдан Иван Симов издъхва в съня си. Инфарктът го застига на 38 години.

Михаил Христов е и част от екипа, който работи по изчезването на дистрибутора на захарни изделия Николай Христов. 22-годишният мъж не се прибира у дома си след работния ден на 18 април м.г., на следващия ден родителите му съобщават в полицията, че синът им е изчезнал.

Тогава много ни помогна, че колата му бе оборуднава с модерен GPS, анализира дознателят. По апаратурата не само проследяват пътя на колата и по камери на две бензиностанции засичат, че Николай не е сам, но получават информация и за точните часове, в които автомобилът е бил запалван и съответно в които двигателят е спирал да работи.

7-те минути престой в землището на карнобатското село Сигмен

насочват разследващите къде да търсят тялото на убитото момче. Междувременно те вече са намерили изоставения микробус, по който са открити и капки кръв от Николай.

Капка кръв "заковава" и извършителя - 21-годишният Тодор Атанасов, приятел от детинство на жертвата. Тя е скрита между шарките на маратонка, иззета от дома на Тодор. ДНК-експертизата потвърждава - кръвта на е убития дистрибутор. На първа инстанция Атанасов получи 24 години затвор.

GSM-ът на друг извършител на убийство - бившият полицай Михаил Менашки, се оказва важно доказателство срещу него.

По клетъчния телефон, който 29-годишният мъж е носел във себе си в нощта срещу 3 септември 2012 г., криминалистите проследяват маршрута му - от квартира в с. Кошарица до хотел "Глобус" и обратно. До хотела той намушка смъртоносно 30-годишната Мария Златанова, рани и приятеля й.
Близо до „Глобус" Менашки бе прихванат и от камера, спомня си разследващият полицай. Престъплението е разкрито часове след извършването. Михаил Менашки вече е с влязла в сила 25-годишна присъда.

Може ли разследващият да изпитва симпатия към обвинения за убийство?

Всеки случай е отделна човешка история, разговаряйки с хората, които по един или друг начин са свързани с конкретното престъпление, научаваш повече за тях, за живота им, за причините, които могат да изправят един човек срещу закона, разсъждава полицаят.

Той дълго ще помни разговорите си с Любомир Симеонов, пенсионираният военен, който 23 септември 2013 г. на малка уличка близо до центъра на Бургас уби с един изстрел в сърцето Павлинка Йовчева, дългогодишен шеф на „Дребно банкиране" в бургаския офис на Уникредит Булбанк.

Изключително интелигентен човек, много обаятелен събеседник, обясненията му предизвикват съчувствие, не крие впечатленията си Христов. Докато бизнесът му се е развивал добре, е хранел цели семейства, държал се е много добре с хората, които работят за него, но от друга страна е отнел човешки живот, причинил е страдания на съпруга и децата на убитата, това не може да се забрави нито за миг, допълва разследващият.

Убийството може да бъде сложено в графата "лесни за доказване" - няколко часа след разстрела 57-годишният по това време Симеонов сам се предава на полицията.

По това време вече е обявен за издирване. Още при първите разпити след престъплението източници от банката насочват криминалистите към Симеонов. Той е клиент на банката, който познава жертвата от около 10 години. Напоследък настоявал за нов кредит, но му е бил отказан.

Работата по случая е свързана с много разпити както на свидетели, така и на колеги на банкерката, както и особено тежките срещи с близки на загиналата.

Разследването събира данни, че убийството е предварително готвено - бившият военен се е снабдил с пистолет "Макаров" специално за целта, няколко пъти дебнел Йовчева преди да натисне спусъка. Първоначално е имал план да извърши покушение срещу шефа на банката от италианска страна, за да предизвика международен отзвук, обмислял е варианта да насочи дуло и срещу Левон Хампарцумян, но преценил, че организацията на такива атаки не са по силите му.

В последният ден на март т.г. ВКС потвърди 20-годишната присъда на Любомир Симеонов.

Наградата "Почетен знак на МВР - III степен" е персонална, но аз и всеки от колегите ми сме наясно, че работата ни е успешна, когато действаме в екип,

категоричен е Христов. Признава, че през годинитее разчитал много на съветите и помощта на колега си Златко Пеев, който отскоро оглави дознанието към ОДМВР в Бургас.

Част от разследващите полицаи към бургаската дирекция са стартирали кариерата си почти по едно и също време, многото прекарани заедно часове и преодоляването на критични ситуации ги е превърнало и в приятели.

Ако могат да си позволят отпуск по едно и също време, избират да пътуват заедно из страната.
Един от приятните абсурди на работата на Мишо Христов е, че с охота посещава ... моргата - заради удоволствието да контактува със съдебните медици.

На това място, което повече свързват с неприятни преживявания, аз срещнах едни страхотни хора, опитът на д-р Косьо Янков, д-р Галя Милева и д-р Параско Парасков е от изключителна важност за успеха на всяко разследване, но освен това човек може да разговаря по най-различни теми, да научи много неща както за професията си, така и за живота, казва разследващият.

Първото влизане в моргата вече е останало в далечното минало. В бургаската дирекция действа неписано правило разследващите да присъстват на аутопсиите и Михаил Христов споделя тезата, че това помага много при изграждането на ясно и добре обосновано обвинително заключение.

Да пътува със семейството си и да слуша рок, когато може и на живо, са нещата, които зареждат топполицая. Може дълго да говори за емоцията, която е получил от концертите на Whitesnake, Bon Jovi, Iron Maiden, Scorpions, Europe, Twisted Sister, Manowar, Deep Purple, Deff Leppard... За това разказва също толкова разпалено, както и за разкритите от него и колегите му престъпления.